Решение № 6205 от 04.12.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6205 гр. София, 04.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Яна Борисова при участието на секретаря Цветелина В. Пецева като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20221100510322 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20265224/01.12.2020г., постановено по гр.дело № 46207/2019г. по описа на СРС, 75-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20052137/08.08.2022г., с което изцяло са отхвърлени предявените срещу ответника „С.А.Г. Груп“ ЕООД искове по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата 1 180.45 лева, представляваща стойност на потребена през периода от 01.11.2016г. до 30.04.2018г. топлинна енергия в имот на адрес гр. София, ж.к. ******* магазин 36, сумата 149.77 лева – лихва за забава за периода от 31.12.2016г. до 26.03.2019г., сумата 29.22 лева – такса за отчитане на уреди за дялово разпределение за периода от м.05.2016г. до м.04.2018г. и сумата 5.74 лева – лихва за периода от 31.12.2016г. до 26.03.2019г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 24026/2019г. по описа на СРС, 75-и състав.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от СРС решение. От доказателствата по делото се установявало, че ответникът „С.А.Г.

Груп“ ЕООД бил собственик на имота. Между страните не бил сключен писмен договор за доставка на топлинна енергия нито с ответника, нито с наемателя на имота по договора за наем, сключен на 30.09.2015г. за срок от 5 години. Позовава се на чл. 61, ал. 2 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди, която предвижда, че за да бъде 1 сключен писмен договор за доставка на ТЕ с наемателя, собственикът следва да е дал съгласие пред ищеца. При облигационното правоотношение с извъндоговорен източник релевантен бил въпросът кой субект следвало да сключи договор с ищеца, а не кой фактически се намирал в имота, поради което ответникът се обогатил неоснователно за сметка на ищеца, спестявайки си разходи за заплащането на ТЕ.

Моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „С.А.Г. Груп“ ЕООД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. За основателност на претенциите било необходимо да се установи, че ответникът се обогатил, ползвайки доставената ТЕ без да заплати цената й, като по този начин си спестил разходи. По делото било установено, че имотът бил отдаден под наем и ползван от друг правен субект, а именно „В.К. 1“ ЕООД, което обстоятелство било известно на ищеца, видно от признанието му във въззивната жалба, че канил последното дружество за сключването на писмен договор. Позовава се на чл. 2 от сключения между ЕС и ищеца договор от 02.09.2011г., с който имотът на ответника – магазин 36, изрично бил изключен като потребител на ТЕ по смисъла на ЗЕ и на заключението на СТЕ. Претендира разноски за въззивното производство.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е правилно на въведените с въззивната жалба основания по следните мотиви:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Предпоставките за уважаване на иска по чл. 59 ЗЗД включват кумулативното наличие на следните елементи: налице е обедняване в имуществото на едно лице за сметка на друго, последното се е обогатило чрез реално увеличаване на имуществото му или посредством спестяване на разходи, липсва основание за имущественото разместване. В тази връзка е необходимо обедняването и обогатяването да произтичат от един общ факт или група факти. В този смисъл ППВС № 1/28.05.1979г. Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗЗД правото на иск по този текст възниква, когато страната не разполага с друг иск, с който да се защити.

Претенцията на ищеца в случая се основава на твърденията му за липса на сключен писмен договор между страните, т.е. на валидно правоотношение, което да обуслови имущественото разместване - отдаване на ТЕ в имота на ответника.

2

Страните по делото не са формирали спор и от представения по делото договор за покупко-продажба на търговско предприятие по чл. 15 ТЗ от 10.05.2012г. се установява, че ответникът „С.А.Г. Груп“ ЕООД е носител на правото на собственост върху процесния недвижим имот – магазин 36, находящ се в гр. София, ж.к. *******, подробно описан в т. 7.17 от документа.

Основен елемент от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД обаче е фактическото ползване на процесния имот, тъй като именно то определя субекта, който се е обогатил с ползваната ТЕ, без да заплаща цената й за сметка на ищеца, който е обеднял от доставката й. Ирелевантно за това фактическо ползване е притежанието на собствеността върху имота, освен ако по делото бъде установено, че собственикът фактически е ползвал имота през исковия период.

При нарочното възражение на ответника, въведено с отговора на исковата молба, че не ползвал процесния имот през исковия период, предвид сключения на 30.09.2015г. договор за наем за срок от 5 години, ищецът не е провел доказване на твърдението си, че именно ответникът е обогатилото се лице. Напротив - договорът за наем е приет като писмено доказателство по делото, не е оспорен от ищеца и установява твърдението на ответника, че през исковия период имотът бил ползван от наемателя, а не от ответника.

При носена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК да установи твърдението си, че ответникът, ползвайки имота се обогатил с цената на доставената му топлинна енергия за сметка на ищеца, последният не е провел дължимото пълно и главно доказване, че ответникът фактически ползвал процесния имот през процесния период.

Неоснователно е позоваването във въззивната жалба на разпоредбата на чл. 61, ал. 2 ОУ за продажба на ТЕ за стопански нужди на ищеца, доколкото същата касае хипотеза на договорно обвързване между страните, какъвто процесният случай не е.

Неосноватено е и позоваването на постановките на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк.д. № 2/2017г. ОСГК на ВКС, доколкото същото касае битовите клиенти на топлинна енергия, а не случаите като разглеждания.

По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира обжалваното решение за правилно по въведените с жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание последната норма настоящият съдебен състав препраща и към мотивите, изложени от първоинстанционния съд.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски пред въззивния съд има въззиваемата страна – ответникът. Същият претендира и доказва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 400 лева. Същите следва да бъдат присъдени на 3 въззиваемия ответник на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Воден от горните мотиви, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20265224/01.12.2020г., постановено по гр.дело № 46207/2019г. по описа на СРС, 75-и състав, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 20052137/08.08.2022г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати на „С.А.Г. Груп“ ЕООД , ЕИК *******, сумата от 400 лева – разноски по делото, сторени пред СГС.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4