Решение № 776 от 03.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Варна, 03.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Николова при участието на секретаря Антония Анг. ПенчЕ. като разгледа докладваното от Елена Николова Гражданско дело № 20253110109068 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба вх. №62900/14.07.2025 г., подадена от Е. В. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. В. срещу „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“, ЕАД, ЕИК: 203670940, гр. София ж.к. Люлин - 10, бул.

„Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис - сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Зорница Банкина, с която са предявени в условията на обективно кумулативно съединяване искове както следва:

1/ Да бъде прогласен за нищожен Договор за заем Microcredit Online №807200231521/31.12.2024. сключен между Е. В. П., ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, гр.София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3, на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им с чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и

2/ Да бъде прогласен за нищожен Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit Online №8072-00231521/31.12.2024. сключен между Е. В. П., ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, гр.София 1784, бул.

„Цариградско шосе“ №137, ет.3, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10 и чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК.

В исковата молба ищецът излага, че между Е. В. П., ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, гр. София 1784, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3 бил сключен Договор за заем Microcredit Online № 807200231521 от разстояние на 31.12.2024 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3500.00 (три хиляди и петстотин) лЕ., при фиксиран лихвен процент от 40,48% и годишен процент на разходите 48,90%. Общата сума, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 4726,44 лЕ., платима на 18 месечни вноски, всяка в размер на 262,58 лв.

В същия ден към Договор за заем Microcredit

Online № 807200231521/31.12.2024 г. бил сключен и Договор за допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ като Цената на този пакет била в размер на 5937,12 лв., платима 1 разсрочено на 18 вноски, всяка от 329,84 лЕ..

В договора за кредит ГПР бил посочен в размер на 48,90%, но ищецът твърди, че това не е размерът на действителните разходи за длъжника, тъй като при изчисляването на ГПР не е включена таксата по допълнителната услуга „Разглеждане до минути“. Твърди, че при въвеждане на всички данни по договора за кредит, заедно с таксата за допълнителна услуга в онлайн кредитен калкулатор за изчисляване на ГПР, който е общодостъпен на https://www.calculator.bg/1/crediten_gpr.html, Годишният процент на разходите е 739.27%.

Твърди, че общите разходи на кредита, регламентирани в §1. т.1 от ДР на ЗПК, включват именно разходи за допълнителни услуги. Таксата за тази услуга „Разглеждане до минути“ прикрива разходи, които по естеството си следва да са включени в ГПР и поради тази причина договорът за кредит не отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което съгл. чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност.

Излага, че Договорът за допълнителни услуги също е нищожен поради противоречие със закона, тъй като съгласно този договор, допълнителните услуги включват: Безплатно внасяне на вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД, Безплатно усвояване на сумата в офис на „Микро Кредит“ АД или чрез клоновете на „Изипей“, Безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС терминал, Безплатно плащане на вноски чрез Електронен портфейл и/или QR код, Предоговаряне и разсрочване на заема, Разглеждане до минути, Преференциално обслужване, Право за участие в специални промоции.

Счита, че доколкото е сключен между заемодателя и заемателя въз основа на договор за потребителски кредит и има за предмет допълнителни услуги, които заемодателят ще предостави на заемателя във връзка с отпуснатия кредит, то Договорът за допълнителни услуги има акцесорен характер, тъй като не може да съществува без предварително сключен между същите страни договор за потребителски кредит. Поради това неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД.

Твърди, че Договорът за допълнителни услуги е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.10а, чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК поради противоречие с императивни законови разпоредби, на основание чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД поради накърняване на добрите нрави и на основание чл.146, ал.1 във връзка с чл.143, ал.2, т.20 от ЗЗП поради неравноправност.

Твърди, че сключването на този договор като акцесорен към договора за кредит цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, която регламентира, че:

„Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“.

В срока за отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и размер като излага следното:

Оспорва изцяло твърденията за нищожност на договора на основание чл.11, ал.1, т.10 вр. чл.22 от ЗПК. Излага, че в Договора за заем елементите на дълга са ясно, точно и константно дефинирани, а процесният договор не съдържа възможности за промяна на ГПР. ГПР е посочен в СЕФ, които е относим и е част към договора за 2 кредит, а освен това се предоставя и преди сключване на договора за кредит, именно за да може кредитополучателят да има информиран избор. Твърди, че нормата на чл.11, ал.1, т.10 изисква ГПР изобщо да не е посочен, което не е така в процесния договор. Допълнително сочи, че ГПР е в размер на 48,90 %, а с оглед нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, годишният процент на разходите не може да надвишава повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения определена с постановление на Министерски съвет (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения).

Съгласно постановлението на МС законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни пункта.

Към датата на сключване на договора за кредит, 31.12.2024 г., основният лихвен процент определен от БНБ е бил в размер на 0%, съгласно публичните данни от сайта на БНБ, т.е. лихвата за забава е била в размер на 13,63%. Така казано ГПР-то в размер на 48,90% не е надвишавало пет пъти размера на законната лихва, чийто размер е 68,15% към онзи момент, както изисква закона, за да се счете за прекомерно.

Относно Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №807200231521, счита, че същият не нарушава правилата в чл.10а, ал.2 от ЗПК. Договорът за допълните услуги е бил сключен с оглед принципа на свобода на договаряне страните по правоотношението свободно са уговорили съдържанието на договора в рамките на закона и добрите нрави. Г-жа П. надлежно е била информирана относно съдържанието, параметрите и допълнителни услуги, който получава изброени в процесия договор за услуги и съответната сума, която трябва да заплати за тях.

Отделно от това ищецът доброволно е подписал Искане за допълнителни услуги към з а е м Microcredit № 8072-00231521, в което изрично е упоменато, че ищецът по собствено искане желае да ползва конкретните услуги и е запознат, с това че сключването на този договор за допълнителни услуги не представлява задължително условие за сключване на договора за заем или за неговото усвояване. Ищецът е имал възможността да обмисли добре и да вземе най-подходящото и информирано решение за него в случая, при което видимо от доказателствата същият е направил като е подписал договора за допълнителни услуги. С тези действия се откривала действителната воля на ищеца към момента на сключване на договора, а именно да се възползва от съответните услуги, като сключи процесния договор за услуги. Счита, че следва да се съобрази и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съгласно която: „При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните..

Оспорва и твърдението на ищцата, че с договора за допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, като счита, че уговореното заплащане не следва да се включва в ГПР като общ разход по кредита, тъй като сключването на договора за услуги не е задължително условие за получаване на кредита или усвояването му и от там не следва да се взема предвид при изчисляване на ГПР, затова няма и как да се включи в размера на ГПР.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, поради противоречието им с чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл.10 и чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК

3

Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между Е. В. П., ЕГН ********** и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202073629, гр.София 1784, бул.

„Цариградско шосе“ №137, ет.3 e сключен Договор за заем Microcredit Online №807200231521 от разстояние на 31.12.2024 г., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 3500.00 (три хиляди и петстотин) лЕ., при фиксиран лихвен процент от 40,48% и годишен процент на разходите 48,90%. Общата сума, която кредитополучателят следвало да върне била в размер на 4726,44 лЕ., платима на 18 месечни вноски, всяка в размер на 262,58 лв.; че в същия ден към Договор за заем Microcredit Online № 8072-00231521/31.12.2024 г. бил сключен и Договор за допълнителни услуги „Разглеждане до минути“ като Цената на този пакет била в размер на 5937,12 лв., платима разсрочено на 18 вноски, всяка от 329,84 лЕ.; че в ГПР договора за кредит не е включена таксата по допълнителната услуга „Разглеждане до минути“.

Сключеният между ищеца и праводателя на ответника договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), с оглед на което, преценката относно действителността на процесните договори за потребителски кредит и договор за предоставяне на допълнителни услуги да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две насоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) (т.3 от Тълкувателно решение №1/2009 г. на ВКС по тълк. дело №1/2009 г., ОСТК).

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В случая и от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ („Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание“), чл.9 - чл.11 ЗПК. По силата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.