Решение № 549 от 13.12.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 549 гр. Пловдив, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Стоян Ат. Германов

Христо В. Симитчиев при участието на секретаря Анна Д. Стоянова като разгледа докладваното от Стоян Ат. Германов Въззивно търговско дело № 20225001000477 по описа за 2022 година

Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260105/19.04.2022 г. по т.д. 796/2020 г. Окръжен съд – Пловдив е осъдил Застрахователно акционерно дружество „А.“ АД с ЕИК – ...., седалище и адрес на управление: град С., бул. „С.К.“ № 2 да заплати на П.

В. М. с ЕГН – **********, адрес: село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1 обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, причинени вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 18.06.2019 г. в град А., виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на лек автомобил “Ф.“ с рег.№ ...., за което МПС към датата на настъпване на произшествието има сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество, в размер на 20000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 22.08.2019 г. до окончателното плащане на сумата, като е отхвърлил претенцията за заплащане на обезщетение на неимуществени вреди до пълния предявен размер от 100000 лева, както и искането за присъждане на законна лихва за периода от датата на увреждането - 18.06.2019 г. до 21.08.2019 г. включително, със същото решение е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати на адвокат М. И. Б., вписана в Адвокатска колегия – П. на основание чл. 38 от ЗАдв сумата от 1130 лева адвокатско възнаграждение; осъдена е П. В. М. да заплати на ЗАД „А.“ АД сумата от 264 лева направени деловодни разноски и сумата от 150 лева юрисконсултско възнаграждение за производството пред окръжен съд; и е осъдено ЗАД „А.“ АД да заплати сумата от 400 лева 1 разноски и сумата от 800 лева ДТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд Пловдив.

Срещу посоченото решение е постъпила въззивна жалба с вх. № 264678/29.04.2022 г. от П. В. М. чрез адвокат М. И. Б., вписана в Адвокатска колегия – П., като решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявеният от П. В. М. против ЗАД „А.“ АД иск за обезщетение за неимуществени вреди над присъдената сума от 20000 лева до пълния предявен размер от 100000 лева. Счита се решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и за необосновано. Иска се отмяна на решението в отхвърлителната част и постановяване на ново, с което да бъде уважена претенцията в пълен размер, както и съответна промяна в присъдените разноски за първа инстанция съобразно при промяна в отхвърлителната част. Излагат се доводи свързани с причинените на пострадалата П. М. телесни увреждания, претърпените болки и страдания, изключителните неудобства и проблеми по време на възстановителния период. Анализират се гласните доказателства. Позовава се на застрахователния лимит по застраховка ГО; счита решението за немотивирано при определяне на присъдената сума на обезщетението в размер на 20000 лева. Следва да се имат предвид и сходни случаи.

Претендират се разноски.

Постъпил е отговор на въззивната жалба на П. М. от ЗАД „А.“ АД с вх.

№ 265808/01.06.2022 г. Оспорва се жалбата и се моли същата да бъде оставена без уважение. Счита претендирания размер на обезщетение е силно завишен. Твърди, че не са настъпили усложнения при възстановителния процес на пострадалата. Оспорва получено мозъчно сътресение от пострадалата. Моли потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част като правилно, законосъобразно и обосновано. Моли за съобразяване принос на ищцата с оглед нормата на чл.

51, ал. 2 от ЗЗД. Претендира разноски.

Внесена е и насрещна въззивната жалба с вх.№ 265810/01.06.2022 г. от ЗАД „А.“ АД. Обжалва се първоинстанционното решение в осъдителната част изцяло, като се сочи, че решението в тази му част е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Смята предявеният иск за изцяло неоснователен и недоказан. Иска се отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Евентуално се моли да се намали определеният от ПОС размер на обезщетението за неимуществени вреди. Аргументира се, че ищцата не е доказала наличието на всеки един от елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Липсвал еднозначен извод относно механизма на ПТП в САТЕ.

Навеждат се доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, тъй като е предприела пресичане внезапно, тичайки, без да се огледа. Неправилно според този жалбоподател съдът не е кредитирал показанията на св. Л.Д.. Дава се квалификация на нарушенията на пострадалата като пешеходец по ЗДвП. Дори и да се приемел принос на водача на МПС, то е налице принос на пострадалата и следвало размерът на 2 обезщетението да бъде намален съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, защото е твърде завишен. Оспорва се твърдяното от ищцата „мозъчно сътресение“.

Неправилно е било обжалваното решение и в частта на периода, за който е присъдена лихвата, като е следвало да се вземе предвид текста на чл. 427 от КЗ – след изтичане на три месеца от датата на предявяване на доброволната претенция, а тя е била заведена на 22.08.2019 г. Счита, че следва да бъде съобразен и ЗМДВИП, като не е следвало да се дължи законна лихва за периода 13.03.2020 г. – 09.04.2020 г. Претендират се разноски.

Постъпил е отговор от П. М. на насрещната въззивна жалба с вх.№ 267255/22.07.2022 г. Изразява становище, че решението на ПОС в осъдителната му част е правилно и следва да бъде потвърдено. Излага доводи за мястото на ПТП, а именно на пешеходна пътека, видимостта на водачката на МПС към пресичащата пешеходка. Според М. не е налице съпричиняване от нейна страна, позовава се на разпоредбата на чл. 119, ал. 5 от ЗДвП, коментират се нарушените правила за движение от водачката на МПС. Сочи се периода възстановяване на пострадалата, причинените й телесни повреди, неудобствата, страданията и болките й. Моли насрещната въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Претендира разноски.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица – ищец и ответник по делото, засягат се съответни части от неблагоприятното за тях първоинстанционно решение; откъм съдържание са редовни, поради което се явяват допустими.

За да се произнесе по основателността на жалбата, Апелативен съд Пловдив като въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235, ал. 2 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за установено следното:

Пред Окръжен съд – Пловдив (ПОС) с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД е внесена искова молба с вх. № 272321/9.12.20 г. от П. В. М. с ЕГН - ********** от село П., община Л., област Л., ул. „О.П.“ № 1, чрез адвокат Т.Г. против „ЗАД А.“ АД с ЕИК – ...., със седалище и адрес на управление: град С., район С., ул. „С.К.“ № 2. Ищцата е поискала ответното дружество да бъде осъдено да й заплати обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, настъпили вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП), настъпило на 18.06.2019 г. в град А., виновно причинено от Л.Д.Д. в качеството й на водач на л.а. “Ф.“ с рег.№ ...., за който автомобил към датата на настъпване на произшествието е имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ (ГО) с ответното застрахователно дружество, в размер на 100000 лева, ведно със законна лихва върху сумата, считано от 18.06.2019 г. до окончателното плащане на сумата. Твърдяло се е в исковата молба, че на 18.06.2019 г. в А., при управление на л.а. “Ф.“, с рег.№ .... водачът Л.Д.Д. е била нарушила правилата за движение по пътищата, като се е движила с несъобразена скорост и е блъснала ищцата, която като пешеходец е пресичала по 3 пешеходна пътека, като вследствие на инцидента на ищцата са причинени телесни повреди. Бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица. За увреждащия лек автомобил “Ф.“ с рег.№ .... управляван от водача Л.Д. е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното застрахователно дружество. Ищцата предявила претенция пред ответника за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на 22.08.2019 г., по която застрахователят не се е произнесъл в законовия срок и не изплатил обезщетение, с което ищцата обосновава интереса си от предявяване на съдебен иск против ответника. В резултат на ПТП ищцата била получила следните телесни увреждания: фрактура на двата исшиадикуса и на симфезната част на дясната ос пубис /фрактури на срамната кост двустранно – таз/; тежка черепно-мозъчна травма със загуба на съзнание с оплаквания от световъртеж, замайване, залитане, нестабилна походка, загуба на равновесие; травма на окосмената част на главата с голям хематом; хронично посттравматично главоболие, увреждания на междупрешлените дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия; болка в гърба, кръста и таза ирадираща към краката с изтръпване в ходилата, както и други увреждания, подробно описани в медицинските документи, представени към исковата молба. И към момента на подаване на ИМ ищцата имала силно ограничени и болезнени движения.

Необходим й е дълъг възстановителен процес, през който изпитвала ежедневни болки и страдания, които са пряка последица от настъпилото ПТП.

Ищцата била неимоверно затруднена и за най-елементарните ежедневни дейности. Вследствие на уврежданията и дългия лечебен и възстановителен процес силно били засегнати и социалните й контакти. ПТП се отразило негативно и върху психичното й състояние, като ищцата многократно преживявала спомена за произшествието; трудно заспивала, често се будела нощем, изпитвала по-голямо от обичайното напрежение, силно безпокойство без видима причина, страх при излизане от дома, страх от автомобили и движение.

Ответното застрахователно дружество е оспорило изцяло предявения иск. Не се е оспорило наличието на валидно застрахователно правоотношение, но се е оспорило наличието на основание за ангажиране отговорността на ответника, както и наличието на всички елементи от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, вреда, причинна връзка и вина. Оспорено е и настъпването на ПТП да е станало на пешеходна пътека, като се оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на произшествието, както и наличието на противоправно поведение на водача на лекия автомобил Л.Д., в т.ч. и твърдението, че същата е управлявала автомобила с несъобразена скорост. Твърди се, че същата е поставена в ситуация, в която не е могла да предотврати настъпването на ПТП. Оспорено е още от ответното ЗАД настъпването на всички вреди, описани в исковата молба, в частност че ищцата е имала загуба на съзнание. В тази връзка се е оспорило съдържанието на амбулаторен лист № 002419/8.7.19 г. и етапна 4 епикриза от 8.7.19 г. Оспорено е било и наличието на пряка причинноследствена връзка между ПТП и описаните в ИМ вреди. Евентуално, се възразява от ответника, че част от описаните увреждания се дължат на възрастови изменения, предшестващи съпътстващи травми, и/или заболявания, некоректно проведено лечение, неспазен предписан режим.

Поддържа се евентуално и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец е допринесла за настъпването на ПТП. Твърди се, че същата е нарушила изискванията на чл.

113 и чл. 114 от ЗДвП, като е предприела внезапно пресичане, без да спре и да се огледа, на непозволено място, не е съобразила поведението си с това на водача на лекия автомобил, въпреки че е имала възможност да го възприеме.

Освен това се твърди, че ищцата е била отказала хоспитализиране, с което сама е поставила здравето си в опасност и е способствала за удължаване на лечебния и възстановителен период, респ. за вида и степента на вредите. С оглед наличието на съпричиняване, ответникът е претендирал в случай, че искът бъде приет за основателен, дължимото обезщетение да бъде намалено съобразно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Оспорен е и претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди като прекалено завишен и неотговарящ на критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД.