Определение № 1 от 03.01.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1 гр. Ловеч, 03.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ТАТЯНА МИТЕВА

ИВАН ИВАНОВ като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20234300600516 по описа за 2023 година Производството е по чл.250,ал.4 изр.2 във вр. с чл.345 от НПК.

Постъпила е частна жалба с вх.№4330/21.11.2023г.по описа на РСЛуковит от В. Т. П. против разпореждане № 443/06.11.2023 г., постановено по НЧХ д. № 200/2023 г. на РС-Луковит.

В нея сочи, че не е доволна от разпореждане № 443/06.11.2023 г. постановено по НЧХ д. № 200/2023 г. по описа на РС-Луковит, с което се прекратява наказателното производство против длъжностното лице – П. Д.

Н.- съдебен деловодител V гр. състав при РС-Б. с мотив, че съдържащите се в тъжбата ми от 17.05.2023 г.. обстоятелства не съставлявали престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

Счита, че постановеният съдебен акт е неоснователен и незаконосъобразен. Постановен е при допуснати съществени нарушения на наказателно-правната теория и съдебната практика по въпроса, поради което подлежи на отмяна изцяло.

Сочи, че обжалва същия пред Ловешки Окръжен съд/ЛОС/ в срок и моли на посочените основание да го отмени.

Конкретизира, че в тъжбата си от 17.05.2023 г. е посочила обстоятелства, които обуславят деянието на обвиненото длъжностно лице, представила е доказателства, посочила е и състава на престъплението, което е извършено по чл. 147, ал. 1 от НК. Приема, че са налице са и всички необходими процесуални предпоставки за образуване на производство по частно обвинение.

Счита, че съдия докладчика от РС-Луковит с разпореждането си от 06.11.2023 г. незаконосъобразно е приел, че изложените в обстоятелствената част на тъжбата й фактически обстоятелства не съставлявали престъпление.

Същият е направил преценка, че изложените в нея обстоятелства са позорни и може да се направи само след събирането на доказателства и проверката им в 1 съдебно заседание. Това налага съдия докладчика да образува наказателно производство от частен характер и след събиране на доказателства в съдебно заседание да се произнесе по обстоятелствената част на тъжбата.

Това е така, защото въпросите за съставомерността на деянието, виновността на обвиняемия, достоверността на доказателствата и дали са налице условията на чл. 9, ал. 2 от НК засягат съществото на делото.

Те не могат да се решават с разпореждане, с което се дава ход на тъжбата или се отказва образуване на производство по частно обвинение и е въз основа на нея. Счита,че същите се решават след разглеждане на делото по същество. С постановяване на присъдата.

При постановяване на обжалваното разпореждане уважаемия съдия докладчик не се е съобразил със съдебната практика по въпроса и за да компенсира четири месечното си бездействие по тъжбата ми от 17.05.2023 г. препратена от ВКС с определение № 278//26.06.2023 г. за разглеждане от РСЛуковит, за което е налице нарушение на чл. 22, ал. 1 от НПК е решил светкавично да „реши“ казуса, като прекрати производството и ме лиши тотално от правото ми на защита.

От изложеното тук и от материалите по делото е видно и се доказва, че разпореждане № 443/06.11.2023 г. е постановено: 1. След 4 месечно бездействие и пълно безхаберие от страна на съдия докладчика и 2. При съществено нарушение на съдебната практика и теория, поради което подлежи на отмяна.

При изложените доводи и съображения моли ЛОС да уважи частната жалба.

Постъпило е възражение от П. Д. Н., със съд. адрес: гр. Б., ул."***" №ЗБ, срещу: Въззивна жалба подадена от В. Т. П. по НЧХД № 200/23г„ срещу разпореждане № 443/06.11.2023г. на Районен съд Луковит Моли ЛОС, да остави без уважение подадената от В. Т. П. въззивна жалба срещу разпореждане № 443/06.11,2023г. по описа на Районен съдЛуковит, като неоснователна и незаконосъобразна.

Счита ,че издаденото разпореждане за прекратяване на наказателното производство по НЧХД № 200/23г. по описа на РС-Луковит е правилно и законосъобразно. Правилно съда е преценил , че не е извършила престъпление по чл. 147, ал.1 от НК ,срещу частната тъжителка, в качеството й на съдебен деловодител при Районен съд Б..

Първата, алтернативно предвидена, в диспозицията на чл. 147, ал. 1 НК, форма на изпълнително деяние на престъплението "клевета" разгласяване на позорно обстоятелство за другиго, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица на твърдения за съществуването на определен факт, свързан с личността на пострадалия, които са от една страна неверни, несъответни на обективната действителност, а от друга ¬ са от естество ла накърнят доброто му име в обществото, тъй като характеризират отрицателно личността на пострадалия.

Втората възможна форма на изпълнително деяние, инкриминирана в 2 разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от НК - приписване другиму на извършено престъпление, се осъществява чрез довеждане до знанието на трети лица, от страна на престъпния деец, на твърдения, че пострадалият е извършил конкретно престъпление, което той в действителност той не е извършил.

Престъплението, уредено в цитирания законов текст е резултатно, като за довършеността му се изисква твърденията на дееца в посочения погоре смисъл, да са доведени до знанието на поне едно трето лице, явяващо се в случая предмет на посегателство. За съставомерността на деянието от обективна страна не е необходимо деянието да е извършено присъствено спрямо пострадалия.

От субективна страна, клеветата е престъпление, което може да се осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл. Във всички случаи, обаче, субектът трябва да съзнава позорния характер на разгласяваното обстоятелство или престъпният характер на приписваното деяние, както и неистинността на позорното обстоятелство или това, че пострадалият не е извършил приписваното му престъпление (вж. Р 745-91-111).

С оглед изложеното моли ЛОС, да потвърди разпореждане № 443/06.11.2023г. издадено по НЧХД № 200/23г. по описа на Районен съдЛуковит, като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и молба с вх.№4642/11.12.2023г. по описа на РСЛуковит от В. Т. П. Ул. ***. № 4, гр. Б. По НЧХ д. № 200/2023 г. по описа на ЛРС.

В молбата сочи, че моли ЛОС да остави без разглеждане, без уважение възражението на П. Д. Н.- съд. Деловодител при РС-Б., осъществила престъпния състав на чл. 147, ал. 1 от НК с дата 01.12.2023 г., получено от нея по пощата на 07.12.2023 г. против частната жалба, против разпореждане № 443/06.11.2023 г., с което се прекратява производството по НЧХ д. № 200/2023 г. след 4 месеца пълно бездействие и безхаберие, което е нарушение на чл. 22, ал. 1, 2 от НПК, като неоснователно, незаконосъобразно, противоречащо на изложеното във въззивната частната жалба.

Възражението е в пълен разрез, в пълно противоречие със съдържанието на въззивната частна жалба, с мотивите й в нея. Същото не е по съществото на въззивната частна жалба.

Сочи, че във въззивната частна жалба, тя точно, ясно, конкретно и категорично е посочила в какво се състои незаконосъобразността в мотивите на обжалваното разпореждане № 443/06.11.2023 г., че същото е постановено в нарушение на съдебната практика, а именно, че преценката дали разгласените обстоятелства са позорни, може да се направи само след събирането на доказателства и проверката им в съдебно заседание.

Именно това налага съдия-докладчика да образува наказателно производство от частен характери след събиране на доказателства в съдебното заседание да се произнесе по обстоятелствената част на тъжбата.

Счита, че те не могат да се решават с разпореждане за прекратяване, а след разглеждане на делото по същество с постановяване на присъдата. Такава е 3 съдебната практика по казуси по чл. 147, ал. 1 от НК /решение 580/88-I-НО/ Във възражението й липсва, няма, не е налице конкретно оспорване на изложеното във въззивната частна жалба относно посочените от нея конкретни нарушения на съдебната практика при постановяване на обжалваното разпореждане.

В него е налице препис извлечение на решение № 745/1991 г.- III н.о., което не кореспондира с изложеното във въззивната мастна жалба против разпореждане № 443/06.11.2023 г. срещу което тя възразява. То не касае изложеното в протестираната от нея въззивна частна жалба . Тези й твърдения могат да бъдат разглеждани, предявявани при разглеждане на делото по същество, но не и сега в настоящия момент.

Ето защо възражението от 01.12.2023 г. на длъжностно лице П. Д. – съд. Деловодител при РС-Б., осъществила престъпния състав на чл. 147, ал. 1, чл. 148, ял. 1 от НК, получено от нея на 07.12.2023 г.- е неоснователно, не законосъобразно и безпредметно по изложените по-факти обстоятелства, следва да бъде оставено без уважение, да бъде отхвърлено.

По изложените доводи и съображения моли ЛОС да уважи настоящата й молба.

Въззивната инстанция, като се запозна с процесната жалба възраженията в нея и молбата от страна на В. Т. П. и приложените към делото доказателства прие за установено следното :

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

С разпореждане №443/ 06.11.2023 г. Районен съд - Луковит в закрито заседание по наказателно дело частен характер № 20234320200200 по описа за 2023 година е прекратила наказателното производство по НЧХД № 200/2023 г. по описа на PC - Луковит, образувано по тъжба на В. Т. П. срещу П. Д. Н., като е приела, че не са налични данни за извършено престъпление.

По-конкретно, приела, е че в тъжбата се твърди, че П. Д. Н. съдебен деловодител V гр. състав при PC Б. в докладна Вх, № 580/04.02.2022 г. по гр. д. № 1699/2021 г. по описа на PC - Б. относно намерен препис в задните корици на делото удостоверила с подписа си неверни и лъжливи твърдения и изявления: 1. / стр. 1;' - „Когато го взех от него отзад изпадна един препис от исковата молба с приложения - сниман"; 1.1. „Този препис аз не съм виждала по делото до момента"; 2. /стр.2 - ред 5-7/ - „Докладвам Ви, че този сниман и заверен препис, който е отзад не съм виждала досега, той не е перфориран и закачен по делото - която е задължителна практика по делото за допълнителни документи по делата".

Както се сочи и от РС-Луковит /РС/ действително в тъжбата е посочено, че неверните и лъжливи твърдения в докладната от съдебния деловодител П. Д. Н. са мотивирали въззивната инстанция СОС да потвърди с определение № 157/07.03.2022 г. по ВЧГД № 91/2022 г. по описа на СОС 4 обжалваното от тъжителката определение N° 42-13.01.2022 г., постановено по гр. д. № 1699/2021 г. по описа на БРС. В мотивите на цитираното определение, според РС, било посочено, че „не са представени своевременно и преписи от исковата молба и приложенията, според броя на ответниците, видно от докладна на П. Н. - съдебен деловодител при PC - Б.". Твърди се, че на 23.11.2022 г. била извършена проверка от назначената от председателя на PC — Б. комисия /назначена със заповед № РД-09-357/20.10.2022 г./ чрез измерване на място в ПС - Б. на пощенската пратка с баркод R:PS:2140009PTGV/01.09.2021 г., с която тъжителката била изпратила до PC - Б. два броя искови молби с приложенията към тях, получена в съда на 02.09.2021 г. За удостоверяване на изпращането на пратката от пощенския оператор бил издаден финансов касов бон, в който било документирано, че същата е с тегло 0,168 кг на стойност 1,75 лв. и който бон тъжителката била приложила към жалбата си от 21.07.2022 г. Проверката установила, първо, че измерената пратка отговаря на посоченото на плика и касовия бон и второ, че само единият екземпляр - оригинала, е с тегло 0,66 кг. Съставен бил протокол от проверката, подписан от тъжителката и П. Д. Н..

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Не е спорно, както е приел и РС, че измененията и допълненията на НПК от 02.06.2023 г., обн. в ДВ, бр. 48/2023 г. е възстановена старата редакция на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, в която изрично е предвидена възможност наказателното производство да се прекратява, когато деянието, описано в обвинителния акт или тъжбата не представлява престъпление. В сега действащата си редакция (обн. в ДВ, бр. 48/2023 г.) разпоредбата на чл.

250, ал. 1, т. 2 от НПК въвежда като правомощие на съдията-докладчик да извърши проверка дали твърденията, въведени в обвинителния акт или тъжбата, могат да обосноват съставомерност на описаното поведение. В правомощията на съдията-докладчик е да прецени дали в тъжбата, с която е сезиран, е описано престъпление, преследвано по тъжба на пострадалия, и ако отговорът е отрицателен, тъй като е описано несъставомерно поведение — да прекрати наказателното производство.