Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 346 от 11.03.2022, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Административно наказателно дело 4789/2021
Вид
Решение № 346
Подписан
11.03.2022
В сила
31.03.2022
Състав
Стояна Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 136 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.27 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 37, ал. 1 · Закон за правната помощ
  • чл. 1, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.414, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 1 · Кодекс на труда
  • чл. 415в, ал. 2 · Кодекс на труда
  • чл.416,ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.416,ал.5 · Кодекс на труда
  • чл.62, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл. 62, ал. 5 · Кодекс на труда
  • чл.63,ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. Варна, 11.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20213110204789 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК 203359640, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“ д-р Л. Попов“ № 8, представлявано от В.Я.Г., чрез адв.Д. Т., ВАК срещу НП № 03013638/17.06.2021 год. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна.

С жалбата не се оспорва фактическата обстановка, а се иска намаляване размера на наложената санкция, като се твърди, че АНО не е съобразил разпоредбата на чл.27 от ЗАНН при определяне на наказанието.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не се представлява.

Депозирана е молба от адв.Т., ВАК, в която се изразява становище по хода и същество на делото.

Въззиваемата страна – Директора на Д ИТ Варна, редовно призована се представлява от юк Ошавкова , която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер.

Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените констатации в съставения АУАН.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С АУАН с № 03-013638/07.05.2021 год., административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 23.04.2021 год. в строителен обект в УПИ IV-11, кв.5, ПИ 1

10135.2570,46 по кадастралната карта на КК Св. Св. Константин и Елена, гр.Варна , че работодателя „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК 203359640 , в качеството на "работодател" е допуснал до работа лицето Р.П.Д. с ЕГН: ********** на длъжност „общ работник строителство на сгради" в строителен обект-хотелска сграда и външен басейн, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена" УПИ IV-11, кв.5, ПИ 10135.2570,46 , където дружеството извършва СМР, преди да му е предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП.

Нарушението е извършено на 23.04.2021 г. в 11.50 ч. в строителен обект-хотелска сграда и външен басейн, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена“ УПИ IV-11, кв.5, ПИ ***, където дружеството извършва СМР и към който момент на лицето е следвало да е предоставено копие от уведомление по чл.62 ал.З от КТ заверен в ТД на НАП нарушение на чл.63 ал.2 от Кодекса на труда.

Акта бил съставен и предявен на представляващия дружеството, който в графата бележки и възражения не отразил такива.

В срока по чл.44 от ЗАНН не е направено възражение.

Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП № 03-013638/17.06.2021 год.

, с което за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството имуществена санкция в размер на 5000 / пет хиляди / лева.

В хода на съдебното производство със съгласието на страните, съдът е заличил като свидетели Д.Д. и Д.И..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните и от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК.

От правна страна:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

Наказателното постановление е издадено в компетенциите на административно наказващият орган Директора на Дирекция "Инспекция по труда" , съгласно Заповед № 0280/03.08.2010 год..Компетентността на актосъставителя Д. произтича от разпоредбата на чл.416,ал.1 от КТ в качеството и на държавен контролен орган - инспектор в Д "ИТ" Варна към момента на съставяне на акта.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при извършване или установяване на нарушението.

Настоящият съдебен състав не констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – 2 относно описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – фирмата /наименованието на дружеството/, адрес и Булстат.

Спазено е от страна на административно - наказващия орган и на изискването на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ редовно съставените актове по КТ имат доказателствена сила до доказване на противното.

Административнонаказателната отговорност на въззивника „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК 203359640 е ангажирана за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ работодател, който наруши разпоредбите на чл. 63, ал. 2 се наказва с имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000 лева.

Не се спори между страните, че дружеството – въззивник има качеството на работодател.

Като такова е адресат на нормите на КТ и подзаконовите актове свързани с прилагането му.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ "отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения".

От приложените по преписката доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че на 23.04.2021 год. Р.П.Д. с ЕГН: ********** е полагал труд като „общ работник строителство на сгради" в строителен обект-хотелска сграда и външен басейн, находящ се в гр. Варна, к.к. „Св. Св. Константин и Елена" УПИ IV-11, кв.5, ПИ 10135.2570,46 , където са извършване СМР от страна на дружеството – въззивник.

От приложените по преписката трудов договор № 320 се установява, че е сключен на 22.04.2021 г., а уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ до ТД на НАП е подадено на 23.04.2021 г. в 13:37 часа.

Фактът, че Димитров е полагал труд в обекта на жалбоподателя не се оспорва от дружеството.

Предвид посоченото по-горе, съдът прие, че „ Лидерстрой ВН" ООД с ЕИК 203359640 е осъществил състава на вмененото нарушение на трудовото законодателство.

В конкретният случай в акта и НП административното нарушение правилно е квалифицирано по чл. 63, ал. 2 от КТ. Тази разпоредба императивно вменява задължение на работодателите в Чл. 63. (1) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г., изм., бр. 105 от 2005 г.) Работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. (2) (Нова - ДВ, бр. 120 от 2002 г.) Работодателят няма право да 3 допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.

При извършване на посоченото по-горе нарушение, законодателят е предвидил и съответна санкционна норма – чл. 414, ал. 3 от КТ, именно въз основа на която е наложено административното наказание "Имуществена санкция".

По отношение критерия за "маловажност" на случая следва да се обсъжда евентуалното приложение на специалната разпоредба на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която изключва общото приложение на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 415в, ал. 2 от КТ обаче, не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2. В този смисъл, процесното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ не следва да бъде отчетено като "маловажно".

По отношение на вида и размера на наказанието санкциониращата разпоредба на чл. 414, ал.

3 от КТ предвижда за извършване на подобен вид административни нарушения налагане на наказание глоба или имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лева.

Административно наказващият орган е наложил санкция в размер от 5 000 лв.. Така посоченият размер е определен в съответствие с чл. 27, ал 1 от ЗАНН. Според състава на съда обаче наложената на дружеството санкция е завишена – несправедливо, тъй като не са налице обстоятелства, които да мотивират налагане на санкция над минималния размер. Ето защо за така извършеното административно нарушение следва да бъде наложено наказание "имуществена санкция" в минимален размер, а именно 1500 (хиляда и петстотин) лева.

По разноските:

Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Липсва обаче изрична уредба как следва да се процедира, ако искането за отмяна на административен акт е частично уважено и частично отхвърлено. По този въпрос съгласно препращащата норма на чл. 144 АПК приложение намират общите правила на чл. 78 ГПК, в който е проведен принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно отхвърлената част от искането.

Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на чл. 136 АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.

При приложение на този принцип и двете страни в настоящото производство биха имали право на разноски по съразмерност, пропорционално на уважената/отхвърлената чат от жалбата.

С оглед изхода на делото на Д ИТ Варна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.

4

Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.

В случая за защита по дела по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.

Производството по делото не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.

Съобразно уважената част на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 24.00 лв..

От страна на процесуалния представител на въззивника също се претендират разноски, като е представен договор за правна защита и съдействие, в който е посочено договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, платено в брой. Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на жалбоподателя също е направено своевременно и предвид изхода на спора е основателно. Съобразно уважената част следва да се присъдят разноски в размер на 210 лв..

По горепосочените мотиви, Съдът

РЕШИ:

И З М Е Н Я НП № 03-013638/17.06.2021 год. на изпълняващ длъжността Директор на Дирекция Инспекция по труда Варна , с което на „ЛИДЕРСТРОЙ ВН“ ООД , ЕИК 203359640, със седалище и адрес на управление – гр.Варна, ул.“ д-р Л. Попов“ № 8, представлявано от В.Я.Г. за извършено нарушение на чл.63,ал.2 от КТ на осн. чл.416,ал.5 и чл.414, ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 / пет хиляди / лева, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на 1500 лв..