Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1037 от 11.07.2025, Окръжен съд - Плевен

Съд
Окръжен съд - Плевен
Дело
Въззивно частно гражданско дело 494/2025
Вид
Определение № 1037
Подписан
11.07.2025
Състав
ВЕСЕЛА ЛЮБОМИРОВА САХАТЧИЕВА, КРАСИМИР ИВАНОВ ПЕТРАКИЕВ, РЕНИ МИХАЙЛОВА СПАРТАНСКА

Цитирани разпоредби

  • чл.213 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.3 т.2 предл.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.1 т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38 ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.26 ал.1 предл.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.22 · Закон за потребителския кредит
  • чл.23 · Закон за потребителския кредит
  • чл.7 ал.2 т.2 · Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1037 гр. Плевен, 11.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500494 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 вр. чл.248 от ГПК.

Производството е образувано по постъпила частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, чрез Адвокатско дружество „***“ чрез адв. Х. М. от САК срещу Определение № 490/15.05.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на ПлРС, с което част от искането на дружеството по реда на чл.248 от ГПК за изменение на постановеното Решение № 68/03.04.2025 г. е оставено без уважение.

В жалбата се изразява становище, че постановеният съдебен акт е неправилен. Във връзка с назначената съдебно-счетоводна експертиза, жалбоподателят твърди, че същата е назначена във връзка с направени от ищеца оспорвания по насрещния иск, поради което разноските по нея е обусловено от изхода на производството по насрещния иск, който е уважен в пълен размер. Твърди, че правото на иск по настоящото дело е упражнено превратно, с цел увреждане на ответното дружество, като в тази връзка посочва, че ищецът е имал възможност да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, но въпреки това, той е образувал три, с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-висок размер на присъдените в тежест на последния разноски. Твърди, че присъденото 1 адвокатско възнаграждение от първоинстанционния съд не е съобразено с промените в националното законодателство, свързани с Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г., а именно, че Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /ДВ бр.14 от 2025 г./, като посочените размери на адвокатската работа нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат за ориентир, като счита, че в случая, справедливият размер на адвокатското възнаграждение следва да е в значително по-нисък размер от посочения ориентир в Наредбата.

Жалбоподателят моли Окръжния съд, да отмени атакуваното определение на Пл.РС в частта, в която е оставена без уважение подадената молба по реда на чл.248 от ГПК, като му бъдат присъдени направените разноски за депозит за експертиза, както и да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност, да бъдат намалени същите.

Постъпил е отговор на частната жалба от адв. Й. М. от Пл.АК – пълномощник на С. Д. П. – ищец в първоинстанционното производство, който счита за неоснователни доводите на ответника за злоупотреба с права, като счита, че присъждане на разноски, които не са разумни и пропорционални, ще стимулират ответника да продължи да сключва договори с неравноправни клаузи и да се ползва от получени без основание средства за сметка на материално затруднени лица. Моли съда, да потвърди обжалваното определение на ПлРС, като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски за настоящата инстанция, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА.

Съдът, след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество същата е основателна.

С Решение № 68/03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Левски е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл.38, ал.2 от ЗА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на адв. Й.

В. М. от Пл.АК адвокатско възнаграждение в размер на 1121,23 лв. Осъден е на основание чл.78, ал.6 от ГПК „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 да 2 заплати по сметка на Районен съд - Левски държавна такса в размер на 328,49 лв., както и е осъдена на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лв.

С Определение № 490/15.05.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Левски е изменено на основание чл.248 от ГПК Решение № 68/03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Левски, в частта му относно разноските, като е допълнено в следния смисъл: Осъдена е на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 разноски за заплатена държавна такса по насрещния иск в размер на 78,27 лева.

Със същото определение е оставена без уважение молбата на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД за изменение на основание чл.248, ал.1 от ГПК на Решение № 68/03.04.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на Районен съд - Левски в частта му относно разноските в частта, с която се иска присъждане на депозит за вещо лице в размер на 300,00 лева, както и в частта, с която се иска отхвърляне на искането за присъждане на адвокатски хонорар на насрещната страна на основание чл.38, ал.2 ЗА, при условията на евентуалност, намаляване размера на адвокатското възнаграждение.

По отношение на искането в частната жалба да бъдат присъдени в полза на ответника „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД направените разноски във връзка с назначената съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира следното:

В първоинстанционното производство е предявен насрещен иск от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, във връзка с който е допусната и назначена съдебносчетоводна експертиза при депозит в размер на 300,00 лв., която сума е внесена от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД. С първоинстанционното решение предявеният насрещен иск от ответника е уважен в пълен размер, като е осъдена на основание чл.23 от ЗПК С. Д. П., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 сумата в размер на 1956,71 лв., представляваща неизплатена част от чистата стойност на кредита по Договор за паричен заем № 1011718/01.02.2024 г., прогласен за нищожен, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 21.10.2024 г. до окончателното плащане на вземането.

За да остави без уважение искането в подадената молба по реда на 3 чл.248 от ГПК за присъждане на заплатения от ответника депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв., първоинстанционният съд е приел, че с представения от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД списък на разноски по чл.80 от ГПК така посочените разноски не са претендирани, както и не са претендирани и с друг документ.

Настоящата съдебна инстанция счита, че неправилно Районен съд – гр.

Левски е оставил без уважение подадената молба по реда на чл.248 от ГПК за присъждане на заплатения от ответника депозит за вещо лице в размер на 300,00 лв. С представения списък на разноските по чл.80 от ГПК от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД /л.137 от първоинстанционното производство/ е налице надлежно направено искане от страна на ответника за присъждане на разноски, като по предявеният насрещен иск, същият разполага с това право, предвид разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, съгласно която заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника /в случая С. Д. П. – ответник по насрещния иск на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД/, съразмерно с уважената част от иска. В случая, е налице списък на разноските по чл.80 от ГПК от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, които страната иска да й се присъдят. Разпоредбата на чл.80 от ГПК предвижда възможност за страната, която е поискала присъждане на разноски да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, като в противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък или както е в случая, невключването на част от направените разноски, не лишава страната от право да иска от съда произнасяне по въпроса за разноските изобщо, а преклудира възможността да се иска преизчисляването им чрез изменение на съответния съдебен акт в частта му за разноските, т.е. представянето на списък по чл. 80 от ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, а не за присъждането им въобще. В случая след като е налице представен списък на разноските, страната разполага с възможността по чл.80 от ГПК да иска изменение на решението в частта за разноските, каквото е направено с подадената молба по реда на чл.248 от ГПК. Тъй като, предявеният насрещен иск е уважен изцяло, ответницата по същия С. Д. П. следва да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД сумата от 300,00 лв., заплатена във връзка с 4 назначената съдебно-счетоводна експертиза.

По отношение на направеното искане в частната жалба да бъде отказано присъждане на претендираните от ищеца разноски, а при условията на евентуалност, да бъдат намалени значително, настоящата съдебна инстанция намира следното:

С първоинстанционното решение, съдът е осъдил на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2 от ЗА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 да заплати на адв. Й. М. адвокатско възнаграждение в размер на 1121,23 лв. С подадената молба по реда на чл.248 от ГПК е направено искане да бъде изменено решението в тази му част, като бъде отхвърлено искането на ищцовата страна за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв., като с обжалваното определение, в тази й част, молбата на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД е оставена без уважение.

Съдът намира, че в тази й част молбата следва да бъде уважена досежно направеното алтернативно искане за намаляване размера на присъдения адвокатски хонорар. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице злоупотреба с права и не са налице основания за съединяване на дела по чл.213 от ГПК, мотиви за което е изложил в определението си от 23.10.2024 г., като е посочил, че ищцата е избрала да упражни процесуалните си права, като предяви всеки иск самостоятелно, а не в общо производство, което в процесния случай не сочи на недобросъвестност, целяща да генерира разноски. Настоящата съдебна инстанция намира, че в настоящото производство следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на адв. Й.

М. от Пл.АК за предявения с исковата молба иск за прогласяване недействителност на договор, респективно договорни клаузи по процесния Договор за потребителски кредит. При съобразяване на обстоятелството, че с първоинстанционното решение е прогласен за нищожен на основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК Договор за потребителски кредит № 1011718 от 01.02.2024 г., сключен между С. Д. П. и „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, то ищцата дължи връщане само на чистата сума на кредита, която е в размер на 2400,00 лв. При това положение, при съобразяване на разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, на адв. Й. М. следва да бъде определено възнаграждение на основание чл.38 от ЗА в размер на 540,00 лв. за предявения с исковата молба иск с 5 правно основание чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК. По отношение на предявения насрещен иск от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, който е изцяло уважен на основание чл.23 от ЗПК, на адв. Й. М. не следва да се определя възнаграждение.

Предвид изложеното следва да бъде отменено Определение № 490/15.05.2025 г., постановено по гр. дело № 707/2024 г. по описа на РС – Левски, в частта му, в която на основание чл.248 ГПК е оставена без уважение молбата на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 за изменение на Решение № 68/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 707/2024 г. по описа на ЛРС в частта му относно разноските-присъждане на разноски в размер на 300лв. за в.лице,както и в частта му относно отхвърляне на искането за присъждане на адвокатски хонорар на насрещната страна на основание чл.38, ал.2 ЗА,а при условията на евентуалност, намаляване размера на адвокатското възнаграждение, като вместо него и по съществото на молбата по чл.248 от ГПК бъде изменено Решение № 68/03.04.2025 г., постановено по гр.д. № 707/2024 г. по описа на ЛРС в частта му за разноските на осн.чл.248,ал.1 от ГПК както следва: На основание чл.78, ал.1 ГПК С. Д. П., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290 ,гр.София ,деловодни разноски в размер на 300,00лв./платен депозит за вещо лице по предявения насрещен иск/ ,както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. чл.38, ал.2 ЗА „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД, ЕИК 207024290, гр. София, бул.“***“№***, ет.5 бъде осъдено да заплати на адв. Й. В. М., личен номер: