Присъда № 3 от 29.01.2026, Районен съд - Белоградчик

МОТИВИ към присъда № 3/29.01.2026 г. по НОХ дело № 187/2025 г. по описа на БРС, първи наказателен състав.

Срещу подсъдимия М. П. М. от с. Р., обл. В. е повдигнато обвинение затова, че на 18.06.2024 г. в с. Р., обл. В., противозаконно присвоил чужди движими вещи : лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто”, с рег. №..., лек автомобил марка „Рено”, модел „Еспейс“, с рег. № ... и лек автомобил марка „Ситроен", модел „Джъмпер", с рег. № .., собственост на В. В. С. , които владеел - престъпление по чл.206 ал.1 от НК.

В с. з. прокурорът поддържа повдигнатото обвинение, счита че то е доказано от фактическа и правна страна и пледира на подс. М да бъде наложено наказание "лишаване от свобода” в размер около минималния и да се приложат разпоредбите на чл.66 от НК – предвид чистото съдебно минало на дееца.

Подс. М М не признава вината си и авторството на деянието, счита че не е извършил престъплението, което му се приписва, дава обяснения по казуса.

Защитникът на подсъдимия излага доводи за липса на съставомерност на деяние по чл.206 ал.1 НК, като прави подробна обосновка на тезата си.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подс. М П М е роден на г. в гр. Б , обл. Видин, живее в с. Р., обл. В. българин, български гражданин, със средно образование, разведен, не осъждан, работи, с ЕГН **********.

Подсъдимият М. М. и свидетелката В. В. С. живеели на семейни начала от 2013 г. до 2023 г., в дома на М. в с. Р, обл. В. / собственост на негов родител всъщност/

На 03.04.2019 г., свид. С. регистрирала търговско дружество, с вписан предмет на дейност – различни такива, но на практика я ползвала за търговия със строителни материали, като единствен собственик на капитала и единствен представител на дружеството / като негов управител / - била тя.

Подс. М. към 2021 г. притежавал три МПС : товарен автомобил марка „Ситроен“, модел „Джъмпер“ с рег. № ВН ..., лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег. № .. и лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег.

№ .....

Подс. М. по време на съжителството си със С. се водел безработен, но си докарвал доходи от работа в земеделието / без да е регистриран като земеделски производител/. Същевременно той имал задължения към банки и фирми, от които бил теглил кредити. Поради страх да не му бъдат запорирани 1 и описани, а в последствие продадени, автомобилите, сочени по-горе, тъй като не можел да погасява своевременно задълженията си, на 19.04.2021 г. М. прехвърлил собствеността на трите горепосочени автомобила на свид. С., с договори за покупко-продажба, сключени пред, и заверени надлежно от, нотариус.

Същевременно, свид. С. имала задължения към държавата неплатени разноски по водено гражданско дело за развод /гр. д.№317/2005 г. на БРС/, т.е. като физическо лице, поради което в НАП – ТД - Велико Търново, офисВидин, било образувано срещу нея лично изпълнително производство за събиране на тези задължения – първоначално ИД № 11765/2006/000001 от 28.07.2008 г. , а в последствие, след възникнали и други нейни задължения – това дело било закрито и образувано ново такова под № 5150001242/2015 г. на НАП-ТД-Велико Търново, офис-Видин, за още задължения / към момента на разглеждане на настоящето съдено дело и произнасянето на съда, ИД под същия – последно посочения номер, е прехвърлено и протича в НАП София, офис Изток, поради смяна на адресната регистрация на длъжника С./ Поради влошени взаимоотношения между С. и М., през 2023 г., С . го напуснала.

Трите автомобила, прехвърлени на името на С. през 2021 г. от подсъдимия, останали /заедно с документите за тях – СРМПС, и контактните им ключове/ в имота, ползван за живеене от Младенов – в двора му.

На 21.05.2024 г. по протичащото ИД № 5150001242/2015 г. на НАП- ТД В. Търново, офис В., били присъединени и задължения на В. С. за дължими вноски за УПФ, ДОО и здравни осигуровки / с Разпореждане за такова присъединяване от същата дата на публичен изпълнител Д. П.-М./. По повод това, свид. Д. П.-М. решила да наложи запор върху движими вещи, притежавани от В. С. – две МПС - лек автомобил марка „Рено“, модел „Еспейс“ с рег. № ВН ... и лек автомобил марка „Фиат“, модел „Пунто“ с рег.

№ .. АК, като за целта следвало да извърши опис на същите. / М. получила информация за автомобилите и местонахождението им, от самата С., а след това проверила и обстоятелството за собствеността им - в системата на МВР, сектор „ПП“/. Поради посоченото, М.а изготвила и Съобщение за насрочване на описа и уведомила на В. Ст., която да присъства – на 18.06.2024 г., от 13.30 ч. в с. Р, обл. В.

На 18.06.2024 г., свид. С., заедно със свид. Д.П.- М. и нейн колега – свид.

Б. Г. – също служител на офиса в гр. В., отишли в с. Р., до имот, обитаван от подс. М. М.. Имотът посочила С., като до този момент не била заявила, че не е неин, или че няма достъп до него / а е на трето лице /.

Свид. П. – М. видяла, че в двора има някакъв автомобил, но не видяла номера му, респ. не разбрала дали е някой от търсените.

Тъй като имотът бил заключен и не се появил никой от вътре – обитател някой, описът не бил извършен. Свид. С. позвънила по телефон на подсъдимия, казала му, че със служебно лице от НАП е пред имота в с. Р., за 2 да се описват автомобили. В този момент обаче, подс. М. бил на работа, извън селото и заявил, че не може да дойде.

Поискано било съдействие от органите на МВР – РУ-Белоградчик, като на място бил изпратен свид. Д. М., инспектор в управлението, но той не можел да направи нищо по повод затворения имот.

Така, насроченият опис не бил извършен, тъй като служителят на НАП Петрова - М., нямала достъп до имота. Всички останали въпреки всичко да чакат на място около час, но подс. М. не дошъл .

Д. П.- М. тогава оформила надлежен документ – „Протокол за действие“ от 18.06.2024 г., в който описала повода за посещение в с. Р., присъствалите лица, целта на посещението, и в крайна сметка – невъзможността да извърши целения опис.

До настоящия момент / разглеждане на делото/ М. не е предал нито един от прехвърлените три автомобила на свид. С. като не оспорва, че той й ги е прехвърлил, но твърди, че това е „фиктивно“, без последната да ги заплаща, въпреки отразеното в договорите за покупко-продажба. А извършеното прехвърляне, М. направил с цел да избегне публичната продан на тези автомобили, поради натрупаните от него задължения към кредитни институции. Същият отрича С. да е искала до 18.06.24 г. , а и след това, предаване на нея, лично, на МПС, от него.

Видно от заключението на съдебно-оценителната експертиза провеждана по досъдебното производство, вещо лице е установило стойност от 9 500,00 лв. на трита автомобила, предмет на разследването, като в с. з. вещото лице допълнително уточни, че тази оценка е съобразена със стойността на вещите към 18.06.2024 г., а не към същата дата на 2025 г. както по погрешка е отбелязало в заключението си.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа: показанията на свидетелите В. С. /частично/, Д. П.а-М., Б. Г. и Д. М., обясненията на подсъдимия М., и на писмените доказателства, приобщени в процеса – събирани в хода на досъдебното производство, както и в съдебното такава, писмени доказателства, ангажирани допълнително.

От правна страна:

При така приетата за установена фактическа обстановка, обсъждайки и преценявайки всички събрани доказателства по делото, изпълнявайки задължението си да направи за себе си аргументиран извод – дали е осъществено или не, престъплението, което се приписва на подсъдимия, съдът прие, че по делото не се установи извършването от обективна и субективна страна на деянието, за което се повдига обвинение, респ. не се установи осъществяването на всички обективни и субективни признаци на престъплението по чл.206 ал.1 НК към сочения от прокуратурата момент ден.

Не се и спори от страна на подсъдимия, че той в периода на съвместното 3 си съжителство със свид. С. е имал кредити, които обаче твърди, че е погасявал. Не се оспорва и извършеното по документи пред нотариус прехвърляне на три автомобила, които до онзи момент са на негово име. Няма обаче никакви доказателства – от кога самият той ги е придобил, с оглед твърденията на Страхилова, че са ги „купували“ заедно, докато живеели съвместно. Ноторно известно е, че режимът на собственост на МПС в Р.

България позволява, СРМПС да бъде издадено на името на едно само лице, дори когато същото се намира в граждански брак, а евентуалното последващо прехвърляне на автомобила – зависи от волята и на двамата съпрузи, когато вещта е в СИО. В настоящия казус, за такава специфична „съсобственост“ – СИО, не става въпрос от една страна. Което не пречи, наистина средства за закупуване на спорните МПС да са осигурявани от подсъдимия и свидетеля С., едновременно. Но от друга страна, няма никакви доказателства за това, и при наличието на издадени СРМПС единствено на името на подсъдимия, съдът не би и следвало да приема друго обстоятелство, освен това, че преди да ги прехвърли на С. – те наистина са били изключителна негова собственост.

Но не и това е предмет на настоящето дело, съдът тук не е сезиран с искане да се произнася по спор на собственост върху движими вещи, нито за прогласяване нищожност/унищожаемост на гражданска сделка / договорите за покупко-продажба на МПС/, макар, че съдът се съгласява с доводите на защитника на подсъдимия – при евентуална нищожност на сделките, то същата е изначална, настъпва по право, и страната по такава не е и длъжна да иска „разваляне“ по съдебен път на договора. Предмет на настоящето дело, респ. на обвинението към М. М. е поведението му, към 18.06.2024 г., досежно три МПС, собственост по документи на свид. Ст., към претенциите на последната, към поведението /действията/ на публичен изпълнител от НАП на същата дата, субективното отношение /съзнанието/ на подсъдимия към тези обстоятелства и причините за поведението му в този момент.

Не се ангажирана никакви други доказателства по случая, освен твърденията на заинтересования свидетел С. – че същата е поела задължения към кредитни институции / „теглила заеми“/, като ФЛ или от името на управляваното и представлявано от нея, нейна собственост, ЮЛ, под давлението на подсъдимия, с цел той именно да се възползва / разходва лично/ така получените финансови средства. М. оспори твърденията на свидетелката в тази насока, а доказателства, които да потвърдят думите на С., след това оспорване – няма. Т. е. не се потвърди изнесеното в обвинителния акт, че С. е получила кредити : „ два на нейно име и един на търговското дружество“, кога евентуално е получила такива и с каква цел са били изтеглени, още повече – разходвани. Същевременно, съдът придоби доказателства за протичащо, образувано доста преди датата на деянието, за което е потърсена наказателна отговорност от подсъдимия, изпълнително производство, водено първоначално в НАП ТД В. Търново-офис Видин, след това в НАП ТД-София, офис Изток, срещу свид. С.– като ФЛ. Свид. Д. П. – М. поясни, че при задължение към държавата на едно ФЛ – то изпълнителното дело се образува 4 именно по идентификационния признак – „ЕГН“ на задълженото лице, както е в случая с изп. д. № 5150001242/2015 г. / при задължения на ЮЛ – делото протича по БУЛСТАТ/ЕИК на този правен субект/. Поради това и, както поясни този свидетел – М., а именно задължения на ФЛ Страхилова, е отпочната процедура за запориране /насрочен опис/ на автомобилите, собственост на това ФЛ , и не е възможно за задължения на „фирма“ – ЮЛ, да се наложи запор върху вещи лична собственост на ФЛ. На следващо място, не се доказа по делото и запориране на три автомобила, които според договорите за покупката им, СРМПС и изрична справка в системата на МВР-сектор „ПП“, извършена от свид. М. се водят на името на С.. Налице е доказателство, за съобщение за предстоящ опис, с цел запор, само на два автомобила – м.

„Рено“ и м. „Фиат“. Доказателства пък за запориране сметка на ЮЛ – собственост на С., както тя твърди – въобще не са ангажирани.

Подсъдимият М. заяви, че няма контакт/ не е възможен технически от негова страна – телефонен разговор/ със, и не е търсен от С.а - за предаване автомобилите.