Решение № 47 от 26.02.2026, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. гр. Добрич, 26.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Гражданско дело № 20253200100539 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба с вх.

№5311/06.08.2025 г., с която П. Д. М. с ЕГН ********** е предявил срещу Прокуратурата на Република България иск по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 100 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от незаконно обвинение в извършване на престъпление.

Претенцията е обоснована със следните, изложени в исковата молба, обстоятелства:

На 28.12.2017 г. ищецът П. Д. М. бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство прокурорска преписка №10019/2017 г. по описа на Специализирано звено „Антикорупция“ при Софийска градска прокуратура за това, че:

- на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на Т. Т. А., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК;

- на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич направил опит да принуди Л. К. Г. да извърши нещо противно на волята му, като употребил заплашване - престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК;

- на 29.11.2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на В. Н. К., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.

1

По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“, която била отменена на 29.08.2019 г.

С постановление на Софийска градска прокуратура от 10.04.2018 г. досъдебното производство било изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура и преобразувано под №543/2018 г.

С постановление от 02.07.2018 г. на Специализираната прокуратура наказателното производство било разделено и материалите, отнасящи се до повдигнатите срещу ищеца обвинения, били изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Добрич. На 13.07.2018 г. било образувано досъдебно производство №38/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич, пр.пр.

1386/2018 г. по описа на Районна прокуратура - Добрич, което с постановление от 15.09.2022г. било прекратено на основание чл.243 ал.1 т.2 от НПК - поради това, че обвиненията не били доказани.

В резултат на незаконосъобразните действия на Прокуратурата ищецът претърпял значителни неимуществени вреди. В деня, когато му повдигнали обвинение в гр.София, изпаднал в тежко психическо състояние; стоял с часове в автомобила си и не можел да потегли. Същия ден новината за повдигнатото обвинение била публикувана на официалната интернет страница на Прокуратурата и отразена в средствата за масова информация. Артериалното налягане на ищеца се повишило до много високи граници, макар никога преди това да не бил имал високо кръвно. Наложило се посещение при кардиолог и приемане на лекарства. Ищецът изпаднал в тежко безволево състояние, не искал да се занимава с нищо, не излизал никъде, не си вдигал телефона. Лежал на леглото, чувствал се много зле, безпомощен да се справи с несправедлИ.стта, потресен и омърсен. Не могъл да спи няколко дни.

Съпругата, децата, снахите и внуците му изпаднали в паника. Всичко пред него се сринало. Доброто му име, градено с години, било опозорено.

Общественият авторитет на човек, винаги готов да помага на хора в нужда, с който се ползвал сред роднини, приятели, клиенти и контрагенти, бил разрушен. Тайно посетил психиатър, започнал да приема антидепресанти.

Когато излезел навън имал чувството, че всички го гледат с укор. Всички в гр.Д., в с.К., където имал хотели и ресторанти, както и в цялата Добричка област го познавали. Повдигнатите обвинения били тема за разговор навсякъде. В различни вестници и сайтове ежедневно започнали да излизат статии, в които бил представян като престъпник. Повдигнатите обвинения се отразили на бизнеса му. Договорите, които неговото дружество ежегодно сключвало с кметството в с.К. за настаняване и изхранване в неговите хотели на командировани в РУ-Албена полицейски служители, били прекратени от есента на 2018 г. Мотив за прекратяването били повдигнатите обвинения, поради които служителите на МВР не следвало да бъдат настанявани в имот на престъпник. На 11.09.2018 г. ищецът отново посетил психиатър, който му поставил диагноза „***“. Изписани му били лекарства, които приемал с години. Хората го отбягвали и не искали да общуват с него. Не можел да сключва сделки.

2

За така претърпяните неимуществени вреди ищецът претендира на осн.чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ да бъде обезщетен от ответника в размер на 100 000 лева. Претендира и законната лихва за забава върху главното парично задължение, считано от 22.09.2022 г. до окончателното му погасяване.

Ответникът Прокуратурата на Република България е оспорил претенцията. Според ответника досъдебното производство е приключило в разумен срок, както и продължителността на разследването не водела до увеличаване на обезщетението в геометрична прогресия, а следвало да се докаже нейната относимост към претендираната вреда. Оспорва твърдяните от ищеца неимуществени вреди – като действително преживяни, като степен на негативните преживявания и като последица от привличането на ищеца като обвиняем. Счита и, че предявеният размер за обезщетение е прекомерно висок и несъответстващ на претърпяните вреди, икономическия стандарт в страната и на съдебната практика в аналогични случаи.

След като обсъди съображенията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

С постановление от 24.07.2017 г. на прокурор при Специализирано звено „Антикорупция“ 01 група при Софийска градска прокуратура по прокурорска преписка №10019/2017 г. е образувано досъдебно производство срещу Ж. И.

М. от гр.Д. за извършени престъпления от общ характер. С постановление от 28.12.2017 г. в производството е привлечен като обвиняем и ищецът по настоящото дело П. Д. М. за това, че:

- на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на Т. Т. А., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му - престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК;

- на неустановена дата през м.ноември 2017 г. в гр.Добрич направил опит да принуди Л. К. Г. да извърши нещо противно на волята му, като употребил заплашване - престъпление по чл.143 ал.1 вр.чл.18 ал.1 от НК;

- на 29.11.2017 г. в гр.Добрич се заканил с убийство на В. Н. К., като заканването е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК.

Със същото постановление спрямо П. Д. М. е взета мярка за неотклонение „подписка“. Мярката за неотклонение е отменена на 29.08.2019 г.

С постановление от 10.04.2018 г. на прокурор от Софийска градска прокуратура досъдебното производство е изпратено по компетентност на Специализираната прокуратура, където е образувано под №543/2018 г.

С постановление от 02.07.2018 г. на Специализираната прокуратура наказателното производство е разделено и материалите, отнасящи се до повдигнатите срещу П. Д. М. са изпратени по компетентност на Районна прокуратура – Добрич. На 13.07.2018 г. е образувано досъдебно производство №38/2018 г. по описа на ОСлО при ОП - Добрич, пр. № 1386/2018 г. по описа 3 на Районна прокуратура – Добрич.

След привличането му като обвиняем по досъдебното производство П. Д.

М. е разпитван като такъв – при привличането му на 28.12.2017 г., на 20.12.2018 г., на 09.01.2019 г., на 13.02.2019 г., на 01.07.2020 г. и на 16.11.2020 г.

С постановление от 15.09.2022 г. на прокурор от Районна прокуратура – Добрич воденото срещу П. Д. М. е прекратено на осн. чл.243 ал.1 т.2 от НПК, поради недоказаност на обвинението. Постановлението не е обжалвано и е влязло в сила на 23.09.2022 г.

Свидетелката С. Б. Я. живее на съпружески начала с ищеца от двадесет и пет години. Същата е дала показания, че, след привличането му като обвиняем жИ.тът на ищеца се преобърнал. Той изпаднал в състояние на безизходица.

Чувствал, че името, което е градил с години, е опозорено. Не можел да спи, когато заспивал, било за кратко и се будел облян в пот. Свидетелката често го заварвала да стои нощем на тъмно в другата стая и да гледа в една точка.

Ищецът се чувствал неадекватен. Затворил се в себе си, не искал да контактува с никого, дори на моменти не комуникирал и със свидетелката.

Стоял си в стаята, свидетелката му носела там да се храни, но понякога храната така си оставала. Психическото състояние на ищеца се отразило и на физическото му здраве. Започнал да се чувства физически зле, да не му достига въздух, дори ходили по спешност в „Бърза помощ“, защото мислили, че получава инфаркт. Започнал да вдига кръвно, а по-рано нямал такъв проблем, приемал и понастоящем лекарства за кръвното и за успокоение.

Ищецът от много години се занимавал с хотелиерство и ресторантьорство, държал на бизнеса си, на отношенията с хората. Всичко това спряло да е на дневен ред за него, след привличането му като обвиняем. Спрял да се интересува от работата и от работниците, налагало се синът му и свидетелката да помагат за работата. Срамувал се от хората, от семейството, от внуците си.

Смятал, че всички го одумват и сочат с пръст за неща, които не е извършил, а интернет бил пълен с грозни клевети за него. Страхувал се /дори и понастоящем/ да не бъде набеден и обвинен за нещо, което не е сторил.

Консултирал се с психиатър, но тайно, защото се срамувал и притеснявал хората да не помислят, че е „мръднал“.

Свидетелката Т. Х. ж. е дългогодишен служител в предприятието на ищеца – много време била счетоводител, а след пенсионирането си е готвач /в ресторанта в с.К./. В годините на съвместна работа двамата контактували ежедневно и свидетелката констатирала фрапираща промяна у ищеца след привличането му като обвиняем. Свидетелката узнала за това от медиите.

Опитала да му се обади по телефона, после за Нова Година, за рождения му ден, но той не отговорил, не върнал обаждане. По-късно, когато започнал сезонът, ищецът се извинил на свидетелката, споделил й, че се срамува да погледне хората, работниците си. Преди ищецът бил загрижен за работата, ходел в ресторанта, редовно зареждал стока, контактувал с работниците, 4 интересувал се от проблемите им, бил отзивчив и готов да помогне, общувал с гостите в ресторанта. След случилото се спрял да прави тези неща, не искал да се занимава с нищо, налагало се свидетелката да го моли да зареди, молела сина му да помага. Случвало се, като се прибира късно вечерта след работа, свидетелката да види ищеца седнал на пейка пред ресторанта. Казвал й, че не може да спи. В няколко сезона били сключвани договори за осигуряване на нощувки и изхранване в хотела и ресторанта на ищеца на полицейски служители, но започнали проверки за условията на настаняване, започнали да се създават спънки и повече такива договори не били сключени. Според свидетелката причината за това било обвинението на ищеца, виждането на хората за ищеца като за човек, който се занимава с нечисти дела.

Свидетелят Р. П. Н. бил приятел на ищеца и кмет на с.К.. За летния сезон през 2017 г. и през 2018 г. сключил договори с ищеца за осигуряване в неговите хотел и ресторант на нощувки и изхранване на полицейски служители, което през лятото били командировани от цялата страна в РПУ – Албена. И в двете години имало много проверки за качеството на предоставяните в обектите на ищеца услуги и свидетелят се отказал да сключва следващи договори с ищеца. Освен това започнали и много приказки сред хората за далавери и измами, което се случило, защото тръгнало лошо име на /П./ ищеца. Преди привличането на ищеца като обвиняем двамата със свидетеля били много близки, често играели шах. Но после ищецът станал друг човек, не можел да се съсредоточи, нямал „хал“ за игри; постепенно разредили игрите, после съвсем ги спрели, а приятелството им приключило.

Свидетелите са близки на ищеца, като това в особена степен се отнася за съжителстващата с него С. Б. Я.. Но тримата са дали показания под страх от наказателна отговорност за лъжесвидетелстване. Няма други доказателства, които да опровергават или поне да разколебават достоверността на показанията им, които показания кореспондират помежду си, с писмените доказателства и със заключението на изслушаната по делото психиатрична и психологична експертиза. Следователно и, като се има предвид, че поради връзката си с ищеца, е естествено свидетелите да имат непосредствени лични впечатления за затрудненията, психичното и емоционално му състояние, изнесеното от тях следва да се възприеме.