Решение № 20 от 10.01.2025, Районен съд - Сандански
- Съд
- Районен съд - Сандански
- Дело
- Административно наказателно дело 13/2024
- Вид
- Решение № 20
- Подписан
- 10.01.2025
- В сила
- 30.01.2025
- Състав
- Рая Димитрова Манолева
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.1 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.415 · Кодекс на труда
- чл.416, ал.5 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
- чл.63, ал.1 · Кодекс на труда
- § 1, т.1 · Кодекс на труда
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 20 гр. Сандански, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200013 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. Д. Д. от гр. С., ЕГН – **********, в качеството се на управляващ и представляващ „*****“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к.“*****“, бл.***, ет.**, ап.***, с ЕИК – *****, против Наказателно постановление № 01-2200242/11.11.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговецажалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП е съставено в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като алтернативно се прави искане за намаляване размера на наложената санкция.
1
В съдебно заседание – жалбоподателя, редовно призован – се явява лично и с надлежно упълномощен представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. В хода на делото по същество пледира за отмяна на атакуваното НП, като излага подробни съображения в подкрепа на становището си.
За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество моли съда да потвърди издаденото НП като правилно и законосъобразно, като излага подробни аргументи.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.
Районният съд, след като съобрази доводите на страните, събрания по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена на 13.08.2022г. около 19.45 часа проверка по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство на обект – Ресторант „*****“, находящ се в гр. Сандански, ул.“*****“ № ***, експлоатиран от „*****“ ЕООД – гр. С., е констатирано да работи лицето Т. Х.
С., ЕГН – ********** като „Сервитьор“. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация, в която Т. Х. С. удостоверява извършване на трудова дейност от него с определено работно място, в изпълнение на определена длъжност „Сервитьор“, с определено работно време с продължителност от „18.00ч. до 22.00 ч.“ и от „11.00ч. до 01.00ч.“; „при смесен режим на работа“, с определени почивни дни „2“, и с уговорено трудово възнаграждение „620,00 лв. на месец“. В т.4 и т.5 от същата декларация С. е извършил отбелязване, че не е сключил писмен трудов договор с „*****“ ЕООД – гр. С. и не са му предоставени екземпляри от документите по чл.63, ал.1 от Кодекса на труда, като е отразила, че работи в обекта от „01.,08.2022г.“. След приключване на проверката по работни места дружеството е призовано по реда на чл.45 АПК за извършване на проверка по документи в Д“ИТ“ – Благоевград с Призовка от 13.08.2022г.
Изисканата с горепосочената
2 призовка вътрешно-фирмената документация на предприятието е представена в Д"ИТ" - гр. Благоевград на 31.08.2022г. от законния представител на дружеството. Относно правоотношението с Т. С. не е представен писмен трудов договор за извършената от него работа, нито са представени възражения в смисъл, че такъв съществува. Не е представен и по друг ред в Д“ИТ“ – Благоевград.
Представен е граждански договор № 00026/01.085.2022г., сключен между дружеството и С.. При извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от информационната система на ИА „ГИТ,“ е установено, че „*****“ ЕООД – гр. Сандански не е изпращал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на трудов договор сключен с Т. С. за полагания от него труд на 13.08.2022г. От извършените при проверките констатации е установено, че на 13.08.2022г. лицето Т. С. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*****“ ЕООД в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като риска от извършваната работа е за търговеца.
На база на всички тези констатации, материализирани и в протокол за извършена проверка № ПР2226508/31.08.2022г., на 31.08.2022 година актосъставителят Б. И., в присъствието на свидетеля Т. К. съставила АУАН № 01-2200242. Същия е предявен на управителя на дружеството и подписан лично от него без възражения.
Въз основа на този акт, на 11.11.2022г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, е издал атакуваното Наказателно постановление № 01-2200242, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева. Предвид липсата на доказателства относно връчването на НП на жалбоподателя и липсата на възражения относно подаването на жалбата срещу процесното НП в срок, съдът приема, че жалбата е депозирана в срок от представител на санкционираното юридическо лице, поради което е допустима.
Посочените в акта обстоятелства се потвърждават от показанията на актосъставителя Б. И. и свидетеля Т. К..
3
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите И. и К., както и приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св.И. и св.К. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към административнонаказателната преписка и приети по делото писмени доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е допустима, а разгледана по същество – неоснователна, по следните съображения:
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената за това процедура и от компетентен орган. Както в акта, така и в НП е отразено, че административнонаказателното производство е започнало със съставяне на протокол за извършена проверка и впоследствие издаване на акт за установяване на административно нарушение по КТ. В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго формалните изискването на чл.42 ал.1 т.6 от ЗАНН и чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно нарушение, осъществено от ЕООД.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, съгласно които, за да бъде редовен актът за установяване на административно нарушение и НП трябва да включват в съдържанието си всички кумулативно посочени реквизити. В конкретния случай АУАН е съставен от Б. И., на длъжност “главен инспектор” 4 в Д“ИТ”-Благоевград, която дава пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които същото е извършено. В тази насока са и показанията на свидетелката Т. К., присъствала при извършване на проверката. Чрез изпълнение на изискванията на чл.42 от ЗАНН органът издал АУАН постига пълна индивидуализация на нарушението и нарушителя, без да ограничава правото на защита на дружеството-жалбоподател. Издадения в съответствие с процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за издаване на НП.
Съдът счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на „*****“ ЕООД – гр. С. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
По делото е безспорно установено, че дружеството-жалбоподател е имал качеството на работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Като работодател същият носи пряка отговорност за изпълнението на задълженията, произтичащи от трудовото законодателство.
Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на 13.08.2022г. лицето С. е извършвало трудова дейност в обекта на проверка на длъжност „Сервитьор“, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с Т. С. от 13.08.2022г.
Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че ***** ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – Т. Х. С., към момента на 5 констатиране на нарушението – 13.08.2022г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.
Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „*****“ ЕООД, но че работи за него от 01.08.2022г. на длъжност - „Сервитьор”.
Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.
Предвид изложеното съдът намира, че от фактическа страна констатираното при извършената проверка от контролните органи нарушение е подробно и пълно описано, като е посочена датата и мястото на извършването му, а квалификацията на същото е правилно определена и отговаря на посочената законова разпоредба. В НП точно е описано извършеното нарушение, а именно работодателят не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила от работника Т. С., като трудови чрез сключване на писмен трудов договор.
Нарушението е извършено чрез бездействие, изразяващо се в несъставяне на трудов договор в писмена форма от страна на работодателя по отношение на лицето сочено като служител, като разпоредбите на чл.62 ал.1 вр.чл.1 ал.2 от КТ и чл.414 ал.3 от КТ са императивни и вменяват задължения за работодателя в конкретният случай за работодателя „*****“ ЕООД.