Определение № 201 от 20.04.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 201 гр. Ловеч, 20.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА в присъствието на прокурора Д. Т. Д. като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20264300200178 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от И. С. Т., с която моли да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Сочи, че по време на престоя си в затвора не е бил наказван дисциплинарно, а остатъкът му е под пет месеца.

В съдебно заседание упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч, ст. юрк. Г. Г., взема становище, че не следва да бъде уважена молбата на лишения от свобода Т., с оглед изложените доводи от началника на Затвора Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, зам. окръжният прокурор Д. Д., счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което приема, че молбата на Т. следва да бъде оставена без уважение.

Служебно назначеният защитник на Т. – адв. М. В. от АК – Ловеч, моли да бъде уважена молбата на подзащитния й. Позовава се на това, че същият по време на престоя си не е наказван, както и че поправителната работа може да бъде извършена и в Пробационната служба спрямо подзащитния й.

Лишеният от свобода И. С. Т. моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване. Заявява, че желае да бъде условно 1 предсрочно освободен и да се подписва в Пробационната служба.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият И. С. Т. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с Присъда № 42/07.10.2025 г. по НОХД № 938/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, потвърдена с Решение № 219/22.12.2025 г. по ВНОХД № 741/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Към днешна дата 20.04.2026 г. е изтърпял 1-една година, 1-един месец и 2-два дни; от предварителен арест – 1-един ден; фактически е изтърпял 1-една година, 1-един месец и 3-три дни; от работа 1-един месец и 5-пет дни или всичко 1-една година, 2-два месеца и 8-осем дни и има остатък от 3-три месеца и 22-двадесет и два дни. Следователно същият към настоящия момент е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От приложеното становище на началника на Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска, изготвена на 13.01.2026 г., е изчислена във високия диапазон – 96 точки. Зоните с най-големи потребности са: „Настоящо правонарушение“ - осъден за хулигански действия и закана за убийство, утвърден модел на престъпления; „отношение към правонарушението“ - не разбира мотивите за поведението си, приема формално вината си;

„Взаимоотношения“ - не поддържа връзка с никой от близките и роднините си; „Образование и обучение“ - ниска образователна степен, без квалификация, проблеми с писането и четенето; „Управление на финансите и доходите“ - недостатъчни средства за покриване на основните нужди, липсват умения за разпределяне на бюджета, закупуването на алкохол е тежко бреме за финансите, с които разполага; „Начин на живот и обкръжение“ - поддържа връзка с криминално проявени лица, които се възползват от неговото неадекватно състояние след употреба на алкохол; „Злоупотреба с алкохол“ след употреба на алкохол, няма реална преценка за ситуацията и предприема рискове, както за него, така и за обществото; „Умения за мислене“ - незряла стратегия за решаване на проблемите, късно осъзнаване на последствията, липсва ясно целеполагане, с ограничен потенциал.

Анализът на риска от сериозни вреди е висок, насочен към обществото, 2 изразяващ се в извършване на престъпления против личността и собствеността. В МЛС - среден риск за самия лишен от свобода, склонен е към агресивни прояви. Рискът от сериозни вреди към служителите на затвора е нисък. По отношение на останалите лишени от свобода е среден.

Предвид изготвянето на първоначалната оценка - 13.01.2026 г. и тази на социалния доклад - 27.03.2026 г., не е изготвена последваща оценка на риска от рецидив. Рискът от вреди се запазва без промяна - висок за обществото, среден за самия него и останалите осъдени лица и нисък спрямо служителите в затвора и затворническото общежитие.

В становището е посочено, че до момента лишеният от свобода Т. не е включван в групова програма, предвид малкия времеви диапазон на действително изтърпяно наказание и трудовата му заетост. От 22.01.2026 г. Т. работи във фирма „Е.“ ООД, като изпълнява добре възложените му трудови задачи. За изминалия период не е награждаван. Няма наложени дисциплинарни наказания.

Видно от становището, изпълняван е план на дейностите за осмисляне на престоя на лишения от свобода Т., разписан на 22.12.2025 година. Заложена е работа за промяна по зоните: „Отношение към правонарушението“ и „Умения за мислене“. Лишеният от свобода е насърчаван, мотивиран и подкрепян в сферите, свързани с участието му в трудовия процес, създаване умения за адекватно целеполагане, различаване значимите проблеми от маловажните и намиране адекватни начини за разрешаването им, преосмисляне нагласите по отношение на обществото и неговите норми, осъзнаване личната вина и отговорност за извършените правонарушения, недопускане на нарушения и осъзнаване последствията от своите действия.

Необходимо е лишеният от свобода да формира умения за носене на отговорност. Със същия се провеждат индивидуални беседи и разговори, касаещи пребиваването му в затвора и изграждане на умения и способности за водене на законосъобразен начин на живот.

В бъдеще дейностите по плана на присъдата, целите и задачите ще са насочени към недопускане на дисциплинарни нарушения, поддържане на мотивацията му за полагане на труд и осмисляне на допуснатите грешки, довели го за пореден път в МЛС.

В заключение началникът на затвора изразява отрицателно становище лишеният от свобода И. С. Т. да бъде условно предсрочно освободен.

3

В своето становище гл. инспектор Х. А. П. посочва, че за времето на престоя си в МЛС при Т. не е забелязана реална мотивация за промяна, а в голяма степен липсват и ресурси за такава. Личностните и поведенчески особености му дават основание да счита, че трудно би коригирал нагласите си и променил начина си на живот, поради което предлага Т. да не бъде условно предсрочно освободен.

В подкрепа на становището е и изготвеният социален доклад от инспектор СДВР Ц. С. К., в който същата посочва, че съдебното минало на Т. показва наклонност към извършване на противозаконни деяния и незачитане на правови ограничения. Мотивацията му за промяна на поведението и на начина на живот на този етап е ниска, има данни за злоупотреби с алкохол.

От правна страна:

Съдът като съобрази постъпилата молба от И. С. Т., становището от началника на Затвора – Ловеч, социалния доклад на инспектор СДВР Ц. К. и становището на представителя на Окръжна прокуратура – Ловеч, както и доказателствата по делото, счита, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения Т.. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес.

Настоящата инстанция приема, че към настоящия момент не са налице убедителни доказателства за настъпил пълен поправителен ефект при осъдения и е необходимо да продължи поправителното въздействие в затворническото общежитие по отношение на И. С. Т., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил.

В подкрепа на този извод е и становището на гл. инспектор Х. П. – началник ЗО „Атлант“, който категорично сочи, че налаганите наказателни санкции спрямо осъдения не са имали възпиращ ефект за криминално поведение и към настоящия момент Т. не е преодолял чувството за 4 всепозволеност. Нещо повече и към настоящия момент е налице висок риск за обществото, както и не е забелязана реална мотивация за промяна в позитивен план /л. 10/.

Безспорно, както сочи служебният защитник адв. В. в МЛС рискът е среден за Т. и другите осъдени, тъй като е склонен към агресивни прояви, но следва да бъде посочено, че и ИСДВР К. сочи, че рискът от сериозни вреди за обществото е висок, изразяващ се в извършване на престъпление против личността и собствеността /л. 12/.

В подкрепа на становището н а ИСДВР К. е и справката за влезли в сила присъди по отношение на Т., от която е видно че действително са налице многократни осъждания за престъпления от общ характер спрямо Т. и то определено свързани със засягане на физическата неприкосновеност на различни граждани, както и спрямо собствеността на различни граждани.

Съобразявайки посочените писмени доказателства, съдът приема за неоснователно становището на служебния защитник адв. В., че поправителната дейност би могла да бъде извършена и в Пробационна служба, тъй като както вече се посочи и по-горе, към настоящия момент не са налични доказателства за действително поправяне и превъзпитание на осъдения Т..

Действително не са налични и доказателства по време на престоя си да е наказван за дисциплинарни нарушения по ЗИНЗС и ППЗИНЗС, но следва да бъде посочено, че спазването на задължения съгласно ЗИЗНС И ППЗИНЗС, не е право, а задължения на осъдените лица и от него настоящата инстанция приема, че не следва извод за настъпил поправителен процес при осъдения Т..

С оглед гореизложеното съдът счита, че следва да бъде оставена без уважение молбата на осъдения И. С. Т. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 3-три месеца и 22-двадесет и два дни от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1-една година и 6-шест месеца, с Присъда № 42/07.10.2025 г. по НОХД № 938/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, потвърдена с Решение № 219/22.12.2025 г. по ВНОХД № 741/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

5

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения И. С. Т. – роден на ********** г. в гр. В. Т., с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, български гражданин, ****** образование, *******, в момента изтърпява наказание лишаване от свобода, осъждан, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 3-три месеца и 22-двадесет и два дни от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1-една година и 6-шест месеца, с Присъда № 42/07.10.2025 г. по НОХД № 938/2025 г. на Районен съд – Велико Търново, потвърдена с Решение № 219/22.12.2025 г. по ВНОХД № 741/2025 г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново.

Определението подлежи на обжалване от осъдения и от началника на Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.

Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.

Препис от определението да се изпрати на осъдения, на Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.

Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________ 6