Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 85 от 13.03.2023, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 1156/2022
Вид
Решение № 85
Подписан
13.03.2023
В сила
06.04.2023
Състав
ИВАНЕТА ЙОРДАНОВА МИТОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.237,ал.3 т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.493а, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 223, ал. 4 · Кодекс за застраховането
  • чл. 380 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
  • чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл. 435 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493 · Кодекс за застраховането
  • чл. 493, ал. 1, т. 5 · Кодекс за застраховането
  • чл.494 · Кодекс за застраховането
  • чл. 494, т. 10 · Кодекс за застраховането
  • чл. 496, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.53 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 85

***, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВАНЕТА Й. МИТОВА при участието на секретаря МАРИЯ КР. КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от ИВАНЕТА Й. МИТОВА Гражданско дело № 20224310101156 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.435, т.З от Кодекса за застраховането и по чл.86 ЗЗД:

Постъпила е искова молба от Б. Й. Б., ЕГН **********, адрес: ****, чрез: адв. И. К.ЛАК, с адрес ****, против: ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 040638060, със седалище и адрес на управление гр. **** представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори-****, ****, ****, **** и *****, като се въвеждат твърдения от пълномощника, че на 14.12.2020г. при управлявленние на товарен автомобил марка „Фиат", модел „Фремонт" с рег. № ****, доверителят й, реализирал пътнотранспортно произшествие, при което е причинена по непредпазливост смъртта на ****. За това деяние е образувано НОХД № 193/2021г. по описа на Окръжен съд Ловеч, като е постановена присъда №9/13.07.2021г. по описа на ОС Ловеч по НОХД № 193/2021г., с което е ангажирана отговорността на водача за причинената смърт по непредпазливост. По наказателното дело е приет за разглеждане граждански иск за причинени неимуществени вреди от сестрата на починалия ****-**** в размер на 10 000,00 /десет хиляди/ лева, като след проведено въззивно и касационно обжалване на присъдата в частта относно гражданския иск, с влязло в сила Решение № 15/22.03.2022г. по н.д. № 1140/2021г. на ВКС гражданският иск на същата е уважен за сума в размер на 8000,00 /осем хиляди/ лева. Твърди, че автомобилът, с който е реализирано ПТП към онзи момент е бил собственост на „Вени пласт" ЕООД, а водачът Б. е бил управител на дружеството. За процесния автомобил е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност", полица № **** с ответното дружество, която към датата на настъпване на ПТП е била валидна. Изтъква, че след постановяване на първоинстанционната присъда по делото е образувана щета № 1001/21/ 21750019 пред ЗАД „Алианц България" АД от **** във връзка с ангажиране отговорността на застрахователя, 1 като по щетата е постановен отказ да бъде изплатена претендираната сума, тъй като според застрахователя лицето **** не е сред лицата, за които се дължи обезщетение в следствие на настъпила смърт при ПТП. В следствие на този отказ, **** е образувала изп. д. № 126/2022г. по описа на ДСИ към PC Ловеч срещу Б. Й. Б. като длъжник за присъденото обезщетение в размер на 8000,00 лева. От своя страна ищецът е депозирал също молба по горепосочената щета с искане да бъде изплатено на молителката претендираното обезщетение, което е и присъдено с влязло в сила решение, като попадащо в покритите рискове по застраховка „Гражданска отговорност". Въпреки всичко са постановени откази както на ****, така и на Б. Б.. Следва да се вземе предвид, че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ задължително условие за предявяване на претенцията на застраховано лице по съдебен ред е предявяването й първо пред застрахователя. Със заявление вх. № 2-101-4101-2670#4/21.06.2022г. до застрахователя, ищецът е предявил претенцията си за заплащане на горепосочените суми.

Въпреки това с писмо Уведомление изх. № 2-101-4101-7670#7/29.06.2022г. от ЗАД „Алианц България44 АД същото е уведомило ищеца, че не са налице предпоставки за регистриране на нова щета, а се е произнесъл отново по щетата на **** № 1001/21/217/500019 като е посочило, че не са налице основания за преразглеждане на становището на застрахователя.

Счита, че в случая е налице едно разместване на блага от патримониума на ищеца и неоснователно застрахователят отказва да изплати обезщетение, което представлява покрит застрахователен риск и следва да бъде изцяло изплатено от ответното дружество на третото за спора лице ****-претърпяла неимуществени вреди в следствие на ПТП със застрахования автомобил. Тъй като ищецът е заплатил всички претендирани суми по изпълнителното дело, като с това той е изпълнил задължение, което е следвало да бъде изпълено от застрахователя още при предявяване на претенцията от пострадалото лице. Целта на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" е именно да бъде покрита отговорността на водача при настъпване на събитие, за което може да бъде ангажирана неговата лична отговорност. В случая ищецът е заплатил премия за сключване на задължителната застраховка, като за него се поражда обосновано очакване, че в случай на настъпване на събитие /още повече, че в случая се касае не за умишлено престъпление, а за непредпазливост/ ще може застрахователят да поеме отговорността му по сключения договор. Въпреки това в следствие на тези събития и след като е постановен отказа за изплащане на обезщетение от страна на ответното дружество в полза на ****, за ищеца не е останала друга възможност, освен да заплати претендираните суми по образуваното изпълнително дело с цел избягване на допълнителни разноски, такси и принудително изпълнение. Така на 10.06.2022г. Б. Б. заплатил сума в размер на 11 498,24 лева по сметка на ДСИ при PC Ловеч, представляващи главница в размер на 8000,00 лева, законна лихва от 14.12.2020г. в размер на 1208,89 лева, 1000,00 лева -адвокатско възнаграждение за взискателя и такси и разноски по изпълнението в размер на 1289,35 лева. Сумата представлява обезщетение на близък на починал в следствие на ПТП, което е реализирано по непредпазливост със застрахован при ответното дружество автомобил, ведно със законна лихва и разноски по делото, които застрахованото лице е било длъжно да заплати. При това положение и вземайки предвид осъдителния диспозитив на влязло в сила решение на ВКС, 2 счита, че са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" за настъпил покрит застрахователен риск. В този случай ответникът следва да възстанови всички суми, заплатени от ищеца, ведно с разноските, тъй като това отговаря на всички изисквания на чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 4 от Кодекса за застраховането. Заплащането им е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и застрахователят следва да възстанови всички заплатени суми. Следва да се има предвид и обстоятелството, че в хода на наказателното производство в качеството му на обвиняем, ищецът Б. няма правната възможност да привлече граждански ответник в лицето на застрахователното дружество, тъй като това право е дадено само на гражданския ищец. Така се стига до настоящата ситуация, в която ищецът е изпълнил едно задължение, за което обаче има сключена застраховка, която следва да покрие това негово задължение. С оглед на гореизложеното счита, че е настъпил покрит застрахователен риск по застраховка „Гражданска отговорност" за управлявания от Б. автомобил марка „Фиат" с рег. № OB 0635 ВТ и е налице необходимост от ангажиране отговорността на застрахователя за заплащане на горепосочените суми, поради което моли да се постанови решение, по силата на което да се ответника ЗАД „Алианц България" АД, да заплати на Б. Й. Б. сумата в размер на 11 498,24 лева, представляваща застрахователно обезщетение в следствие на настъпило ПТП на 14.12.2020г. в размер на 8000,00 лева, законна лихва от 14.12.2020г. в размер на 1208,89 лева, 1000,00 лева - адвокатско възнаграждение за взискателя и такси и разноски по изпълнението в размер на 1289,35 лева, ведно със законна лихва върху тези суми от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумата; да им бъдат присъдени и направените по делото съдебно-деловодни разноски, в това число адвокатско възнаграждение. Предоставя банкова сметка на ищеца в Общинска банка АД, по която могат да бъдат изплатени дължимите суми: IBAN ****

Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, редовно призован по делото, чрез упълномощен представител, юрк. М. А., която счита, че исковете са допустими, доколкото активната процесуална легитимация и наличието на правен интерес се определя от правното твърдение на ищеца, заявено в обстоятелствената част на исковата молба. Оспорва предявения иск по размер, счита , че същият е завишен и като такъв е неоснователен и недоказан за горницата над сумата от 9 208.89 лв. и следва да бъде отхвърлен. Не спори, че между Б. Й. Б., ЕГН:

********** и ЗАД „Алианц България" АД е сключена застраховка „Гражданска отговорност" с № ****, със срок на действие 05.11.2020-05.11.2021 г.; че на 14.12.2020г. в срока на застрахователното покритие е настъпило събитие, за което са били уведомени от **** и в съответствие с законово задължение е заведена щета с № 1001/21/217/500019. Не спори, че на ищеца Б. Й. В. следва да бъде възстановена сума, в размер на 9 208.89 лв.

Съгласно чл. 435 от КЗ: „Ако е удовлетворил увреденото лице, застрахованият има право да получи от застрахователя застрахователното обезщетение в рамките на застрахователната сума (лимита на отговорност) и на покритието по застрахователния договор и при спазване изискванията на чл. 434." С договора за застраховка „Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора 3 застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Ето защо счита, че тази сума се равнява поставеното в наказателното производство обезщетение в размер на 8 000 лв., заедно със законната лихва от 14.12.2020-1 208.89 лв. или сбора от двете 9 208.89 лв. Сочи още, че на основание чл. 493 от КЗ застрахователят по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и/или имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, както и разумно направените разходи във връзка с предявяването на претенцията, включително съдебните разноски, присъдени в тежест на застрахования. Разноските, които ищецът е заплатил в изпълнително производство не попадат в покритието по полицата.

Съгласно съдебната практика и КЗ подлежащи на обезщетяване по сключена застраховка "Гражданска отговорност" от застрахователя са само разноските по исковите дела, но не и тези в изпълнителното производство (Определение № 165 от 19.03.2011 г. по търг. д. № 1088/2010 г. на Върховен касационен съд). На основание гореизложеното и във връзка с принципа, че никой не може да черпи права от собственото си противоправно поведение, счита, че реализираните в изпълнителното производство разходи не са част и не могат да бъдат включени в застрахователното обезщетение, което следва да се възстанови на ищеца, съгласно платеното от него на г-жа ****. Както се твърди по ИМ, въз основа на Решение № 15/22.03. 2022г. по н.д. № 1140/2021г. на ВКС гражданският иск на К.М.Д. е уважен за сума в размер на 8000,00 /осем хиляди/ лева като е осъден ищеца да й ги заплати, начиная от 14.12.2020г. до окончателното изплащане. Не възразява да се приемат писмените доказателства, представени с исковата молба, но да бъдат отхвърлени исканията на ищеца по чл. 192 от ГПК за изискване на документи във връзка с воденото наказателно производство, доколкото същите касаят изясняването на размера на обезщетението за сумата от 9 208.89 лв., за която сума в настоящето производство не спори. Прилага и моли да се приеме заверено копие от платежно нареждане, за сума в размер на 9 208.89 лв., платена на по банкова сметка на ищеца.

Изпълено е производството по чл.140 от ГПК.

В съдебно заседание искът се поддържа от адв. адв. Ир. К., считаща, че са установили както по основание, така и по размер претенцията, а от извършеното макар и частично плащане от страна на ответника счита, че същия признава иска, но и, че застрахователя следва да покрие всички разходи възникнали в следствие на това ПТП. Безспорно е, че трето лице е претендирало обезщетение в размер на 8 000,00 лв., ведно със законната лихва и след като не е получило плащане, както от застрахователя, така и от виновното лице като неизбежна част от същото са разноските, и именно тези две суми ответникът не признава като дължими, но счита, че същите няма как да не бъдат включени направените от доверителя ми разноски. Допълва, че ищецът е направил всичко възможно за да уведоми взискателя за да се избегне образуването на настоящото дело. В тази връзка счита, че искът е доказан в пълен размер, като се присъдят и разноските, за които представя списък и алтернативно-съразмерно със заплатената от ответника сума, която счита за пълно 4 признание на иска до този размер.