Решение № 17264 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17264 гр. С, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА при участието на секретаря С Г. РАЙКОВА като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело № 20251110136425 по описа за 2025 година

Производствотo е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Образувано е по искова молба на Р. Н. М. с ЕГН **********, чрез адв.М. П. при САК, срещу СО с БУЛСТАТ *****.

Ищцата твърди, че на 24.11.2024г., около 18:00 ч., в гр. С, в близост до бл.224, вх."Б", в ж.к.

"Дружба" 2, се подхлъзнала на заледен участък от улицата пред посочения блок, в резултат на което паднала и получила травматично увреждане на десния си глезен. На ищцата била извършено оперативно лечение - открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация, тибия и фубула, като й била поставена комплект титаниева заключваща "1/3 семитубуларна" плака с винтове, за която заплатила. След изписването й от болнично заведение, се наложило няколко пъти ищцата да посещава болнично заведение за амбулаторни прегледи и назначаване на продължаващо лечение, като била временно нетрудоспособна за период от 67 дни /7 от които болничен престой/. Към 22.02.2025г., й било предписано продължение на лечението с рехабилитация за срок от един месец поради наличието на продължаващи органичени движения в глезенната става и оттоци. В резултат на претърпения инцидент, ищцата претърпяла имуществени вреди в общ размер на 2534,17 лв., представляващи разходи за лечението й, заплащане на комплект титаниева заключваща "1/3 семитубуларна" плака с винтове, както и за заплащане на продължаваща терапия и други медицински изделия, ведно с мораторна лихва от 29.11.2024г. - 13.05.2025г., в размер на 120,42 лв., както и неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, които не са отшумели напълно и се отразяват върху нормалното и психо-емоционално състояние, както и невъзможност на ищцата да върши нормалните си ежедневни задължения и в тази връзка необходимост от съдействие и ангажираност от близките й, в размер на 25 000 лв., ведно с мораторна лихва от 29.11.2024г. - 13.05.2025г., в размер на 1618,56 лв. Ищцата поддържа, че настъпването на процесния инцидент е в резултат на бездействието на ответника, който не е положил дължимата грижа да поддържа в безопасно състояние настилката от общинската пътна мрежа, част от която са и улиците. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, от ответника СО е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът оспорва изцяло механизма на настъпване на инцидента, изложен в исковата молба, както и причинно-следствената връзка между настъпилия инцидент и твърдяните 1 неимуществени вреди. Сочи, че от изложението на фактите в исковата молба не ставало ясно къде точно е настъпил инцидентът. Оспорва твърдението на ищцата, че към момента на настъпване на инцидента, настилката е била заледена и не е била почистена, като поддържа, че на 24.11.2024г./ датата на настъпване на инцидента/, не са извършвани дейности по зимно почистване в района, тъй като не е установена такава необходимост - не е бил налице снеговалеж и/или заледяване на участъци, а температурата е била значително над 0 градуса по целзий. На същата дата била извършена дейност по ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи и спирки в района, а за изпълнението на тези дейности предпоставка е именно липсата на заледени участъци. Ответникът отправя и изрично възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, което се изразява в неполагането на дължимата грижа от страна на ищцата като пешеходец при придвижването си, което ответникът твърди, че е допринесло за настъпване на вредоносния резултат. Оспорва се и размера на претендираното обезщетение. Отправя се и искане по реда на чл.219, ал.1 от ГПК, на страната на ответника да бъде привлечено като трето лице- помагач "Т СИ" 1 ДЗЗД с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес: гр. С, бул. "Б" №111, комплекс "Е****", ****, представлявано от ПХК, с което ответникът имал сключен договор за осъществяване на дейности, в т.ч. на зимно почистване в района на инцидента. Претендира се и присъждане на разноски по делото.

С определение рег.№ 6783 / 17.02.2026г., като трето лице -помагач на страната на ответника по делото е конституиран "Т СИ" 1 ДЗЗД с БУЛСТАТ *****, със седалище и адрес: гр. С, бул.

"Б" №111, комплекс "Е****", ****, представлявано от ПХК, който поддържа становището за неоснователност на предявените искове.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.49, вр. чл.45 ЗЗД за обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, в посочени размери, ведно със законната лихва от дата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, както и искове за обезщетение за мораторни лихви върху главниците, дължими от датата на деликта - 24.11.2024г., до подаване на исковата молба.

Спорни между страните са механизмът, по който е настъпил инцидентът, че твърдяните като претърпени вреди са в резултат на противоправното поведение на ответника СО/третото лице -помагач, на комуто е била възложена дейността по осъществяване на почистване и зимна поддръжка за съответния район, който чрез своето бездействие - неполагане на необходимата грижа за зимна поддръжка на пътната настилка на мястото, където е настъпил инцидентът с ищцата, както и размера на обезщетението за неимуществени вреди.

От представените и приети по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. от представеното и прието по делото експертно заключение по назначената съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира изцяло като подробно и обективно изготвено, кореспондиращо със събраните писмени и гласни доказателства, както и с представената и приета - медицинска документация, се установява, че инцидентът е настъпил на 24.11.2024г. /неделя/, между 18:00ч. и 19:00ч., в гр. С, като ищцата, за да се прибере вкъщи, движейки се от лявата страна по тротоара на двупосочната кварталната улица към втория вход на бл.224 в кв. "Дружба - 2", стъпвайки от бордюра на улицата, се подхлъзва на заледен участък и пада. В резултат на падането, ищцата почувствала силни болки в дясната глезенна става, поради усукването на същата и настъпилата бималеоларна фрактура. На помощ й се притекли две момчета, които случайно преминавали оттам, както и св. М М /син на ищцата/, който бил наблизо до мястото. Ищцата се изправила с помощта на другите и била откарана с личния автомобил на св. М в УМБАЛСМ "Н.И.Пирогов", където на следващия ден била оперирана по повод бималеоларното счупване в областта на дясна глезенна става. На ищцата бил поставен комплект титаниева заключваща "1/3 семитубуларна" плака с винтове, които тя заплатила. След изписването й от болницата, се наложило няколко пъти ищцата да посещава болнично заведение за амбулаторни прегледи и 2 назначаване на продължаващо лечение, като била временно нетрудоспособна за период от 67 дни /7 от които болничен престой/.

Възстановяването протекло трудно с много болки и деформация в глезенната става, с отоци, като това състояние продължило до м.март 2025г., когато се върнала на работа. По- сериозно облекчение и раздвижване на ставата се осъществило след оперативното изваждане на металната остеосинтеза през м. октомври 2025г.

От личния преглед на ищцата от назначеното по делото вещо лице - д-р С. Н.,проведен на 07.05.2026г., се установява наличието на оплакване от ограничени движения в дясна глезенна става, с периодични болки и отоци, като вещото лице установява, че към датата на прегледа е налице около 10-15 градуса дорзифлексия на ходилото, за което е необходима допълнителна рехабилитация. При разпита си в о.с.з. вещото лице пояснява, че макар да е посочил в заключението си, че констатираното при прегледа не се усеща като проблем в ежедневието, то ограничава до известна степен движенията на ищцата, като клякане, например. Състоянието й следва да бъде проследявано, като същата следва да избягва прекомерни физически натоварвания върху десния крак, носене на тежко, продължително стоене и пр., като е налице и вероятността с напредване на възрастта от развитие на посттравматичен артрит на ставата.

Вещото лице сочи още, че както след първата оперативна интервенция, така и след втората, ищцата е преминала курс на рехабилитация, която за постигането на пълно възстановяване на подвижността на ставата, следва да бъде продължена. Целият срок за възстановяване след първата оперативна интервенция при която е била поставена металната остеосинтеза е продължил в рамките на нормалното и без усложнения, като в общия случай продължава минимум 3 месеца и средно 6 месеца.

При втората оперативна интервенция, осъществена след 11 месеца, ищцата е изпитала значително подобрение в мобилността на ставата, но поради изваждането на металната остеосинтеза, ищцата отново е изпитала дискомфорт, тъй като е било необходимо рязане и възстановяване на тъкани, съответно поява на болки и отоци.

Вещото лице сочи, още че така констатираните увреждания, изцяло съответстват на механизма на настъпване на инцидента, който ищцата твърди, както и на констатациите от медицинската документация от проведените прегледи и изследвания, както и доказателства за заплатени консумативи и лекарства, в посочените в исковата молба, размери.

Така констатирания механизъм на настъпване на инцидента се потвърждава изцяло и от останалите събрани по дело доказателства - писмените такива, както и от събраните гласни доказателства.

От показанията на разпитания по делото свидетел - М М /син на ищцата/, преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява, че в деня на инцидента с ищцата се били разбрали да се чакат пред нейния вход. Било около 18:00 - 19:00 ч., като навън било вече тъмно и студено. На улицата нямало сняг, но имало заледяване. Самата улица била с такова изложение, че се заледявало, тъй като там било сянка постоянно през деня.

Свидетелят бил в колата си спрял от дясната страна на улицата /двупосочна улица, на която перпендикулярно от двете страни паркират коли/ пред втория вход на бл.224, където живее ищцата и чакайки я, видял как тя се движи към входа от лявата страна по тротоара на улицата, като тръгвала да слиза от него, за да пресече. В същия момент, свидетелят видял как две момчета се насочват в същата посока, измежду спрелите коли, като слязъл и видял, че ищцата е седнала върху тротоара и краката й са на асфалта на улицата, тъй като не можела на стане. Помогнали й да се изправи и той я закарал веднага с колата си в "Пирогов".

От показанията на св. Ц М, преценени съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, се установява продължителността на възстановителния процес, както и интензитета на претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди. Свидетелят сочи, че първата операция била тежка, като от самото начало ищцата не можела сама да се обслужва, като първо била с патерици, а по-късно й взели и проходилка, за да може да се възстанови. През първата една 3 година от инцидента и след първата операция, свидетеля Ц М ходил всеки ден в дома на ищцата и заедно с другия свидетел й помагали в ежедневните дейности - обличали я, пазарували, носели й храна, купували лекарства и консумативи. Първоначално ищцата изпитвала силни болки, имала оттоци, като болките й продължавали и понастоящем и били най-силни сутрин и вечер. Работата й била свързана със продължително седене на стол, поради което при всяко ставане е било необходимо да се раздвижва. Първо започнала да си работи от вкъщи, като активно се върнала на работа след около половин година. Посещавала рехабилитация.

Съдът изцяло кредитира показанията на св. М М, като последователни и съвпадащи с останалите съобразни по делото, доказателства. В допълнение, следва и да се посочи, че макар същият непосредствено да не е възприел самото падане, е бил на мястото на инцидента по същото време, като показанията му отразяват преки сведения за факти и обстоятелства като време, място и условия, при които е настъпил инцидента, откъде е идвала и накъде се е движила ищцата, както и е запознат непосредствено със състоянието, в което е била непосредствено след самото падане /възприел е непосредствено точното местоположение, както и позицията, в която е била/. Тези гласни доказателства, макар и косвени, преценени в съвкупност с останалите писмени доказателства, както и с заключението на вещото лице по СМЕ, относно локализацията на причинените травматични увреждания /фрактура на десния глезен, причинена при падане от собствена височина/, водят до извода, че е налице механизма, описан в исковата молба, както и че е налице причинно-следствена връзка между него и причинените травматични увреждания, от които са произтекли вредите.