Присъда № 11 от 15.06.2021, Районен съд - Тополовград

МОТИВИ ПО ПРИСЪДА № 11 от 15.06.20 21 г. по НОХД

20212320200014/2021 г.

№

Наказателното производство от общ характер е образувано по обвинителен акт на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО - Тополовград по обвинение против подс.Д. Н. Д. от с. У. за престъпление по чл.355, ал.2 предл.2-ро във вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1от НК.

В с.з. представителят на Районна Прокуратура – Ямбол, ТО Тополовград поддържа обвинението, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание по чл.54 от НК, а именно: ОСЕМ МЕСЕЦА „лишаване от свобода“, като на основание чл.66 ал.1 от НК, да се отложи и за срок от ТРИ ГОДИНИ и „Глоба“ в минималния размер предвиден в текста.

Подсъдимия Д. Н. Д. се явява в съдебно заседание, заедно с редовно упълномощен защитник – адв.К. от АК Ямбол. Подсъдимия не се признава за виновен и дава подробни обяснения по случая, като твърди че е изпълнил свой морален дълг като медицинско лице да спаси човешки живот и по тази причина е нарушил предписанието на РЗИ. Защитника му пледира да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и да бъде оправдан.

Първо - твърди се, че в случая не е налице престъпление, а административно нарушение по чл.209а от ЗЗ и поради наличие на колизия която съществува между чл.355, ал.2 от НК и чл.209а от ЗЗ, следва в случая да се приложи административнонаказателната отговорност по последния текст. Второ защитника на подсъдимия се позовава на чл.5, параграф 1, буква „е“ и чл.7 параграф 1 от Европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи и твърди, че ако бъде осъден подзащитния му, ще бъдат нарушени последните. Трето – твърди се, че в случая са налице институтите на крайната необходимост и малозначителност на деянието. Също така, посочват се и допуснати грешки в диспозитива на обвинителния акт, касаещи номера на заповедта на МЗ и точката която е нарушена, както и това, че не е доказано, че мястото където е пребивавал подзащитния му е обществено такова по смисъла на параграф 1а от ДР на ЗЗ.

От съвкупната преценка на събраните и проверени в с.з. писмени и гласни доказателства съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Подсъдимия Д. Н. Д. работи в ЦСМП – Хасково, филиал Т. на длъжностфелдшер по трудов договор, видно от приложените трудов договор и допълнително споразумение. В качеството си не на длъжностно лице, а като физическо такова последния е имал контакт с бременна жена, която закарал с автомобила си до болницата в гр.Ямбол и която след направен ПСР-тест се е оказало, че е положителна на КОВИД – 19. По тази причина на 06.11.2020 г. е бил поставен под карантина с предписание № 154 на РЗИ Хасково, издадено 1 на основание Заповед РД-01-610/22.10.2020 г. на Министъра на Здравеопазването /Приложение № 5 към т.13/, за срок от 06.11.2020 г. до 14.11.2020 г., включително на адрес: с.У., общ.Т., ул.“М.“ № **.

Предписанието е подписано от д-р Д. Ст. Г. /свидетел по делото/ и връчено от нея, лично на подсъдимия на 06.11.2020 г. в 11.35 часа. В разписката е записано, че е известно, че се носи наказателна отговорност по чл.355 от НК за неизпълнение на предписанието и съществува подпис на декларатор, в случая подсъдимия.

На 12.11.2020 г., в 10.05 часа, свидетеля К. – служител на РУ – Тополовград и свидетелката Г. – гл.инспектор в РЗИ извършвайки проверки за изпълнение на предписания за поставяне под карантина са посетили и адреса на който подс.Д. е бил карантиниран с оглед изпълнение на задължението му като поставено под карантина лице, но не са установили същия да се намира в с.У., общ.Т. на ул.“М.“ № **. В показанията си и двамата посочват, че когато са посетили адреса, при подаден сигнал от полицая е излязло младо момиче – снаха на подсъдимия, което им е казало, че Д. го няма в къщи и е бил при животните. След позвъняване по телефона от страна на момичето, след около 10 минути Д. е пристигнал с лек автомобил, марка „А.“, в който бил и синът му и при слизане от автомобила свидетелката Г. е попитала подсъдимия защо е напуснал дома си след като е поставен под карантина, и Д. е отговорил, че това са глупости, че той е лекар и трябва да помага на хората.

Същия ден на 12.11.2020 г., в 19.35 часа, свидетелите Г. и С. – служители на РУ – Тополовград, отново извършили проверка на адреса на който е бил карантиниран подсъдимия. Същия отново не е бил установен в дома си. В показанията си и двамата свидетели посочват, че когато са подали сигнал с полицейския автомобил от терасата на втория етаж се е показал сина на подсъдимия - Е. Д. и е заявил, че след малко ще се покаже баща му. След около 5 минути, след като никой не се е показал, отново полицейските служители са подали звуков сигнал, отново е излезнал сина му и е казал, че баща му ще се прибере след малко. След около 5 минути и двамата полицаи оставайки до дома на Д. са видели, че по ул.“М.“ – улицата на която живее подсъдимия, се движи лек автомобил марка „А.“, силистренска регистрация и последния е спрял на отсрещния тротоар, срещу дома на подсъдимия. От автомобила са слезли подсъдимия, съпругата му и още едно лице от женски пол – неустановено по делото. На въпрос на служителите на РУ – Тополовград защо не изпълнява предписанието, Д. е отговорил, че е медицинско лице и знае как да спазва дистанция и как да предпазва себе си и другите хора.

В обясненията си подс.Д. посочва, че и в двата случая при които не бил установен в дома си, е бил в дома на св.Ж.И. където е оказвал помощ на съпруга й, който бил болен/в последствие починал/ и му е слагал инжекции.

2

В показанията си св.Ж.И. посочва, че действително е викала подс.Д. в дома си за да оказва медицинска помощ на съпруга й, но кога точно е било това, същата не посочва категорично, нито деня , нито месеца, като между показанията й както в ДП, така и тези в хода на съдебното следствие съществуват съществени противоречия и последните по искане на представителя на прокуратурата са прочетени по реда на чл.281 ал.5 във вр. с ал.1 т.1 от НПК.

От приложената към делото справка за съдимост е видно, че подс.Д. е не осъждан за престъпления от общ характер.

От защитника му са представени множество писмени доказателства, които са приети от съда и приложени по делото от които е видно: че подсъдимия като мед.фелдшер, през месец ноември 2021 г., /който все още не е настъпил/справка с изх.№ 135/16.03.2021 г. на ЦСМП Хасково/ Н. е оказвал медицинска помощ на 6 бр.пациенти с Ковид – 19, а през месец декември 2021 г. на две лица. Към справката са приложени и месечни графици за работното му време за месец ноември и месец декември 2020 г., също така е видно от приложената служебна бележка, че Д. има личен лекар, който удостоверява, че към 17.03.2021 г., пациента му не е боледувал от Ковид – 19 и е бил многократно в контакт с болни от този вирус. Представена е и трудова характеристика с много добри характеристични данни от работодателя на Д..

Приложени са и 7 бр. служебни бележки от Кметовете на селата: С., С., К., Р., О., У. и М., като всички служебни бележки са бланкови, с абсолютно идентичен текст и в тях е записано, че Д. винаги се е отзовавал в изпълнение на лекарския си дълг и е помагал на жителите на селата и те разчитат на него при спешни случаи когато пристигането на екип на спешна помощ е затруднено и се налага вземане на спешни мерки за овладяване състоянието на болния. Представени са от подсъдимия и граждански подписки с изписани имена и подписи, но без ЕГН-та на лицата в подкрепа на подсъдимия във връзка с образуваното срещу него наказателно производство, в които бланковия текст е в смисъл, че е изразено възмущение, тъй като Д. с действията си е изпълнявал Хипократовата си клетва и винаги се е отзовавал на молбите за помощ, изпълнявайки лекарския си дълг.

По делото са разпитани свидетелите: С., Г., К. – служители в РУ – Тополовград и свидетелката Г. – гл.инспектор към РЗИ, които са очевидци и на двата случая при които е установено, че подс.Д. не е бил при извършените проверки на адреса, на който е бил карантиниран с предписание на РЗИ. Тези четирима свидетели по абсолютно идентичен начин описват кога, как и при какви обстоятелства са извършени проверките и какво е установено с тях, и четиримата посочват, че подсъдимия не е бил на адреса и в единия случай – сутринта е пристигнал с лекия си автомобил, заедно със сина си до дома му, а в другия случай – надвечер е пристигнал пак с автомобила си до дома си, заедно със съпругата си и още едно лице от женски пол неустановено по 3 делото.

Разпитани са и свидетелите Ж.И. и Г.Х./воден свидетел, допуснат по искане на подсъдимия/, които установяват, че Д. е бил викан в домовете им да оказва медицинска помощ, било на тях, било на членове от семейството им, и той се е отзовавал на добра воля да помага. Свидетелката И. посочва, че е викала Д. в дома си за да оказва медицинска помощ на съпруга й, който впоследствие е починал, но категорично не установява кога е било това, в кой ден и месец от 2020 г. е станало. В показанията си в ДП /прочетени по реда на НПК поради съществени противоречия/, последната посочва, че това е било в началото на месец ноември 2020 г., като не може да посочи точната дата и това се е случило надвечер, като подсъдимия е дошъл и е сложил инжекция на мъжа й и си е тръгнал, дошъл е сам с автомобила си, но не знае каква марка е, като следващите дни през 2020 г. не е водила съпруга си в болница и той е влезнал в болница чак през втората половина на месец декември 2020 г., няколко дни преди да почине. Тя изрично посочва, че съпруга й е починал на 24.12.2020 г., която дата сочи и при разпита й в хода на съдебното следствие.

В показанията й от ДП на лист 29 е посочено: „Не си спомням да е имало случай в който Д. да е идвал сутрин и вечер у дома“…..“повиках Д. да дойде понеже мъжа ми имаше високо кръвно и не можеше да диша. Сигурна съм, че беше надвечер понеже го викам само надвечер, тъй като знам, че през деня е на работа“…. „всеки път идва с автомобила си, незнам каква марка е“……“пак казвам, не се е случвало до сега Д. да е идвал у дома два пъти. Да, много пъти е идвал……., но два пъти за един ден не е идвал, никога не се е случвало“. В показанията й в съдебно заседание, видно от протокол от с.з. от 15.06.2021 г. , последната заявява: „Викахме Д.Н. да му помогне, защото се задушаваше мъжа ми и му беше тежко. През деня сме го викали но дата не помня, ноември месец беше. Сутрин и вечер сме го викали. Само веднъж сме го викали през месец ноември, сутрин в 10:00 часа и надвечер в 19:00 часа.“…………“ Сам дойде Н. у нас, не си спомням с кола или пеша дойде. Това беше в началото на месец ноември, но не си спомням датата и беше 10:00 часа сутринта. Д.Н. дойде, премери кръвното на мъжа ми и му сложи инжекция.“………“ После мъжа ми имаше подобрение за малко и надвечер пак започна да се влошава и после следобед, някъде вечерта към 19:00 часа пак го извиках Д.Н.. Не видях с какво идва, дали пеш или с автомобил. Вечерта пак беше с маска и цивилни дрехи. Носеше си чантата и пак сложи инжекция и пак му платих 10 лева. Вечерта пак същата инжекция сложи.“…………“ Не ни е давал рецепта, нито хапчета тогава, по-късно ни написа рецепта след двата прегледа и ни написа лекарства да купим и да му слагаме – инжекции бяха.

Ние спряхме да слагаме защото извикахме линейка на другата сутрин да го водим в болница. Влоши се състоянието и тръгнахме към болницата в С.. Два дена беше в болница и на третия ден почина. Почина на 24.12.2020 г. мъжа ми. Не си спомням кой беше месеца през който е идвал Д.Н. да слага инжекциите.“…………“ Този случай който разказвам, че е идвал Н. два пъти в къщи и сутринта и вечерта е станало няколко дни преди да почине мъжа 4 ми.“……….“ Когато го викахме Н. два пъти и това което разказах, минаха няколко дни и тогава почина мъжа ми в болницата. “……….“ След този случай който обяснявам, че е идвал в 10:00 часа сутринта и в 19:00 чака вечерта, му се обадих пак да дойде, но Н. отказа и каза да се обадим на 112. И аз се обадих и дойдоха и взеха мъжа ми за С..“

След прочитане на показанията й от ДП по искане на представителя на прокуратурата, в съдебно заседание непосредствено пред съда св.И. заявява:

„Това което Ви разказах сега, че е идвал два пъти Н. у нас да бие инжекции на мъжа ми е станало преди да го заведем в болницата в С. и преди той да почине. На следващия ден след като Н. идваше, го закарахме в болницата в С. и той след няколко дни почина. Месеца не съм сигурна кой беше, но съм сигурна че мъжа ми почина на 24.12.2020 г.“