Определение № 20130 от 17.10.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 10018/2025
- Вид
- Определение № 20130
- Подписан
- 17.10.2025
- В сила
- 17.10.2025
- Състав
- Пламен Колев, Никола Чомпалов, Гергана Живкова Троянова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 20130 гр. София, 17.10.2025 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Колев
Членове:
Никола Чомпалов
Гергана Ж. Троянова като разгледа докладваното от Никола Чомпалов Въззивно частно гражданско дело № 20251100510018 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.274 ал.1, т.2, вр. с чл.248 ГПК. СГС е сезиран с частна жалба от А. А. П. и М. А. П.а - М. срещу определение от 17.07.2025 г. на СРС, 64 с-в, по гр.дело N 68790/23 г., с което е отказано да се измени постановеното по делото решение от 04.03.2025 г. в частта за разноските. Според частните жалбоподатели обжалваното определение е незаконосъобразно, защото в списъка по чл.80 ГПК ищецът не е включил юрисконсултко възнаграждение, а това е пречка този разход в процеса да му се присъди с решението. Сочи се, че в списъка по чл.80 ГПК не фигурира сумата от 50,92 лв. - за заповедното производство, а е посочена единствено сумата от 25 лв. - държавна такса.
Поддържа се, че пропускът на ищеца да се включи разход в списъка по чл.80 ГПК освобождава съда от задължението да се произнесе по него, защото е обвързан само от заявените в списъка по чл.80 ГПК разходи. Иска се от частните жалбоподатели да се отмени обжалваното определение и да се изключи сумата от 50,92 лв. - разноски за заповедното производство, която е възложена в тяхна тежест в качеството им на ответници по делото.
Ответникът по частната жалба - „Топлофикация София“ ЕАД, е подал отговор, с който оспорва възраженията на частните жалбоподатели с довода, че с решението са му присъдени направените от него разноски в производството, поради което не е налице основание за изменение по реда на чл.248 ГПК.
Частната жалба е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, визиран в нормата на чл.248 ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Според въззивния съд обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Това е така, защото с решението от 04.03.2025 г. на СРС, 64 с-в, по гр.дело N 68790/23 г. са 1 присъдени в полза на ищеца съдебни разноски, които той изрично е претендирал чрез включването им в списъка по чл.80 ГПК, представен в последното съдебно заседание на 27.11.2024 г. /лист 78/.
Важно е да се отбележи, че присъдената от районния съд сума от 50,92 лв. - разноски за заповедното производство, представлява сбор от държавната такса от 25 лв. и от юрисконсултското възнаграждение от 50 лв., а размерът от 50,92 лв. е формиран при спазване на правилото на чл.78 ал.1 ГПК - съразмерно с уважената част от иска. В този смисъл въззивният съд намира, че възражението в частната жалба за непосочване от ищеца в списъка по чл.80 ГПК на сумата от 50,92 лв. е изцяло несъстоятелно, защото този размер е определен от районния съд съобразно правилото на чл.78 ал.1 ГПК.
Следва да се спомене, че в списъка по чл.80 ГПК /лист 78 / ищецът изрично е заявил искане за присъждане на разноски в заповедното произодство за държавна такса от 25 лв. т.3, както и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размера, присъден със заповедта - т.9. Това означава, че правилно и законосъобразно при определяне на разноските в заповедното производство исковият съд е събрал сумата от 50 лв. - присъдено със заповедта юрисконсултско възнаграждение в полза на заявителя ищец, и сумата от 25 лв. - държавна такса, т.е сумата от общо 75 лв., от която съобразно правилото на чл.78 ал.1 ГПК на ищеца се дължат разноски в заповедното производство от общо 50,92 лв.
При размер на уважената претенция от общо 640,18 лв. и сторени в заповедното производство разноски от 75 лв. след умножението на тези две суми се получава стойност от 48013,50, която се разделя на цената на иска - 942,95 лв., след което се получава размерът от 50,91839440, т.е. 50,92 лв.
С оглед на изложеното въззивният съд намира, че частната е неоснователна и следва да се остави без уважение.
Мотивиран съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А. А. П. и М. А. П.а - М. срещу определение от 17.07.2025 г. на СРС, 64 с-в, по гр.дело N 68790/23 г., с което е отказано да се измени постановеното по делото решение от 04.03.2025 г. в частта за разноските Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
2
1. _______________________
2. _______________________
3