Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 16467 от 03.09.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 9301/2025
Вид
Определение № 16467
Подписан
03.09.2025
В сила
03.09.2025
Състав
Любомир Луканов, Клаудия Рангелова Митова, Цветомила Данова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16467 гр. София, 03.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509301 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.1, т.2 вр. чл.248, ал.3, изр.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 200415/09.06.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М.

М., в качеството му на пълномощник на В. С. С., ищец по гр.д. № 29178/2024 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, срещу постановеното по същото дело Определение № 23119/27.05.2025 г., с което е оставена без уважение молба вх. № 92948/17.03.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4412/14.03.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт.

Поддържа, че следващото се адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в първоинстанционното производство е в размер на 400 лева без ДДС за всеки от предявените искове. Сочи, че присъденият с решението размер на адвокатското възнаграждение не е справедлив, обезценява адвокатския труд и е по - малък от средния за страната размер на възнаграждението за вещо лице вариращ между 200 лева и 1 000 лева.

Прави искане за отмяна на определението и постановяване на друго, с което да бъде уважено искането за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК ответникът по частната жалба „Вива кредит“ АД, ЕИК 207343548, не е депозирало отговор на същата.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр.д. № 29178/2024 г. по описа на СРС е образувано по искова молба на В. С. С., с която срещу „Вива кредит“ АД са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване искове по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.4, ал.2 от Договор за паричен заем Standard 14 № 5888926/09.01.2023 г., 1 предвиждаща заплащане на неустойка в случай на неизпълнение на задължение на кредитополучателя да предостави обезпечение по договора, по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на клаузата на чл.1, ал.3 от същия договор, предвиждаща заплащане такса за експресно разглеждане на заявката за кредит и по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД за сумата в размер на 10 лева, представляваща частичен иск от иск в общ размер от 113 лева, представляваща платена на ответника сума без основание. Исковата молба е депозирана чрез пълномощник Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от адв.Д. М. М., с приложено към нея пълномощно.

С писмения отговор ответното дружество е навело възражения по чл.78, ал.5 ГПК.

Към молба от 03.02.2025 г. ищецът е представил договор за правна защита и съдействие, сключен с Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, в което съглашение е уговорено правната помощ по делото да бъде предоставена безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗАДв. Представени са доказателства за регистрация на посоченото адвокатско дружество по ДДС. Със същата е представен списък по чл.80 ГПК, който включва разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 440 лева за трите предявени иска и в него е калкулирано ДДС.

С Решение № 4412/14.03.2025 г. по гр.д. № 29178/2024 г. по описа на СРС, предявените искови претенции са в цялост уважени и „Вива кредит“ АД е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 150 лева, а на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ - сумата от 300 лева с ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца в производството.

С молба вх. № 92948/17.03.2025 г. от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, чрез адв. Д. М., като пълномощник на ищеца, е поискано изменение на постановеното решение в частта за определения размер на адвокатското възнаграждение като същият бъде фиксиран на 480 лева с включен ДДС.

„Вива кредит“ АД не е изразило становище по молбата.

С Определение № 23119/27.05.2025 г. по гр.д. № 29178/2024 г. по описа на СРС молбата по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение. За да постанови обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е приел, че нормата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв препраща към Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага, а отразените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнагражденията.

Изложил е съображения, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 300 лева е справедлив, съобразен с отсъствието на фактическа или правна сложност на делото.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице с правен интерес и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт, поради което жалбата се явява допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

2

Искането е срочно заявено.

Ищецът в първоинстанционното производство, чрез процесуалния си представител, своевременно е представил списък по чл.80 ГПК.

Новелата на чл.38, ал.2 ЗАдв. разписва, че в случаите на предоставена безплатна правна помощ, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз д а има право на адвокатско възнаграждение. С присъждането на адвокатско възнаграждение по реда на цитираната норма ЗАдв се овъзмездява предоставянето на правна услуга от адвокат.

При определяне на следващото се на основание чл.38, ал.2 ЗАдв. адвокатско възнаграждение съдът дължи да отчете осъществените пред съответната инстанция процесуални действия от страна на адвоката в изпълнение на договора за правна защита и съдействие при съобразяване на вида, сложността на спора, интереса по делото, количеството и качеството на услугата.

В конкретния случай делото не се отличава с фактическа или правна сложност, същото е решено след провеждане на едно открито съдебно заседание, в което не са изслушвани експертизи и не са разпитвани свидетели и в което не е взел участие процесуалният представител на ищеца. Материалният интерес по делото е на ниска стойност – 1,07 % от минималната работна заплата за страната към датата на депозиране на исковата молба.

Производството не е с голяма продължителност (от датата на депозиране на исковата молба до датата на постановяване на съдебното решение са изминали десет месеца), а по предмета на делото има постановена изобилна съдебна практика, поради което не се изискват чрезвичайни усилия на адвоката за провеждане на ищцовата защита, още повече, че при служебна справка се установява процесуална активност на ищеца по десетки дела с идентичен предмет, по които интересите му са защитавани от същия процесуален представител. Защитата по трите иска не предполага допълнителни усилия за процесуалния представител, тъй като между същите е налице обусловеност, доколкото предпоставка за уважаване на осъдителната претенция е констатиране на нищожност на договорните клаузи, въз основа на които се твърди С. да е извършил недължимо плащане. Дейността на процесуалния представител на ищеца се свежда до изготвяне на исковата молба, уточнителна молба и заявление, в което се съдържа искане за разглеждане на делото в негово отсъствие и за присъждане на разноски.

Въведеното с чл.38, ал.2 ЗАдв. правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи (ЗПП), без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. В Определение № 50015/16.02.2024 г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС, I т.о. изрично е прието, че нормата на чл.38, ал.2 ЗАдв, препращаща към Наредба № 1/2004 г., не съответства на правото на ЕС, 3 поради което не следва да се прилага, а посочените в нея размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.

С Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22 минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени с Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет също са приети за необвързващи съда.

По изложените съображения определеният от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение се явява съответен на действителната фактическа и правна сложност на спора, качеството на услугата и на принципа на справедливостта. Той е обоснован и съобразен с продължителността на производството, труда и времето, необходимо за организиране и провеждане на защитата на ищеца и при определянето му е отчетена регистрацията на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ по ДДС, доколкото дружеството е страна по договора за правна защита и съдействие, сключен с ищеца, като в определения размер е калкулиран следващия се данък.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение частна жалба вх. № 200415/09.06.2025 г. на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, представлявано от Д. М. М., в качеството му на пълномощник на В. С. С., ищец по гр.д. № 29178/2024 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, срещу постановеното по същото дело Определение № 23119/27.05.2025 г., с което е оставена без уважение молбата му вх. № 92948/17.03.2025 г. за изменение на постановеното по делото Решение № 4412/14.03.2025 г. в частта за разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4