Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 146 от 04.08.2026, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 378/2026
Вид
Решение № 146
Подписан
04.08.2026
В сила
02.09.2026
Състав
Гергана Руменова Петрова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. **, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – **, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Р. Петрова при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНДР. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Гергана Р. Петрова Административно наказателно дело № 20261420200378 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д-63д от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. З. Т. от с.** обл.**, против Електронен фиш № 8506067669/ 22.01.2023г., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София за нарушение, установено от ел. система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 т.1 ЗП № F2DF25F5A68D7E5EE053041F160A60E7/ 22.01.2023г., с който ЕФ и е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева 153,39/ евро за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП на основание чл.179 ал.3 ЗДвП вр.чл.187а ал.1 ЗДвП.

В жалбата се сочи, че издаденият ел.фиш е незаконосъобразен,тъй като бил изтекъл давностния срок за търсене на административно-наказателна отговорност от жалбаподателката - нарушението било извършено на 22.01.2023г.,а ЕФ бил връчен на 20.04.2026г.- след давностния 3г. срок по чл.34 ЗАНН.Прави се искане за отмяна на фиша.Не се претендират разноски.

При гледане на делото жалбоподателят поддържа жалбата така както е подадена.

Ответникът - Агенция „Пътна инфраструктора“ /АПИ/ гр.София оспорва жалбата.Моли обжалвания ЕФ да бъде потвърден.Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение.

Настоящият състав намира депозираната жалба за процесуално допустима.

Подадена е в преклузивния 14-дневен срок, предвиден в чл.189 ал.8 от ЗДвП вр.чл.59 ал.2 ЗАНН, от лице, имащо право и интерес от обжалване ,и против акт от категорията на обжалваемите - ЕФ.

Разгледана по същество депозираната жалба се явява основателна.

1

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

От изложеното в ел.фиш се установява,че на 22.01.2023 г. в 19.24 часа, в Община **,при движение по път 15 км 14 + 298 с посока нарастващ километър,включен в обхвата на платената пътна мрежа, е установено нарушение

№

F2DF25F5A68D7E5EE053041F160A60E7/ 22.01.2023г. с ППС – л.а.с рег. номер *****, м.*****, с технически допустима максимална маса 1665, изразяващо се в незаплащане на дължимата пътна такса за ППС. След извършена проверка от контролните органи е установено/според изложеното в ЕФ/, че същото попада в категорията на ППС, за която е дължима, но не е заплатена таксата по чл. 10 ал. 1 т. 1 от Закона за пътищата (ЗП).

Нарушението е засечено с контролно устройство с идентификатор №10471 (АПИ), представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,намиращо се на път15 км 14 + 298 с посока нарастващ километър, община **. Като собственик и ползвател на ППС в ел.фиш е посочена жалбоподателката.

Констатираното нарушение е посочено в ЕФ като такова по чл.139 ал.6 ЗДвП.

Отразено е, че процесният фиш е издаден при условията на чл.189ж ЗДвП, и, че за нарушението бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167a, ал.3 от ЗДвП със съответен номер на нарушението.

Като резултат от тази фактическа обстановка на 22.01.2023г. год. е създаден процесния ел.фиш, който е надлежно връчен на нарушителката на 20.04.2026г., като последната го е подписала без възражения,видно от представената обратна разписка/стр.9/, и не е правено искане за анулирането му съгл.чл.189ж ал.3 ЗДвП,нито са правени възражения по чл.187а ал.4 ЗДвП. При извършената проверка,както се посочи, е установено, че за процесното ППС, за дата 22.01.2023 г. не е получено надлежно плащане в АПИ за сегмента на рамката , на която е отчетено нарушението чрез контролното устройство с идентификатор 10471/АПИ/.

Въз основа на така приетото нарушение по чл.139 ал.6 ЗДвП, на жалбоподателката с ЕФ е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лева /153,39евро/ на основание чл.179 ал.3 от ЗДвП вр.чл.187а ал.1 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, вкл. и от справката от ел.система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 ЗП,и не се оспорва и от страните, вкл. жалбоподателката.

По делото са събрани следните релевантни писмени доказателства: ел.фиш от 22.01.2023г.;обратна разписка за връчен на 27.04.2026г.ЕФ, протокол № 28765/21 от заседание на УС на ответника, образец на ЕФ, доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167a ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179 ал. 3 - 3в – извлечение за процесното нарушение; статично изображение във вид на снимков материал на процесното пътно превозно средство

- 2 бр. снимки;,заповед № РД-11983/13.09.2021г.,писмо на ОПУ ** от 11.06.2026г.,пълномощни.

2

При гореустановената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирана страна, в предвидения от закона преклузивен срок, и срещу акт от категорията на обжалваемите – ел.фиш, поради което се явява процесуално допустима .

Ел.фиш е издаден по предвидения в чл.189ж ЗДвП ред.Нарушението е установено и заснето по установения в чл.167а ал.3 ЗДвП ред и начин. Спазена е предвидената от закона писмена форма. Изискванията към процедурата по връчването на ел.фиш на жалбоподателя също са спазени. Ел.фиш формално съдържа всички необходими реквизити, съобразно изискванията на чл.189ж ал.1 ЗДвП.Не са налице формални пороци от външна страна,които да обосновават неговата незаконосъобразност.

Електронният Фиш, предмет на настоящото производство,с оглед отразеното в него е издаден от компетентен орган, съобразно разпоредбата на чл.10 ал.10 от ЗП, установяваща, че Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява правомощията на държавата във връзка със събирането на пътните такси, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането, функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси.

Легалната дефиниция на понятието „Електронен фиш“ се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена е и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП,и според същата електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на ЕФ следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189ж ал.1 изр.2 ЗДвП реквизити,които процесният фиш формално съдържа.

Предвид изложеното настоящият състав намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че обжалваният електронен фиш е незаконосъобразен с оглед посоченото в чл.34 от ЗАНН, доколкото същият е бил издаден/връчен/ след изтичане на предвидените в закона давностни срокове от извършване на нарушението. Съгласно задължителните тълкувания, дадени с ТР №1/2014 г. на ВАС , електронният фиш,както вече се изложи, като своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции, се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.

Изискванията за форма, съдържание, реквизити ,ред и срокове за издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Следва да се посочи, че предвид самата природа на електронния фиш, която се изразява в това, че законодателят е решил да придаде определено правно значение на показанията на едно автоматизирано 3 техническо средство, то същият /електронният фиш/ се счита издаден тогава, когато техническото средство е отчело нарушението, а именно - на датата на нарушението.

Сроковете по чл.34 от ЗАНН в случая се неотносими и неприложими, доколкото същите визират срок за съставяне на АУАН и издаване на НП.За административно-наказателната отговорност при издаване на ЕФ, конкр.въпросите за погасителната давност предвид разп.на чл.11 ЗАНН се прилагат разпоредбите на общата част на НК ,според които абсолютната погасителна давност по отношение на конкретното нарушение не е изтекла към датата на връчване на ЕФ,вкл.и към настоящия момент – чл.81 ал.3 вр.чл.80 ал.1 т.5 НК /4г. 6 месеца/.

В съдебното производство по обжалване на електронен фиш за налагане на административна санкция, наказващият орган е длъжен да установи и докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят административнонаказателната отговорност.

Според изложеното в ЕФ, жалбоподателят е извършил нарушение на чл.139 ал.6 ЗДвП,който гласи:“ Водачът на ППС е длъжен преди движение по път,вючен в обхвата на платената пътна мрежа да заплати таксата по чл.10 ал.1 т.1 ЗДвП в случаите когато такава е дължима според категорията на ППС,освен ако таксата е заплатена от трето лице“. В ЕФ и като собственик,и като ползвател е посочена жалбоподателката. В ел.фиш е отразено словесно,че нарушението се изразява в това,че пътното превозно средство от посочената категория по чл.10 ал.1 от ЗП е засечено да се движи по път,включен в обхвата на платената пътна мрежа,за което е дължима,но не е заплатена такса по чл.10 ал.1 т.1 ЗП. Нарушението е описано словесно, посочена е датата и мястото на извършването му, и са установените обстоятелства, при които същото е било извършено. Авторството на така посоченото деяние се установява от събраните доказателства, в т.ч. и от приложените - доклад от Електронната система за събиране на пътни такси и снимков материал на процесното ППС,от генерирания доказателствен запис (доклад) с номер на нарушението от електронната система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП. За преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, която бива винетна такса и тол такса.Таксата за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса е относима за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7 и 7а,като заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа,какъвто е и конкретния случай.

Ползването на платената пътна мрежа без предварително заплащане на определената от закона такса е правонарушение, за което може да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на правонарушителите, в случая – на собственика на ППС, доколкото не е установено и липсват данни ППС да е било управлявано от друго лице. Осъществяване на словесно описаното нарушение - Управление на МПС по платената пътна мрежа без предварително да е заплатена изцяло или отчасти определената от закона такса, е нарушение ,което осъществява състава на чл.139 ал.6 ЗДвП,като безспорно е установено, че жалбоподателката е осъществила състава на 4 цитираната разпоредба и от обективна и от субективна страна.

Санкционната норма също правилно е определена – чл.179 ал.3 ЗДвП,която гласи:“ Водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв.“.Размерът на глобата е фиксиран,поради което пред съда не стои въпроса за обсъждане на въпроса за съответствието на наложеното наказание с тежестта на извършеното нарушение.

Независимо от изложеното до тук,според настоящия състав ЕФ се явява неправилен и незаконосъобразен на друго основание.Видно от ЕГН-то на жалбоподателката към момента на извършване на нарушението и съставянето на ЕФ чрез отчитане на нарушението, същата е била непълнолетна – на 15г. Чл.26 ЗАНН изчерпателно сочи и определя кои са наказателноадминистративно отговорни лица, като в ал.3 изрично изключва от носене на такава отговорност малолетните и непълнолетните на възраст от 14 г.до 16 г.