Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 386 от 22.02.2018, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 1855/2010
Вид
Решение № 386
Подписан
22.02.2018
В сила
04.10.2018
Състав
ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 179 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 22, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 208 · Кодекс за застраховането

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

… гр. София, 22.02.2018 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в публичното заседание на пети февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ВЕНЕТА

ЦВЕТКОВА при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1855/2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

„Т.“ АД е предявил иск срещу З. „А.“ АД по чл. 208, ал. 1 от КЗ /отм./ за сумата от 632 974,87 лв. - главница, като претендира и присъждане на законна лихва от датата на исковата молба до датата на окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 223 552,47 лв., представляваща лихва за забава от 22.11.2007 г. до датата на завеждане на исковата молба. Претендират се и извършените в настоящото производство разноски.

Ищецът сочи, че e сключил с ответника застрахователен договор под формата на застрахователна полица „Индустриален пожар“ №********* В 000899, със срок на застраховката от 00.00 ч. на 17.06.2007 г. до 24.00 ч. на 16.06.2008 г. Предмет на застраховане са производствени и непроизводствени сгради, машини, съоръжения и оборудване, материали, суровини, незавършено производство и продукция, собственост на ищеца, находящи се в производствената база на дружество с адрес гр. Вълчи дол, Промишлена зона, а един от покритите по застрахователната полица рискове е по клауза „А“ от ОУ на застраховка „Индустриален пожар“, а именно - пожар и последиците от гасенето му. Застрахователната сума е в размер на 3 822 000 лв., а застрахователната премия е в размер на 3 771,46 лв., разсрочена на 4 равни вноски, като първата е платена на 20.06.2007 г. Ищецът твърди, че на 26.07.2007 г. около 05.00 ч. в предприятието е възникнал пожар в склад №5 за полуготова продукция - за отлежаване на „рулони“. Вследствие на пожара са унищожени напълно складът и намиращата се в него продукция. На същия ден с уведомление вх.№13007080100027/26.07.2007 г. застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно събитие, вследствие на което е образувана щета № 13007080100027.

На 30.07.2007г. представители на застрахователя са посетили мястото на пожара, за което е съставен Констативен протокол, в който е записана като причина за пожара „искра, натрупана от статично електричество“. С писмо с изх. № 4833/23.08.2007г. ответникът е поискал допълнителни писмени материали във връзка с експедитивно приключване на щетата и с писмо с вх.№230/12.09.2007 г. ищецът ги е представил, с изключение на Постановление на районна прокуратура-Девня, тъй като същото не било изготвено към момента. На 19.09.2007 г. било представено и Постановление за прекратяване на наказателното производство от 17.09.2007 г. Впоследствие били изискани допълнителни документи, сред които и извадка от проекто-сметната документация, касаеща изграждането на хале № 5 в „Цехове за производство на изделия от пенополистирен“, гр. Вълчи дол. В констативния протокол от 30.07.2007 г. в част „Начин на възстановяване и оценка на повредените части“ е записано, че това ще стане „по експертна оценка“. До момента на подаване на исковата молба в съда, ищецът не е получавал такава оценка от ответника.

Съгласно назначената в хода на досъдебното производство № БВЛ20702113ГМХ/07 по описа на ПУ - гр. Вълчи дол, строително-техническа експертиза, общата стойност на щетите възлиза на 632 974,87 лв., от които 495 688 лв. стойност на нанесените от пожара щети на недвижимия имот - хале №5 на производствената база и 137 286,87 лв. стойността на унищожената от пожара продукция. Преди получаване на последните изискани от ответника документи, последният е изпратил писмо с изх. №160-3556/05.11.2007 г., с което отказал изплащане на застрахователно обезщетение, който отказ ищецът намира за неправилен и немотивиран. Счита, че застрахователят е направил общо позоваване на част от текстовете на ОУ към посочения вид застраховка, без да посочи причинна връзка на действие/бездействие на ищеца, нарушение на действащ стандарт или задължително технологично правило, довело до настъпване на щетата.

По отношение възраженията на ответника твърди, че третото ползващо се лице се е отказало от уговорката в негова полза поради отказа на застрахователя да изплати доброволно застрахователното обезщетение. Сочи, че индивидуализацията на застрахованото имущество е в достатъчна степен, а по отношение на възраженията за наличие на общи изключения от застрахователното покритие счита, че липсват данни, от които да се установява, че настъпилите вреди са в резултат на нарушени строително-технически, противопожарни норми и др. норми или от неправилно или безстопанствено съхранение. Посочва, че пожарът е възникнал в помещение за складиране на готова продукция, в което не се извършват никакви технологични процеси, което изключва приложението на специфичните норми, изискващи поддържане на по-висока влажност на въздуха. Не оспорва, че складът не е имал автоматична пожарогасителна инсталация, нито система за поддържане на повишена влажност в помещението, както и за отвеждане на зарядите, тъй като помещението е от клас П-II а. На следващо място сочи, че обяснителната записка не съдържа предписания, тя разяснява проектантските решения за обекта, а в нормативните актове, действащи към момента на възникване на пожара липсва изрична забрана за използване на мотокари в производствени помещения от клас II-IIa. Намира, че изгорялото имущество спада към групата „производствени сгради“.

Ответникът оспорва исковете като недопустими и неоснователни. Посочва, че производството по делото е прекратено с влязло в сила определение на СГС от 06.06.2011 г. При условията на евентуалност твърди недопустимост на исковете поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, предвид обстоятелството, че полицата е сключена в полза на „Б.-А.К.Б.“ АД, която след настъпването на застрахователното събитие е заявила, че ще се ползва от правата си по договора и е посочила банкова сметка, ***хователното обезщетение.

По отношение на основателността на исковете прави възражение за изтекла погасителна давност. Твърди още, че склад №5 за полуготова продукция не е предмет на процесната имуществена застраховка, както и че договорът се явява нищожен, тъй като самите сгради не са индивидуализирани по вид, местоположение, предназначение и разгърната застроена площ и застрахователна сума. Алтернативно твърди, че не е доказано погиналата сграда да е част от предмета на застрахователния договор, поради което и не дължи обезщетение. Посочва още, че са налице общи изключения от застрахователното покритие. Съгласно т.10.8 от ОУ, застрахователят не покрива вреди, настъпили в резултат на „нарушени строително-технически и противопожарни норми, изисквания, правилници и стандарти, строителни дефекти и недостатъци,нарушения на строителните технологии, нарушение за инструкции за експлоатация, некачествен монтаж и ремонт, недостатъчна или неправила поддръжка… вътрешни архитектурни и строителни промени, извършени в нарушение на нормативните изисквания“, а в т.10.10 от ОУ страните са договорили, че не се обезщетяват вреди, настъпили от неправилно или безстопанствено съхранение. Посочва, че в склада е била налице само пожаро-известителна система, но не и пожарогасителна система, наличието на която би ограничило размера на вредите. Счита, че въпросният склад не е отговарял на изискванията, на които е следвало да отговаря помещение, в което е възможно да бъдат образувани опасни заряди със статично електричество. Липсвала е система за поддържане на законоустановената влажност на въздуха и за отвеждане на зарядите, поради което счита, че са налице нарушения на строително-технически и противопожарни норми и изисквания. Твърди, че причина за пожара е машина или механична авария, а именно огън, върнат от ауспуха на работещия в склада за рулони мотокар. В обяснителна записка на архитектурната част на проекта на обекта, изрично е предписано техническите параметри на цеха и склада за рулони да бъдат съобразени с вътрешнозаводски транспорт-електрокар, а не мотокар. В завода е използван мототоварач, вместо електротоварач, който е по-ниско пожароопасен. На следващо място сочи, че размерът на вредите е завишен и същите не са в причинно-следствена връзка с процесното събитие. Твърди, че предявените претенции са частично неоснователни с оглед границите на отговорността на застрахователя, уговорени в договора-140 000 лв. за групи имущества „непроизводствени сгради“, какъвто е въпросният склад. По отношение на погиналите стоки, посочва, че отговорността му е ограничена до сумата от 50 000 лв., тъй като същите представляват „незавършено производство“.

Претендира разноски.

Съдът, като съобрази становищата на страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

На първо място, предявените искове са допустими.

Делото не е прекратено с влязъл сила съдебен акт. Определението за прекратяване от 06.06.2011 година е отменено с определение на САС от 25.07.2011 година по ч.гр.д. № 2443/2011 година. Единствено е потвърдено разпореждане по делото от 24.11.2010 година, с което е оставено без разглеждане искане на ищеца за освобождаване от държавна такса.

Съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД, може да се договаря и в полза на трето лице.

В съдебната практика / решение № 219 от

14.2.2012 г. по т.д. 837/10 г., ВКС/ е утвърдено разбирането, че съгласно чл. 22, ал. 1 ЗЗД задължение за застрахователя да плати застрахователното обезщетение на застрахования ще възникне, ако застрахованият е отменил клаузата в полза на бенефициера преди последният да е заявил, че ще се ползва от нея, или ако третото лице се откаже от уговорката в негова полза, което е допустимо да се направи и след заявяването, че ще се ползва от договора. В последния случай отказът погасява правото на третото лице, уговарящият може да замени отказалия се бенефициер с друг, като в хипотезата на договор за имуществена застраховка в полза на трето лице може и сам да получи застрахователното обезщетение. Видно от

Уведомление на л. 286 от делото, третото ползващо се лице, изрично се е отказало от правата си по сключения с уговорка в полза на трето лице застрахователен договор. Посоченото изявление е достигнало и до знанието на застрахователя, видно от представения документ, на 13.10.2016 година. Тоест, към момента на даване ход на устните състезания /и при съобразяване нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК/, процесуално и материалноправно легитимиран да претендира и получи плащане по застрахователната полица е именно застрахованият ищец.

По иска по чл.

208 КЗ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникването между страните на валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка с предмет, вкл. процесното хале като производствена/непроизводствена сграда и продукция, собствени на ищеца; настъпване в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което застрахователят носи риска /тоест, покрит застрахователен риск/ и от което са причинени имуществени вреди на ищеца, причинна връзка между застрахователното събитие и настъпилите вреди, размер на вредите към датата на настъпване на събитието. Ищецът носи тежест и да докаже изпълнение на задължения на застрахования по договора за застраховка, свързани със своевременното уведомяване на застрахователя съобразно с предвиденото в договора и разпоредбите на КЗ (отм.).

От застрахователна полица от 15.06.2007 година се установява валидно облигационно правоотношение между страните по имуществена застраховка, сключена съобразно изискванията чл. 184 и чл. 186 КЗ/отм./.

Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договора, поради липса на предмет. Съгласно чл. 200 КЗ/отм./, предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко право, което за застрахования е оценимо в пари. Видно от представения договор, както и от представеното от самия ответник Предложение за застраховане /л. 225 и сл./, негов предмет е имущество на ищеца, находящо се на административен адрес в гр. Вълчидол, Промишлена зона, в тази част – недвижими вещи - производствени и непроизводствени сгради и движими вещи - машини, съоръжения и оборудване, вкл. материали и суровини, незавършено производство и продукция. Тоест, налице е достатъчна индивидуализация на имуществото, предмет на застраховката. Следва да се отбележи и че едва в процеса ответникът навежда тези възражения, като напр. невъзможност за установяване местонахождението на застрахованото имущество. Установява се и плащане в срок на първата вноска от уговорената застрахователна премия.