Решение № 40 от 09.02.2024, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Добрич, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Момчева при участието на секретаря Милена Ст. Александрова като разгледа докладваното от Мариана Момчева Административно наказателно дело № 20233230200809 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. А. Д. ЕГН ********** срещу НП № 1717а – 53/02.06.2023г., издадено от Началник Първо РУ – гр. Добрич при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на жалбоподателя за нарушение по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК /чл. 218б от НК/ на основание чл.

218б от НК е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

С жалбата се прави искане наказателното постановление да бъде отменено.

Въззиваемата страна, редовно уведомена не изпраща представител, като представя писмено становище по жалбата.

Добричкият районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено следното:

Жалбата е допустима като депозирана в законоустановения срок.

Независимо от основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което констатира следното:

По сведение от С. Н. Ф. от гр. Д., с данни за извършено престъпление е 1 била образувана преписка с рег. № ЗМ - 262/28.03.2023г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, материалите по която били докладвани в Районна прокуратура – гр. Добрич. По повод постъпилите материали по преписката на Първо РУ при ОД на МВР - Добрич, в Районна прокуратура Добрич е била образувана прокурорска преписка № 1252/2023г. по описа на ДРП, като е било разпоредено извършване на допълнителна проверка по случая.

С постановление от 26.05.2023г., Районна прокуратура – гр. Добрич, Териториално отделение - Генерал Тошево, отказала да образува досъдебно производство по преписка № 1252/2023г., като прекратила преписката.

Съобразно обстоятелствената част на постановлението, от събраните по делото доказателства се установило, че С. А. Д. и Й. П. Т. са осъществили престъпление по чл. 194 ал. 3 от НК. Твърди се, че същото е предмет на административно нарушение по смисъла на чл. 218б от НК - деянието е маловажен случай на кражба /чл. 193 ал. 3 от НК/, стойността на отнетото е под размера на две минимални работни заплати към момента на извършване на деянието и предметът е възстановен. Не са налични отрицателните предпоставки, визирани в закона, поради което налагането на административно наказание е допустимо.

Поради това, представителят на държавното обвинение отказал да образува досъдебно производство, като постановил препис от постановлението, ведно с материалите по преписката, да бъдат изпратени по компетентност на Началника на Първо РУ - Добрич за образуване и провеждане на административнонаказателно производство срещу С. А. Д. от гр. Д. и Й. П. Т. от гр. Д., по реда на чл. 424 във вр. с чл. 218б от НК, за извършените престъпления, съответно по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК и по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 2 от НК.

Въз основа на постановлението на Районна прокуратура – гр. Добрич, съобразно разпоредбата на чл. 36 ал. 2 от ЗАНН е било издадено и обжалваното Наказателно постановление, с което на С. А. Д. е вменено нарушение по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК /чл. 218б ал. 1 от НК/, като на основание чл. 218б ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Съобразно разпоредбата на чл. 218б ал. 1 от НК, за деяния по чл. 194 ал.

2

3, чл. 195 ал. 4, чл. 204 буква „а“, чл. 206 ал. 1 и 5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е възстановен или заместен.

На жалбоподателя е наложено административно наказание за това, че на 23.03.2023г., в гр. Д., по ул. „***“, в съучастие, като помагач, като не е посочено с кого, е отнел чужда движима вещ - мобилен телефон „Xiomi MI 10 Lite“, на стойност 529.99 лева от владението на С. Н. Ф., без негово съгласие, с намерение противозаконно го присвои - престъпление по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК, като на основание чл. 218б ал. 1 от НК му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева.

Съобразно представените по делото доказателства се установява следното:

На 23.03.2023г., около 15.00 часа, С. Н. Ф. паркирал лекия си автомобил „*** на кръстовището – ул. „***“ и ул. „***“, като оставил мобилния си телефон върху автомобила. След като потеглил с автомобила си по ул. „***“, Ф. забелязал, че телефонът му пада на платното за движение. Поради натоварения пътен трафик, Ф. не могъл да преустанови движението на управлявания от него автомобил, като продължил направо, с намерение при първа възможност да завие в обратна посока, за да вземе телефона си.

В същото време, С. А. Д. управлявал собствения си лек автомобил „***, като на предната дясна седалка пътувал Й. П. Т.. Движейки се по ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“ /до паметника на ***/, двамата видели на платното за движение мобилния телефон, който С. Ф. бил забравил върху автомобила си и който мобилен телефон при потеглянето бил паднал на платното за движение. Д. спрял управлявания от него автомобил, Т. слязъл, взел мобилния телефон, след което се качил в автомобила и двамата продължили движението си.

Действията на Й. П. Т. и С. А. Д. били заснети от охранителни камери, собственост на Община град Добрич.

За намерения телефон Т. споделил на свидетеля П. А. К., търсейки начин да намери и върне телефона на собственика му.

3

След като бил потърсен от органите на Първо РУ при ОД на МВР Добрич, на 30.03.2023г., с протокол за доброволно предаване Й. П. Т. предал доброволно мобилния телефон, който на същата дата бил върнат на собственика му С. Н. Ф..

Изложената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в прокурорска преписка № 1252/2023г. по описа на Районна прокуратура - гр.

Добрич.

При установената фактическа обстановка, която не се оспорва, се налагат следните правни изводи:

Загубената вещ не може да бъде отнета по смисъла на чл. 194 ал. 1 от НК, тъй като, изгубвайки я, владелецът се е лишил от владението върху нея, т.е. липсва един от елементите на обективния състав на деянието отнемането. Вещите обаче, забравени в превозно средство, чакалня, заведения или други обществени места не се считат за загубени, тъй като лицето, забравило вещта не е прекъснало владението си върху нея, не е лишено от възможността да упражни фактическа власт върху нея. Отнемането на такава вещ с намерението да се присвои е престъпление по чл. 194 от НК. В тази насока е и задължителната съдебна практика - Постановление № 6 от 26.IV.1971г. по н.д. № 3/71г., Пленум на ВС, /изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г./, съгласно което вземането на забравена вещ в превозно транспортно средство, в чакалня или друго обществено заведение с намерение да бъде присвоена е кражба.

В поставения на разглеждане казус, процесният мобилен телефон не може да бъде предмет на кражба, тъй като с падането си на платното за движение, мобилният телефон е бил загубен от С. Н. Ф., а не забравен, с което същият е прекъснал владението си, тъй като е бил лишен от възможността да упражни фактическа власт върху него. На платното за движение по ул. „***“, на кръстовището с ул. „***“ /до паметника на ***/, мобилният телефон е бил намерен от Й. П. Т., което обстоятелство не се оспорва.

Поради това, деянието извършено от С. А. Д. не покрива признаците на такова по чл. 194 ал. 3 от НК /маловажен случай на кражба/, тъй като липсва един от елементите на обективния състав на престъплението кражба 4 отнемане на владението на вещта.

По тези съображения, съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно, издадено при неправилно приложение на материалния закон.

От жалбоподателя са направени разноски в размер на 180 лева, представляващи адвокатско възнаграждение, което е било заплатено, удостоверено по надлежния ред, съобразно Тълкувателно решение № 6/2012 от 6 ноември 2013г. на Върховния касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегия.

С оглед изхода на спора, както и изрично направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане, съдът, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 18 ал. 2 във вр. с чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, следва да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 180 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 63 ал. 3 т. 1 във вр. с ал.

2 т. 1 от ЗАНН

РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП № 1717а – 53/02.06.2023г., издадено от Началник Първо РУ – гр. Добрич при ОД на МВР – гр. Добрич, с което на С. А. Д. ЕГН ********** за нарушение по чл. 194 ал. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 20 ал. 4 от НК /чл. 218б от НК/ на основание чл. 218б от НК е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – гр. Добрич да заплати на С. А.

Д. ЕГН ********** сумата от 180 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд – гр. Добрич в 14 – дневен срок от уведомяването на страните.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 5