Решение № 13919 от 02.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13919 гр. София, 02.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110161061 по описа за 2021 година

Предявени за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЧОД и чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 92, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по постъпила искова молба от „ГРУП-7“ ЕООД срещу „ЕВИ“ ООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № г. по описа на СРС.

Ищецът „Г е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу „Е ООД за сумите от: 7 858,07 лв., представляваща неплатени задължения по Договор за охрана от 06.08.2020 г. за периода 01.10.2020 г. до 16.12.2020 г., 23,33 лв. неустойка за период от 20.11.2020 г. до 17.12.2020 г. и разноски по делото, а именно: 157,36 лв. държавна такса и 710 лв. адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок длъжникът е подал възражения срещу заповедта за изпълнение, като съдът е указал на ищеца за възможността му в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК да предяви установителен иск за съответните суми в заповедта за изпълнение.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „ОД твърди, че е налице облигационно отношение между него и ответника „Е“ ООД, възникнало въз основа на сключен договор за охрана на строителен обект с адрес: гр. София, кв. В в УПИ с идентификатор от 06.08.2020 г.

Поддържа, че е изпълнявал задълженията си по горепосочения договор във времето на действие на договора. Сочи, че ответникът се е задължил по договора да заплаща месечно възнаграждение за охраната на строителния обект до 10-то число всеки месец в размер на 2 500 лева с вкл. ДДС по банков път. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил задължението си по договора за периода 01.10.2020 г. до 16.12.2020 г., възлизащо на процесната сума. Ищецът също така сочи, че в договора между страните е уговорено и заплащането на неустойка за забава в размер на законната лихва при 1 просрочване на задължението за плащане с повече от 10 дни. Моли съда да установи съществуването на претендираните вземания така, както са установени в заповедното производство. Претендира разноски.

В подадения в срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Ответникът не оспорва възникналото облигационно отношение между страните по процесния договор за охрана на строителен обект с адрес: гр. София, кв. Военна рампа до бул. „. Оспорва твърдението, че в процесния период от 01.11.2020 г. до 16.12.2020 г. ищецът е предоставял услугата охрана, предмет на договора между тях, съответно сочи, че ищецът е неизправна страна по договора.

Ответникът твърди, че при изпълнение на договора за охрана представител на ищеца, който е изпълнявал фактическите действия по охрана на строителния обект е злоупотребявал с алкохол многократно, което е довело до неадекватно състояние на представителя и невъзможност за осъществяване на възложените му функции.

Ответникът сочи, че в края на септември месец 2020 г. поради горепосочените обстоятелства е бил отстранен представителят на ищеца от строителния обект, а ищецът е бил уведомен по телефона за горепосочените факти. Ответникът твърди, че ищецът не е предприел никакви действия по решаване на въпроса с охраната и в процесния период - 01.11.2020 г. до 16.12.2020 г. не е осъществявал охрана на строителния обект. Оспорва и размера на фактура № от 17.12.2020 г., тъй като не е налице яснота как е определен. Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал 1, пред. 1 ЗЗД вр. чл. 2 ЗЧОД:

За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че между страните е налице валидно облигационно отношение, по силата на което е изпълнил задълженията си, като за ответника е възникнало задължение за плащане в размер на процесната сума. При установяване на горното, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението си.

С проекта на доклад по делото, обективиран в определение от 20.04.2022 г. и приет за окончателен в проведеното открито съдебно заседание на 26.05.2022 г. без възражения от страните, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото са отделени фактите, че са страни по процесния договор от 06.08.2020 г., както и че ответникът не е погасил процесното задължение.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Възникналото правоотношение между страните се установява и с приетия по делото договор за охрана от 06.08.2020 г.

Прието по делото е споразумение от 17.12.2020 г., в което се сочи, че страните се споразумяват да прекратят действието на договора, считано от 17.12.2020 г. Спорен между страните е въпросът дали споразумението е подписано от представител и на двете страни, като ответното дружество сочи, че върху същото не е положен подпис от надлежно представляващо „ЕИ“ ООД. Между страните не е спорен въпросът, че споразумението не е подписано от управителите на ответното дружество, като от приетото по делото заключение по съдебно-графическа експертиза се установи, че подписът за ответника не положен и от соченото от ищцовото дружество лице – В Д.

Съдът намира, че дали е налице валидно съглашение между страните от 17.12.2020 г. за прекратяване действието на договора, е въпрос, който е ирелевантен за настоящия спор. Процесният период е от 01.10.2020 г. до 16.12.2020 г., тоест изцяло преди 2 твърдения от ищеца момент за прекратяване действието на договора, поради което дали е настъпил прекратителен ефект на договора, считано от 17.12.2020 г. е без значение в настоящото производство.

Основният спорен между страните въпрос е дали ищецът е изпълнявал задължението си по процесния договор да осъществява охрана на строителен обект с адрес: гр. София, кв. в периода от 01.10.2020 г. до 16.12.2020 г. Ищецът твърди, че е изпълнявал задължението си по договора, докато ответникът възразява, че охрана на обекта в този период изобщо не е осъществявана от ищцовото дружество.

За установяване на спорния факт в производството по делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на двама свидетели. От показанията на свидетеля С И – старши сътрудник по охрана в ищцовото дружество, който водил преговорите с представител на ответното дружество преди сключването на договора.

Свидетелства, че охраната на обекта се осъществявала от двама техни служители, които работили на смени, като това продължило до средата на м. декември 2020 г., когато договорът бил прекратен.

Разпитан в производството е и свидетелят В Д – представител на търговско дружество, което имало търговски взаимоотношения с ответника в процесния период, изразяващи се в изграждане на метална конструкция и поставяне на топлоизолационни панели на процесния обект. Свидетелят сочи за инцидент с единият от охранителите в края на м. септември 2020 г., когато го открил пиян на работното му място. Уведомил ищцовото дружество „ГД, които поели ангажимент да отстранят проблема. Свидетелят сочи, че след този инцидент от ищцовото дружество спрели да осигуряват охрана на обекта до края на 2020 г. Свидетелят споделя, че не е посещавал обекта през нощта, като е ходил най-късно вечерта към 20:30-21:00 часа.

Показанията на двамата свидетели са противоречиви относно факта дали ищцовото дружество е осъществявало охрана на обекта в периода от 01.10.2020 г. до 16.12.2020 г., като по отношение и на двамата са налице основания да се приеме, че е налице възможна заинтересованост от изхода на делото – свидетелят Иванов е служител при ищцовото дружество, докато свидетелят Д се намира в търговски, респ. финансови взаимоотношения с ответното дружество. Ето защо, като съобрази останалите събрани в производството доказателство и съобразно разпоредбата на чл.

172 ГПК, по отношение на спорния факт съдът кредитира показанията на свидетеля Стефан Иванов. За да достигне до извод за достоверност на показанията на този свидетел, съдът съобрази следното:

Приети в производството по делото са издадени от ищцовото дружество фактури № 1000052642/02.11.2020 г. за сумата от 3000 лева с ДДС, № 1000053319/01.12.2020 г. за сумата от 3000 лева с ДДС и № 1000053653/17.12.2020 г. за сумата от 1858,07 лева с ДДС. Като доставчик във фактурите е посочен техният издател – „Г “ ЕООД, а като получател – ответното дружество „Е“ ООД. От ответника е направено оспорване на факта, че фактурите не са подписани от представител на ответника, поради което не следва да се кредитират от съда. Прието по делото е заключение на съдебнографическа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обективно, от което се установява, че подписите, положени за ответното дружество, не са изпълнени от лицето Вихрен Генов Дяков, каквото е твърдението на ищцовото дружество. По делото не е установено кое е лицето, положило подпис за ответника на процесните фактури.

Съгласно разпоредбата на чл. 301 ТЗ, когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Относно фактическия състав и приложението на презумпцията по чл.301 ТЗ за мълчаливо съгласие на търговеца със сключената без представителна власт сделка, ако не се е противопоставил веднага след 3 узнаването й е формирана по реда на чл.290 ГПК многобройна безпротиворечива практика на ВКС. Така напр. с Решение № 202 / 06.02.2012г. по т.д. № 87/ 2011г. на II ТО на ВКС е прието, че за разлика от гражданското право, при което извършените правни действия от чуждо име без представителна власт или извън границите на представителната власт, изобщо не пораждат правни последици до изричното им потвърждаване от мнимо представлявания /висяща недействителност на сделката – чл.42, ал.2 ЗЗД/, при търговските сделки законодателят е приравнил мълчанието на мнимо представлявания търговец на съгласие, респ. потвърждаване на сделката, при липса на изрично противопоставяне веднага след узнаването на извършените правни действия в хипотезата на мним представител или при превишаване пределите на представителната власт. Посочено е, че при търговските сделки също е налице висяща недействителност, но до момента на узнаването и непротивопоставянето на търговеца, от чието име е сключена сделка без представителна власт, или евентуалното й потвърждаване. В чл. 301 ТЗ законодателят е обвързал незабавното противопоставяне от страна на търговеца на сключена без представителна власт, или при превишаване пределите на представителната власт, сделка, с момента на узнаване на сделката, като не са въведени специални изисквания за способа, по който търговецът узнава за нея: уведомяването на търговеца от страна на ненадлежния пълномощник или от трети лица; отразяване на съответните правни действия и/или последиците от тях в търговските книги на дружеството; вписването в публичен регистър; уведомление чрез средства за комуникация или за масово осведомяване. Прието е, че ако бъде доказано узнаването на действията без представителна власт, търговецът, който е въвел възражение за недействителност на сделката поради липса на представителна власт, следва да докаже противопоставянето си и извършеното му веднага след узнаване на сделката. Такова противопоставяне веднага след узнаването от страна на ответника не е доказано в производството. Напротив, ищецът проведе пълно и главно доказване на факта на осчетоводяване на процесните фактури от ответното дружество, което е и най-късният момент, в който ответникът е узнал за факта на издадените фактури.