Решение № 664 от 08.12.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 664 гр. Благоевград, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Миглена Кавалова-Шекирова Въззивно гражданско дело № 20231200501095 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК .

Производството по делото е образувано по жалба с вх. № 527/21.09.2023г., подадена от И. И. А., ЕГН **********, адрес: * , против Постановление от 03.08.2023г. по изп. д. № 84/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Разлог, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнително дело № 84/2010 г. по описа на ДСИ при РС – Разлог.

В жалбата се твърди, че ДСИ при РС – Разлог е отказала прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 84/2010 г. по описа на СИС при РС - Разлог на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и този отказ е неправилен, тъй като в преклузивния две годишен срок визиран в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - за периода от 2 9.06.2019г. до 06.07.2023 г. /т.е. над 2г./ не са извършвани никакви реални изпълнителни действия, като и взискателят не е искал извършването на такива в този период, съгласно дадените разяснения в мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 1

26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което е настъпила перемпция и изпълнителното дело следвало да бъде прекратено.

Излага съображения в тази насока.

В срока по чл. 436, ал. 2 ГПК е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнителното дело, в което възражение се излагат съображения за неоснователност на жалбата – предмет на производството.

На основание чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното действие съгласно които намира жалбата за неоснователна, тъй като в посочения период взискателят е искал извършване на конкретни изпълнителни действия с молби от 16.06.2021г. 31.03.2023г., респ. са постановявани разпореждания за налагане на запор на основание тези молби.

Жалбата е допустима: подадена в срок и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител, съгласно чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Осъществена е процедурата по връчване препис по чл. 436, ал. 2 от ГПК.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

Производството по изпълнително дело № 84/2010г. по описа на СИС при РС – Разлог е образувано на 28.09.2010 г. по молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749 и представен изпълнителен лист от 05.07.2010 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № * от * г., постановени по ч.гр. д. № 1061/2010 г. по описа на Районен съд- Разлог с предмет: парично вземане.

По молба на взискателя е наложена възбрана върху недвижим имот на длъжника А., вписана в Служба по вписванията - Разлог с вх. p e r. № */02.11.2010, том *, акт № *.

Покана за доброволно изпълнение, с приложени копия на изпълнителен лист и заповед, е връчена на длъжника на 22.11.2012 г. по реда на чл. 44, ал. 1, предл. пето и шесто ГПК (при отказ да получи книжата).

По молба на взискателя, входирана в СИС при РС – Разлог на 2

25.05.2011г., е разпоредено налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, платимо от Община Б. Запорното съобщение е връчено на работодателя на 14.06.2011г. В периода 30.06.2011г. – 28.06.2019г. са постъпвали суми по сметка на РС – Разлог в изпълнение на наложения запор.

С постановление от 30.05.2016г. на основание чл. 429 ГПК като взискател по делото е конституиран „ЕОС Матриск“ ЕООД, ЕИК 131001375.

С молба от 16.06.2021г. взискателят е поискал налагане на запор върху банковите сметки на длъжника И. А. в ТЕ-ДЖЕ-ЗИРААТ БАНКАСЪ – клон София, като дължимата такса в размер на 18, 00 лв. е постъпила по сметка на съда още на 09.06.2021г. Изготвено е на 16.06.2021 г. разпореждане за налагане на запор и е изпратено запорно съобщение до банката. Получен е отрязък от банката с отбелязване, че лицето не е клиент.

С молба № 31/19.01.2023г. взискателят е поискал да се извърши справка в РБСС за банкови сметки на длъжника А., като при наличие на такива – да се наложи запор, като са представени доказателства за наредена по сметка на РС – Разлог на 24.01.2023г. държавна такса в размер на 6, 00 лева.

С молба № 161/31.03.2023г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника върху Общинска Банка АД, като дължимата такса е постъпила по сметка на съда на 28.03.2023г. Изготвено е на 03.04.2023г. разпореждане за налагане на запор и е изпратено запорно съобщение до банката. Получен е отрязък от банката с отбелязване, че лицето не е клиент.

В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ / - насочването на 3 изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Прието е също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/.

Анализът на практиката на ВКС до този момент сочи, че е даден приоритет на активността на взискателя и за поддържане висящността на изпълнителното дело е от значение единствено и само фактът на предприемане на действия от негова страна, защото активната страна в изпълнителното производство е именно взискателят. Да се обвърже негативният резултат от поисканите от взискателя и предприети от съдебния изпълнител действия със санкцията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК би означавало взискателят да бъде лишен от възможността да реализира вземането си, макар и в един по-късен момент, независимо, че не е преустановил активността си по водене на изпълнителното дело и въпреки демонстрираното желание да получи изпълнение. От друга страна длъжникът пък би черпил права от собственото си неправомерно поведение и би бил толериран от закона да не плаща при наличието на законно закрепена възможност за това.

4

Въззивният съд споделя становището на голяма част от останалите съдилища в страната, че за начало на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК следва да се счита последното отправено до съдебния изпълнител от взискателя искане за предприемане на изпълнително действие без оглед на това дали то ще бъде изпълнено и дали ще бъде резултатно. В този смисъл е и приетото т. 5 от ТР № 3/10.07.2017г., постановено по т.д. № 3/2015г. изпращането на запорно съобщение до банка в хипотезата, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор. В мотивите на посоченото ТР се приема, че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със съществуването на вземането. Последното не е част от фактическия състав по налагането на запора, а е от значение за това, дали той може да доведе до предвидените в закона последици и да послужи за удовлетворяване на взискателя или не.

В конкретния случай в сочения от длъжника в жалбата период взискателят чрез подаване на молби за извършване на изпълнителни действия на 16.06.2021г.; 19.01.2023г . и 31.01.2023г., респ. постановяване на СИ на разпореждания за налагане на запор от 16.06.2021г. и 03.04.2023г. и изпращане на запорни съобщения по тези молби и получаването на същите е прекъсвал двугодишният срок по смисъла на чл. 433, ал. ч, т. 8 ГПК и към момента на постановяване на отказа за прекратяване на изпълнителното дело – 03.08.2023г. не е изтекъл двугодишен срок от последното поискано изпълнително действие (и предприето такова по налагане на запор), за да бъде прекратено изпълнителното дело, поради настъпила перемпция.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, депозирана от И. И. А., ЕГН **********, адрес: *, против Постановление от 03.08.2023г. по изпълнително дело № 84/2010 г. по описа на ДСИ при РС-Разлог, с което е оставено без 5 уважение искането на жалбоподателя за прекратяване на изпълнително дело № 84/2010 г. по описа на ДСИ при РС – Разлог.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6