Решение № 5216 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5216 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20255330106210 по описа за 2025 година

Предявеният иск е с правно основание чл.124, ал.1 ГПК.

В исковата молба от М. Ж. М. срещу „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и уточняваща молба от 14.04.2025 г. се твърди, че ищецът е сключил Договор за кредит № ***/18.09.2018 г. с „4финанс“ ЕООД (със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД) по реда на Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР). По силата на посочения договор ищецът усвоил сумата от 1100 лева, представляваща главница по кредита, която следвало да бъде върната в срок до 30 дни, т.е. до дата 18.10.2018 г. Сочи се, че М. е получил сумата при сключване на договора, като до момента не е извършвал плащания по него. Твърди се, че срокът на договора е изтекъл на дата 18.10.2018 г. от която дата е започнала да тече погасителната давност за връщане на заемната сума. Посочва се, че с Договор за цесия от 18.11.2021 г. „Вивус.БГ“ ЕООД е прехвърлило на ответното дружество вземането си по процесния договор за кредит. На 19.03.2025 г. ищецът получил на имейла си уведомление за извършената цесия, както и справка за дължима сума към „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Съгласно посочената справка, ответното дружество претендирало сума в общ размер на 3110,43 лева, формирана по следния начин: 1100 лева – главница по договора;

37,06 лева – остатък от договорна лихва; 176,24 лева – такси; 1349,04 лева – лихва за забава до 18.11.2021 г.; 448,09 лева – лихва за забава за периода 18.11.2021 г. – 19.03.2025 г.

Ищецът твърди, че към датата на подаване на исковата молба нито от страна на кредитодателя „Вивус.БГ“ ЕООД, нито от страна на ответното дружество са извършвани действия, водещи до прекъсване и спиране на погасителната давност, с изключение на 1 периода от 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г., в който действал Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците. Предвид това счита, че погасителната давност не е текла, като към дата 19.12.2023 г. същата е изтекла по отношение на вземанията по процесния договор за кредит. Счита, че с погасяването по давност на главното задължение за главница са се погасили и всички акцесорни вземания по договора, в т.ч. за договорна лихва, такси, обезщетение за забава и др. Въпреки това се твърди, че ответникът продължавал да търси вземането по договора за кредит чрез изпращане на покани до ищеца, като оспорвал, че същото е погасено по давност.

С оглед изложеното се предявява исковата претенция за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1100 лева, представляваща главница по Договор за кредит № ***/18.09.2018 г., сключен между ищеца М. Ж. М. и „4финанс“ ЕООД (със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД), вземанията по който са прехвърлени на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Договор за цесия от 18.11.2021 г.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който е взето становище за допустимост и основателност на иска. Не се оспорва обстоятелството, че между ищеца и „4финанс“ ЕООД (със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД) е бил сключен Договор за кредит № ***/18.09.2018 г., по силата на който на кредитополучателя М. била отпусната сума в размер на 1100 лева.

Предоставената сума следвало да бъде върната ведно с договорна лихва и други разходи. Сочи се, че „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е придобило правата на първоначалния кредитор по процесния договор за кредит посредством Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 18.11.2021 г., а ищецът бил надлежно уведомен за извършената цесия. Ответникът признава иска и посочва, че е изтекла погасителната давност за процесното вземане. Твърди, че към момента на подаване на отговора на искова молба задължението на ищеца е прекратено в информационните масиви на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД. Моли да не бъдат възлагани разноски в тежест на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, тъй като с поведението си ответникът не е дал повод за завеждане на делото. В тази връзка е цитирана съдебна практика, като се твърди, че от страна на ответното дружество не са предприемани действия по принудително събиране на вземането. Претендират се разноски по делото.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото са представени в заверени копия договор за кредит № *** от 18.09.2018г., сключен между М. Ж. М. и „4финанс“ ЕООД, по силата на който е предоставен кредит в размер на 1100 лв., уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от „АСВ“ ЕАД, както и справка за дължима сума, водена по ел.път кореспонденция между страните от дата 23.10.2025г.

С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че признава предявения иск – 2 действително била изтекла погасителната давност за процесното вземане. Това е отразено и в проекта за доклад на съда, връчен на страните, съответно обявен за окончателен в проведеното по делото съдебно заседание на 27.10.2025г. Предвид признанието на иска с отговора на исковата молба и становището на ищеца в тази връзка, по делото не са събирани други доказателства, като е прекратено съдебното дирене и е даден ход на устните състезания.

Направеното признание на иска по съществото си е процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, защото го счита за основателен и заявява, че твърденията на ищеца отговарят на действителното правно положение, т.е. претендираното право съществува. Признанието не попада в някоя от хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, нито в друго предвидено в закона изключение. Признава се право, с което страната може да се разпорежда, като изявлението за това изхожда от ответника, поради което съдът намира, че следва да зачете извършеното признание, уважавайки предявените искове на това основание.

С отговора на исковата молба е направено искане в тежест на дружеството да не бъдат възлагани разноски, тъй като с поведението си дружеството не е дало повод за завеждане на делото. Разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК изисква, за да се възложат разноските на ищеца, кумулативното наличие на две предпоставки – ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и признание на иска. В случая съдът намира, че първата от предпоставките не е налице, което е видно и от представената от ищцовата страна разпечатка на изпратено по ел.поща писмо до ищеца относно размера на непогасеното му задължение по цитирания погоре договор за кредит. Поради това следва да се приложи разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК, като на ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 50 лв. В производството ищецът е бил представляван от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, поради което съдът намира, че в полза на адв.Р. следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв. и сумата от 50 лв. ДДС, или общо сумата от 300 лв., при съобразяване липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелствата, че по делото е проведено едно съдебно заседание и е налице признание на исковете от страна на ответника.

Поради изложеното съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. Ж. М., ЕГН ********** от *** не дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата в размер на 1100лв., представляваща главница по договор за кредит № ***/18.09.2018 г., сключен между М. Ж. М. и „4финанс“ ЕООД /със сегашно наименование „Вивус.БГ“ ЕООД/, поради погасяване на вземането по давност.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, 3 офис 4 да заплати на М. Ж. М., ЕГН ********** от *** сумата от 50 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 да заплати на адв. Р. Р. от ***, ***, на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 300 лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4