Определение № 152 от 23.03.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. Варна, 23.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20223000500108 по описа за 2022 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба с вх. № 5101/01.03.22г., подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна против решение № 117/28.01.2022г., постановено по в. гр. д. № 1841/21г. на ОС-Варна, в частта му, с която е било обезсилено решението на ВРС № 1667/26.03.20г. по гр.д.

№ 15308/19г., в частта, с която е прието за установено в отношенията между страните, че ищецът В. М. К. от гр. Варна не дължи на „Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна сумата над 4 950 лв. до 5 118.16 лв., представляваща част от стойност на служебно начислена ел. енергия като корекция за времето от 18.10.17г. до 17.10.18г. за обект, находящ се в гр.

Варна, ул. „Анастасия Головина“, № 23, ап. 147, с аб. № 0100501261, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК, и производството в тази част по гр.д. № 15308/19г. на ВРС, ХХХІ с-в и по в. гр.д. № 1841/21г. на ВОС е било прекратено поради частично оттегляне на предявения иск, на осн. чл. 233 от ГПК (в решението е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите е посочено, че е налице частичен отказ от иска, а в диспозитива е посочено оттегляне на иска, но пък е цитирана нормата на чл. 233 от ГПК). В частната жалба е посочено, че десезирането на въззивния съд чрез отказ по отношение на част от размера на исковата претенция, не съставлява отказ от иска по см. на чл.

233 от ГПК, а изменение на същия по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез 1 намаление на размера, което процесуално действие не е допустимо да бъде извършено пред въззивната инстанция. Претендира се отмяна на решението в обжалваната му част, имаща характера на определение.

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна В. М. К., с който същата е оспорена като неоснователна.

Настоящият състав на съда намира, че настоящото производство следва да бъде прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на ВКС по следните съображения:

Апелативният съд е компетентен да се произнася като втора инстанция на въззивните окръжни съдилища само в изрично определената хипотеза на чл. 274, ал. 2 от ГПК – по частни жалби срещу техни определения по чл. 274, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай Варненският окръжен съд като въззивна инстанция се е произнесъл въз основа на сезиращата го допустима въззивна жалба срещу решение на първоинстанционния ВРС. Въззивният съд е провел въззивното производство и е постановил решение, с което поради десезирането чрез частичен отказ за част от размера на предявения иск за парично вземане, е обезсилил първоинстанционното решение в частта от иска, по който е налице отказ, и е прекратил исковото производство в тази му част, на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК. По останалата част от иска съдът се е произнесъл с въззивно решение, с което е потвърдил решението на първоинстанционния съд.

Решенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване пред ВКС – чл. 280, ал. 1 от ГПК. И това касае и случаите на постановено решение от въззивния съд в хипотезата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, независимо, че в диспозитива на решението е налице акт за прекратяване на исковото производство като недопустимо (в този смисъл виж мотивите по т. 8 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС ). И това е така, защото с нормата на чл. 274, ал. 2 от ГПК на апелативните съдилища е предоставена компетентност само в изрично предвидената хипотеза – за инстанционен контрол само на определения на окръжните съдилища, постановени за първи път от последните и които попадат в хипотезите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК, а не и за касационен контрол на въззивните решения. Именно поради това и решенията на ВКС като касационна инстанция, с които се обезсилват решенията на въззивния и първоинстанционния съд и исковото производство 2 се прекратява като недопустимо на осн. чл. 270, ал. 3, изр. 1 от ГПК, са окончателни, а не е налице прекратително определение на ВКС, което да се обжалва пред друг състав на ВКС на осн. чл. 274, ал. 2, изр. 2 от ГПК.

Противното тълкуване би означавало, че всяко въззивно решение на окръжен съд, с което е обезсилено първоинстанционно решение на районния съд и исковото производство е прекратено като недопустимо, дори и да не подлежи на касационно обжалване на някое от основанията по чл. 280, ал. 3 от ГПК, то ще подлежи на обжалване „определението“ за прекратяване пред апелативния съд на осн. чл. 274, ал. 2 от ГПК, което не е вярно.

Поради изложеното съдът намира, че настоящото дело следва да се изпрати по подсъдност на ВКС, който е компетентен да прецени допустимостта на подадената частна жалба (с оглед цената на иска) и евентуално нейната основателност.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д. № 108/22г. на ВАпС и ИЗПРАЩА настоящото дело по подсъдност на ВКС, на осн. чл. 118, ал. 2 от ГПК.

Определението може да се обжалва от страните с частна жалба пред ВКС в 1-седмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3