Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 890 от 10.10.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно наказателно дело 1044/2022
Вид
Определение № 890
Подписан
10.10.2022
В сила
10.10.2022
Състав
Николай Джурковски, Александър Желязков, Емилия Колева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 890 гр. София, 10.10.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20221000601044 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.440 ал. 2 във вр. с глава 22 от НПК.

С протоколно определение от 13.09.2022 г. на ОС-Кюстендил, НО по протокол № 460/13.09.2022 г., постановено по ЧНД № 481/2022 г. по описа на същия съд, е оставено без уважение като неоснователно предложението на началника на затвора гр. *** за условно предсрочно освобождаване на В. А. П., с ЕГН **********, от неизтърпения остатък от изтърпяваното наказание 4 години лишаване от свобода по НОХД № 1251/2015 г. по описа на Специализирания наказателен съд, която неизтърпяна част към датата на постановяване на определението е 10 месеца и 27 дни.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адвокат Ю. С. от САК, упълномощен защитник на осъдения В. А. П. в настоящото производство, с оплаквания, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено от предубеден съдебен състав. Твърди се в жалбата, че първоинстанционният съд неправилно е отказал да уважи молбата с мотиви, които не намират опора в закона и не се сочат от закона като такива, които да са основание за отказ да бъде постановено условно предсрочно освобождаване. Изтъква се, че ОСКюстендил неправилно е преценил, че л.св. П. не трябва да се освобождава, без да се мотивира защо осъденият не отговаря на изискванията на закона, въпреки че в определението са обсъждани детайли от доклада на затворническата администрация, които са само положителни - че осъденият не е спирал да работи на различни длъжности; че е награждаван; че няма наказания. Според подалия жалбата защитник следва да се приеме, че след като осъденият е награждаван, то значи е демонстрирал примерно поведение, имал е честно отношение към труда и ежедневно се е включвал в културно-масови мероприятия. В тази връзка се сочи, че неправилно първоинстанционният съд е отказал условно предсрочно освобождаване, без да е налице дори и една негативна характеристична данна за осъдения.

Претендира се, че положителното становище на затворническата администрация също е 1 основен показател за това, че П. е дал достатъчно доказателства за поправянето си, като е направил всичко, което е възможно и е могъл да направи в условията и възможностите в рамките на затвора. В жалбата се въвежда и оплакване, че макар всички данни да сочат за ниски стойности от рискове към обществото, от рецидив, към персонала и към другите лишени от свобода първоинстанционният съд е пречупил през своя призма данните за личността на осъдения, което не отговаря на действителността и буди недоумение.

Акцентира се и на обстоятелствата, че В. А. П. има добро отношение към персонала и към администрацията на затвора, има дължимо поведение, подкрепа от семейството и други положителни характеристики.

Основавайки се на становището и доклада, както и на всички останали документи от затворническото досие, подалият жалбата защитник счита, че са изпълнени всички изисквания на закона за уважаване на предложението за УПО. В тази насока се цитира и разпоредбата на чл.439а, ал.3 от НПК, предвиждаща, че размерът на неизтърпяната част от наказанието не следва да бъде единствено основание за отказ на УПО.

Претендира се, че в настоящия случай, предвид факта, че П. е за първи път в затвора, следва да се приеме, че той по-скоро никога повече не би помислил да води неправомерен начин на живот. Твърди се, че семейното положение, здравословното състояние и трудовата ангажираност извън затвора на осъдения са визирани в закона като основание за постановяване на УПО. В тази връзка се излагат доводи, че са налице проблеми в семейството на осъдения - болна жена, която е с онкологично заболяване; че същият е животновъд с много на брой животни, за които следва да се грижи, както и да изпълнява задълженията си по отношение на отпуснатите му субсидии, като в противен случай ще трябва да търпи наказателни процедури. Заявява се становище, че ако сега му бъде отказано УПО осъденият няма да има възможност да се възползва втори път от този институт и оставането му в затвора няма да е полезно, както и че ще е нелогично да се очаква положителен ефект от по-продължителен престой, след като очевидно от приложените документи плана на присъдата му е изпълнен и с него никой няма да извършва никаква превантивна дейност. Изтъква се, че към момента, след престоя му в затвора, следва да се приеме, че осъденият П. вече се е поправил и че има нагласа за законосъобразен начин на живот, а наказанието е изпълнило своя превантивен ефект. В подкрепа на аргументите си защитникът се позовава на посоченото в т.10 на Резолюция №76(2) на Комитета на министрите към Съвета на Европа, както и на указанията, съдържащи се в ППВС № 7 от 27.06.1975 г., изм. с постановление № 7 от 06.07.1987 г.

По така изложените съображения подалият жалбата защитник моли да бъде отменено атакуваното определение на ОС-Кюстендил и вместо това да бъде уважена молбата за условно предсрочно освобождаване на л.св. В. А. П..

По повод подадената от защитника на осъдения – адвокат Ю. С. – частна жалба срещу посоченото по-горе определение на ОС-Кюстендил от 13.09.2022 г., постановено по ЧНД № 481/2022 г. по описа на същия съд, по делото е постъпило становище от началника на затвора гр. *** чрез процесуалния му представител ст. юрисконсулт Е. Г., в което е заявена 2 позиция, че частната жалба е основателна, а атакуваното определение неправилно и незаконосъобразно. В подкрепа на тази позиция са изложени подробни аргументи. В становището се отправя молба до въззивния съд да бъде уважена като основателна подадената от л.св. П. чрез пълномощника му частна жалба и да бъде отменено оспореното определение от 13.09.2022 г. по ЧНД № 481/2022 г. по описа на Окръжен съд гр. Кюстендил, с което е оставено без уважение предложението на началника на затвора гр. *** за условно предсрочно освобождаване на л. св. П. от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода и да съответно да бъде постановено УПО на същия.

Апелативен съд-София, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди становищата на страните в процеса и служебно провери правилността на атакуваното определение, намери следното:

На първо място, преди произнасянето си по същество по постъпилата жалба и по правилността на атакуваното определение, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че представените с жалбата писмени доказателства - епикризи на М. А. Ш., решение на Обща клинична онкологична комисия относно М. А. Ш.; удостоверение за раждане на дете; и справки от Министерство на земеделието – БАБХ за наличните животни в ОЕЗ със собственик В. А. П. - са неотносими към предмета на настоящото производство, доколкото здравословното състояние на близките на лишения от свобода; неговото семейно и социално положение; както това, че е собственик на животни са все обстоятелства, които нямат отношение нито към процеса на поправянето на осъдения в пенитенциарното заведение, нито към резултатите от него /поправянето/.

В разпоредбата на чл. 70 ал.1 от НК са формулирани основанията /предпоставките/ за постановяване на условно предсрочно освобождаване, а именно: - формална предпоставка, изразяваща се в изтичането на период от време – определен минимален срок, в който осъденият фактически да е изтърпял наложеното му наказание; - и материална предпоставка, изразяваща се в постигането на определен резултат от поправителния процес през периода на изтърпяване на наказанието, а именно - осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. Така посочените от закона основания /предпоставки/ за постановяване на УПО на практика определят предмета на производството за условно предсрочно освобождаване, поради което в същото производство не могат да се обсъждат въпроси извън предпоставките за приложението му. А фактическите обстоятелства, изпълващи и обосноваващи тези предпоставки, определят предмета на доказване в това производство. Изхождайки от фактическото естество на формулираните от закона критерии, определящи предпоставките за постановяване на УПО, апелативният съд счита, че здравословното състояние на близки на осъдения лица, семейното му и социалното му положение, икономическия му статус /това, че е собственик на отглеждани животни/ не са сред обстоятелствата, които могат да бъдат преценявани като основание за условно предсрочно освобождаване. Формалните и материалните предпоставки за прилагане на условното предсрочно освобождаване са описани в закона точно, ясно и изчерпателно и те не могат да бъдат допълвани чрез тълкуване. Сред тях не са предвидени гореизброените, за установяването на които по делото 3 са представени писмени доказателства, поради което същите не могат да бъдат добавяни по тълкувателен път.

В случая неотносимостта на приложените към жалбата писмени доказателства не налага необходимост от разглеждане на частната жалба в открито съдебно заседание, в което те да бъдат приети и приобщени към доказателствената съвкупност по делото. По тези съображения и доколкото въпросните писмени доказателства са неотносими към предмета на настоящото произнасяне и не са приобщени към доказателствения материал по делото, то същите не следва да бъдат обсъждани от въззивния съд.

По отношение на осъдения В. А. П., с ЕГН **********, е приведено в изпълнение и към момента той изтърпява наказание в размер на 4 години лишаване от свобода, наложено му с присъда № 46/22.10.2019 г. на СНС, постановена по НОХД № 1251/2015 г. по описа на същия съд, за извършено на 05.03.2010 г. престъпление по чл. 354а ал.2, изр. 2, пр.4 вр. ал.1 пр.4 от НК. Присъдата е влязла в сила на 13.09.2021 г.

Началото на изтърпяването на горното наказание е 15.09.2021 г. при първоначален „общ“ режим. При изтърпяването на това наказание е зачетен предварителният арест на П. от 05.03.2010 г. до 15.02.2011 г. за срок от 11 месеца и 10 дни; домашен арест от 15.02.2011 г. до 02.11.2012 г. за срок от 1 година, 8 месеца и 17 дни, или са му зачетени общо 1 година, 9 месеца и 19 дни. Осъденият В. П. е постъпил в затвора – *** на 16.09.2021 г.

Към датата 13.09.2022 г. лишеният от свобода В. А. П. е изтърпял фактически 11 месеца и 28 дни; зачетен предварителен арест 1 година, 09 месеца и 19 дни; прекъсване за 03 дни; от работа е изтърпял 3 месеца и 19 дни, или всичко е изтърпял 3 години, 01 месец и 03 дни, като неизтърпеният остатък от наказанието се равнява на 10 месеца и 27 дни.

Обсъждайки наличието на законоустановените предпоставки за постановяване на условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от търпяното от В. А. П. наказание лишаване от свобода, САС намира, че доколкото осъденият П. към момента е изтърпял фактически повече от 1/2 от наказанието, наложено му за престъпление, което не представлява опасен рецидив, то е налице формалната предпоставка на чл. 70 ал.1 т.1 от НК, изискваща периодът на фактическото изтърпяване на наказанието лишаване от свобода да не е по-малък от 1/2 от размера на наложеното наказание. В случая окръжният съд не е изложил изрични мотиви относно наличието на тази предпоставка. Но приемайки, че предложението за УПО е неоснователно поради липсата на другата кумулативна предпоставка по чл. 70 ал.1 от НК – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне, то очевидно първият съд имплицитно е счел, че е налице формалната предпоставка относно периода на фактическото изтърпяване на наказанието. По гореизложените съображения този /мълчалив и подразбиращ се/ извод на първостепенния съд на практика се явява правилен – обоснован и законосъобразен.

За да остави без уважение предложението на началника на затвора за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода В. П., окръжният съд е приел, че не е налице другата установена в закона предпоставка за УПО – да е дал доказателства за своето поправяне, 4 както и че доказателствата по делото са недостатъчни за формиране на обоснован категоричен извод за трайното поправяне на осъдения, респ. за поправянето му в необходимата степен за водене на законосъобразен живот.