Решение № 3746 от 23.05.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 23.05.2019 година гр.София

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийски градски съд , Гражданско отделение ,

II “Б” състав , в публично заседание на двадесети май през две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

Мл.съдия СВЕТОСЛАВ

СПАСЕНОВ при секретар Д.Шулева като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №14594 по описа на 2018 година , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №14594/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на “С.в.”

АД *** срещу решение №444558 от 05.07.2018 г постановено по гр.д.№8889/17 г на СРС , 90 състав ; с което е признато за установено по иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК на А.П.К. *** срещу въззивника , че К. не дължи сумата от 1681,28 лева – цена на доставена питейна вода и такса за отвеждане на отпадъчни води за периода 01.05.2008 г – 24.01.2015 г за ап.№9 в гр.София кв.********, тъй като вземането е погасено по давност .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като задължения за сумата от 981,23 лева за изцяло отписани от счетоводството му по реда на чл.37 ЗКПО , вземането не съществува и не е претендирано .

Въззиваемата страна А.П.К. е подал отговор на въззивната жалба и счита същата за неоснователна . Отписването от счетоводните книги по чл.37 ЗКПО няма отношение към погасяване на задължението .

По чл.108 ЗЗД опрощаването е договор между кредитора и длъжника и в случая безспорно между страните няма съглашение за опрощаване на вземането .

Въззивната жалба е допустима.

Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.07.2018 г и е обжалвано в срок на 20.07.2018 г. Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на оплакванията във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

За да уважи иска СРС е приел

, че процесните вземания са погасени в 3-годишна погасителна давност като „периодични плащания“ по смисъла на чл.111 б. “в“ ЗЗД и Тълкувателно решение от 18.05.2012 г по тълк. дело № 3/2011 г на ОСГТК на ВКС . Едностранното отписване на вземането по чл.37 ЗКПО не представлява опрощаване на дълга, което е способ за погасяването му. Опрощаването е договор, поради което то не може да бъде наложено на длъжника без неговото съгласие. След като ответното дружество не е опростило процесните вземания, то тези вземания съществуват, и дружеството може винаги да ги претендира от ищеца, макар и погасени по давност, съответното отново да ги впише в счетоводните си книги.

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . Отписването от счетоводните книги по чл.37 ЗКПО няма отношение към погасяване на задължението. Опрощаването е договор и не може да се извърши едностранно и без съответното уведомяване и съгласие на длъжника / решение №78 от 14.07.2011 г по т.д.№605/10 г на ВКС , I ТО/ . Следва да се отбележи , че въззивникът е отписал само част от процесните вземания и пред СРС не е признал иска. Нещо повече , въззивникът е обжалвал ИЗЦЯЛО решението на СРС , въпреки очевидната липса на каквито и да е разумни доводи в подкрепа на твърденията му . Решението на СРС е правилно и трябва да бъде потвърдено .

Поради материален интерес по всеки от обективно съединените искове под 5000 лева настоящото решение не подлежи на касационно обжалване /чл.280 ал.3 т.1 ГПК/.

Водим от горното , СЪДЪТ

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение №444558 от 05.07.2018 г постановено по гр.д.№8889/17 г на СРС , 90 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.