Решение № 17927 от 06.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17927 гр. София, 06.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20241110171586 по описа за 2024 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Л. В. В., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение от 13.06.2024 г. по ч. гр. д. № 32030/2024 г. на СРС, 157 състав: 1639,24 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. до имот, находящ се на адрес: гр.

София, ****, аб. № 76928, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането; 237,24 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. ; 48,51 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. до окончателно изплащане на вземането и 11,50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати, а именно: 1639,24 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. и 48,51 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. Претендира и заплащането на обезщетение за 1 забава съответно в размер на 237,24 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 10.05.2024 г. и 11,50 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 10.05.2024 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 29.05.2024 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, чрез назначения от съда особен представител, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Сочи се, че липсват доказателства относно приемането на наследство от страна на ответника, оставено от В** В. или от Симка В.а или от друг наследодател.

Оспорва се качеството потребител, в това число и че през процесния период ответникът е ползвал имота, респ. консумирал топлинна енергия. Релевира възражение за изтекла погасителна давност, като развива подробни съображения в насока, че приложимата такава е 3-годишната, доколкото вземанията са за периодични плащания.

Претенциите се оспорват и по размер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Конституираното трето лице – помага „Далсия Елвеко“ АД в предоставения от съда срок не изразява становище.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за собственост апартамент (жилище) по чл. 55г от ***, том XIХ, дело № ***, с който В** В. В. е признат за собственик въз основа на покупка от Софийски градски народен съвет, върху Апартамент № *** в жилищен комплекс Красно село – ул. „Висока гора“.

На дата 22.04.1999 г. С*** В.а е подала молба до ищцовото дружество за откриване на партида върху имот, индивидуализиран като Апартамент № 65, находящ се в бл. 245, вх.Д, на ет. 4 в жилищен комплекс Емил Марков, ул. „В. Димитров“.

Видно от представеното по делото Удостоверение за наследници с изх. № СОА25-УГ51-651/25.06.2025 г. на Столична община, С*** В.а е починала на 24.01.2024 г. като вдовица и е оставила за единствен наследник ответника Л. В. В..

Видно от приложеното на л. 92 от делото Удостоверение за наследници № 370/04.10.1993 г. на Столична община – район „Триадица“, В** В. В. е починал през 1993 г. и оставил за наследници С*** В.а и ответника Л. В. В..

По делото е приложена справка от СРС относно вписване в особената книга за приемане и отказ от наследство, видно от която за периода от 1993 г. до 08.07.2025 г. не са открити вписвания на откази по отношение на наследството на лицето В** В. В., починал през 1993 г. и лицето С*** В.а, починала на 24.01.2024 г. от страна на Л. В. В..

Приет по делото Акт за разпределение на кубатурата в жилищата на ***, от дата 07.12.1969 г., като за Апартамент № 65 на В** В. В*** е отбелязано кубатура 139.

Видно от приетото на лист 20 от делото Удостоверение от ГИС София, стар адрес: **** са идентични с настоящ адрес: ж.к. „Гоце Делчев“, *** Представен е Договор № 386 – III/26.09.2002 г., сключен между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, *** и третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД, с предишно фирмено наименование „МХ Елвеко“ ООД, за извършване на дялово разпределение в сградата, за сключването на който е взето решение, видно от приложения протокол от общото събрание на етажните собственици в сградата от дата 28.08.2002 г., както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

По делото са представени обща фактура № **** г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. за сумата от 39,29 лв. дължима след приспадане на платените суми в размер на 607,03 лв. от общо начислената сума 646,32 лв., обща фактура № **** г. след годишното изравнение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. за сумата от 699,49 лв., обща фактура № 11026014724/31.07.2023 г. след 2 годишното изравнение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. за сумата 846,96 лв., справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена и за дължимото възнаграждение за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. до 31.08.2023 г., както и изравнителни сметки и талоните за отчет на уредите за дялово разпределение в процесния имот, изготвени от ТЛП.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице инж. М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „Далсия Елвеко“ ООД. Посочено е, че през исковия период в процесния имот според ФДР е имало 2 бр. монтирани отоплителни тела с ИРРО и щранг – лира в банята без ИРРО, за която ФДР начислява служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Според главните отчети и изравнителните сметки абонатът е осигурил достъп до имота и главните отчети за трите периода са подписани. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати проорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемата кубатура е 139 куб.м. В имота се ползва топла вода, отчитана по монтиран водомер.

Отоплението на стълбището е изключено безсрочно с Акт за изключване от дата 06.10.1997 г. Според експерта общите топломери в абонатната станция, по които е отчитана топлоенергията са изправни. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в размер на 2235,32 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 2187,57 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР и след приспадане на извършените плащания е в размер на 1639,24 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 10.05.2024 г. – 235,20 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. е 48,51 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.07.2021 г. – 10.05.2024 г. е в размер на 10,94 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г., която е в размер на 1584,39 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2021 г. – 10.05.2024 г. е в размер на 223,17 лв. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че съобразно сумите по заключението на СТЕ дължимата сума за доставена топлинна енергия за периода 01.04.2021 г. – 30.04.2023 г. би била в размер на 1573,55 лв., а дължимата лихва за посочения в заключението период 222,20 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.