Решение № 60 от 27.04.2026, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. **********, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.ова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880101185 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Т. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник, против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752.

Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 40028065981, по силата на който на Д. е предоставен кредит в размер на 600 лева. Според договора той е поел задължение да заплати и възнаграждение за закупени от него допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.

В исковата молба се излага, че с клаузите на договора, предвиждащи потребителят да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели единствено да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в закона, поради което те са в противоречие с императивни законови разпоредби. В допълнение се посочва, че така кредиторът си осигурява значително възнаграждение срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност поради неравноправност. В тази връзка се иска от съда да прогласи твърдяната недействителност на договора, евентуално на клаузите от него, с които потребителят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на части от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна 1 квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна клауза.

Предявен е отрицателен установителен иск за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит, евентуално на клаузи от него, поради противоречие със закона (общото основание е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а специалното е по чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се твърди, че договорът и оспорените клаузи от него не са нищожни и са съобразени с правилата за защита на потребителите. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.

По делото са приети писмени доказателства, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира заключението по нея като обективно и компетентно изготвено. В проведеното открито съдебно заседание страните не се представляват, като от пълномощника на ищеца е представено писмено становище.

Свогенският районен съд, първи състав, като взе предвид становищата на страните и съобразявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа и от правна страна :

От приобщените по делото писмени доказателства безспорно се установява, че на 02.09.2024 г. между Т. Д. и „Профи кредит България” ЕООД е сключен Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40028065981. Договорът е за сумата от 600 лева, която е следвало да бъде върната на 11 месечни вноски, при годишен лихвен процент 40,90 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48,26 %. Според чл. V от договора, страните са уговорили допълнителна услуга Фаст, която предоставя право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, както и допълнителна услуга Флекси, която предоставя право на промяна на погасителния план на потребителския кредит. Дължимото възнаграждение по първата услуга е 270 лева, а по втората е 330 лева – платими на месечни вноски според погасителния план. Същото е уговорено в чл. VI от договора за кредит.

От приетата по делото експертиза се установява, че размерът на ГПР по кредита е в размер на 514 %, ако в него бъде записана главница от 600 лева, годишен лихвен процент 40,90 %, възнаграждение за допълнителни услуги Фаст и Флекси и общо задължение в размер на 1324,74 лева – платими на 11 месечни вноски.

2

С оглед установените по делото факти, настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски кредит само формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото в него е посочено, че ГПР възлиза на 48,26 %. Така посоченият цифрово ГПР не е действителният такъв съобразно поетите от потребителя задължения. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит (§ 1, т. 1 от ДР ЗПК). От експертизата се установява, че възнагражденията за допълнителните услуги Фаст и Флекси не е включено в ГПР. Следователно при сключването на договора за потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а с посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е нищожен както на общото основание на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, така и на специалното основание на чл. 22 ЗПК. Ето защо, предявеният главен иск за прогласяване за нищожен поради противоречие със закона на сключения между ищеца и ответника договор следва да бъде уважен. Поради уважаването на предявения главен иск, съдът е десезиран от произнасяне по предявените в условията на евентуалност такива и не дължи произнасяне по тях.

По разноските :

От пълномощника на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от насрещната страна. Съдът счита същото за неоснователно, тъй като не е налице несъответствие между размера на възнаграждението от 400 лева и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, както и с обема на извършената работа. Останалите разноски са за държавна такса и за възнаграждение на вещо лице. С оглед на обстоятелството, че от 01.01.2026 г. валутата на Република България е еврото, присъдените парични суми следва да бъдат в тази валута.

Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 ГПК, съдът РЕШИ:

Прогласява за нищожен, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 22, във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК , поради противоречие със закона, сключения между страните Договор за потребителски кредит Профи Кредит Стандарт с № 40028065981 от 02.09.2024 г., по иска предявен от Т. И. Д., ЕГН **********, против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752.

3

Осъжда „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, представлявано от двама от управителите, да заплати на Т. И. Д., ЕГН **********, с адрес : ***, направените по делото разноски за държавна такса и за възнаграждения на вещо лице и на адвокат в общ размер на 431,62 евро.

Решението подлежи на въззивно обжалвано пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез Свогенския районен съд.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________ 4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. **********, 27.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Т.ова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Гражданско дело № 20251880101185 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Настоящото дело е образувано по искова молба, подадена от Т. И. Д., ЕГН **********, чрез пълномощник, против „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752.

Твърди се, че между ищеца, като кредитополучател, и ответника, като кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит № 40028065981, по силата на който на Д. е предоставен кредит в размер на 600 лева. Според договора той е поел задължение да заплати и възнаграждение за закупени от него допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси”.

В исковата молба се излага, че с клаузите на договора, предвиждащи потребителят да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, кредиторът цели единствено да си набави допълнителни плащания, извън предвидените в закона, поради което те са в противоречие с императивни законови разпоредби. В допълнение се посочва, че така кредиторът си осигурява значително възнаграждение срещу минимални облекчения за кредитополучателя, което противоречи и на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя, респективно до нищожност поради неравноправност. В тази връзка се иска от съда да прогласи твърдяната недействителност на договора, евентуално на клаузите от него, с които потребителят се е задължил да заплати възнаграждение за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“. Изложените факти, при които се иска прогласяването недействителността на части от договора, ищецът може да свързва с различни основания. В такъв случай подвеждането на фактите под същинското законово основание за недействителност е въпрос на правна 1 квалификация на иска. Да даде точната квалификация на иска е задължение на съда, а не на ищеца, доколкото не се включва в съдържателните изисквания за редовност на исковата молба. Отделно от изложеното, по силата на чл. 7, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като последният не е длъжен да посочи конкретна правна норма, на която противоречи договорна клауза.

Предявен е отрицателен установителен иск за цялостна нищожност на договор за потребителски кредит, евентуално на клаузи от него, поради противоречие със закона (общото основание е по чл. 26, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), а специалното е по чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

От страна на ответното дружество е подаден писмен отговор, чрез пълномощник. Оспорват се фактическите твърдения и правните съждения изложени в исковата молба, като се твърди, че договорът и оспорените клаузи от него не са нищожни и са съобразени с правилата за защита на потребителите. По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове.

По делото са приети писмени доказателства, които не са оспорени от страните, поради което съдът ги възприема като автентични и верни.

Назначена и изслушана е съдебна експертиза, която не е оспорена от страните и съдът кредитира заключението по нея като обективно и компетентно изготвено. В проведеното открито съдебно заседание страните не се представляват, като от пълномощника на ищеца е представено писмено становище.