Решение № 22 от 11.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. София, 11.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ани Захариева

Членове:

Доротея Кехайова

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Теодора Анг. Карабашева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20221100602710 по описа за 2022 година

Производството по реда на чл. 327 и следв. от НПК.

С присъда от 16.05.2022 г., постановена по НОХД № 9144/2017 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав, подсъдимият Н. Е. С. е признат за невиновен в това, че за времето от 15:40 ч. до 20:00 ч. на пътен възел „Мухово“ на 500 м. от АМ „Тракия“, на около 2 км. От гр. Ихтиман в автомобил марка „Пежо“ модел „207“, ДК № ******* е задържал като заложник А. Т. Б. с ЕГН: **********, чието освобождаване поставил в зависимост от изпълнението на определено условие от страна на трето лице – Н. К. Н. – майка на Б., да предостави на дееца сумата от 130 000 лева (сто и тридесет хиляди) лева, за които претендирал, че са дължими – престъпление по чл. 143а, ал. 1, предл. 3 от НК. Подсъдимият е признат и за невиновен за това, че на 20.03.2014 г. около 15:30 ч. в гр. София, ж.к. „******* се е заканил с убийство на А. Т. Б. с ЕГН: ********** – с думите „ще ви избием, казвам ти ще ви избием“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, както и за това, че на 20.03.2014 г. около 15:30 ч. в гр. София, жк ******* се е заканил 1 с убийство на Н. К. Н. с ЕГН: ********** с думите „ще ви избием, казвам ти ще ви избием“, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдава по така повдигнатото обвинение.

С цитирания съдебен акт от 16.05.2022 г. е отхвърлен като неоснователен приетият за съвместно разглеждане на основание чл. 45 ЗЗД граждански иск от А. Б. срещу подсъдимия Н. С. за обезщетение на причинените от престъплението по чл. 143а, ал. 1 от НК неимуществени вреди в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Отхвърлени като неоснователни и приетите за съвместно разглеждане на основание чл. 45 ЗЗД граждански искове от А. Б. и Н. Н. срещу подсъдимия С. за обезщетение на причинените от престъплението по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 от НК неимуществени вреди, всеки в размер от по 20 000 (двадесет хиляди) лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

Срещу присъдата е постъпил въззивен протест с доводи за неговата неправилност и необоснованост. Твърди се, че по делото са събрани и проверени всички възможни и необходими доказателства, които в своята съвкупност водят до извод, че именно подсъдимият С. е извършил деянията, за които му е повдигнато обвинение. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Н. С. да бъде признат за виновен за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

Срещу съдебния акт на първоинстанционния съд е депозирана е въззивна жалба от частните обвинители и граждански ищци – Н. Н. и А. Б., чрез повереникът им – адв. В. – САК, в които се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на присъдата в цялост и постановяване на нова, с която подсъдимият С. да бъде признат за виновен за престъпленията, за които му е повдигнато обвинение, и с която предявените граждански искове да бъдат уважени.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на държавното обвинение не поддържа подаденият протест и счита, че протестът и подадените въззивни жалби от частните обвинители и граждански ищци 2 следва да бъдат оставени без уважение, като се иска първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В съдебно заседание пред въззивния съд повереникът на частните обвинители и граждански ищци поддържа въззивните жалби и намира, че подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност по повдигнатите му обвинения.

В същото съдебно заседание защитникът на подсъдимия С. счита въззивните жалби и протестът за неоснователни, а първоинстанционната присъда намира за правилна и законосъобразна, поради което и моли същата да бъде потвърдена в цялост.

Подсъдимият С. в своя лична защита заявява, че поддържа казаното от защитника си и подчертава, че всички пари са били давани на Н. Н., а не на нейния шеф.

В предоставена реплика повереникът на частните обвинители и граждански ищци изтъква, че в датата на извършване на деянията А. Б. се е страхувал изключително много от подсъдимия, тъй като последният многократно е влизал в дома Б. и Н., трошил е и им се заканвал.

В предоставена дуплика защитникът на подсъдимия С. подчертава, че към 20.30.2014 г. Б. е бил на 20 години, а по отношения на твърденията за проникване, повреждане и унищожаване на чуждо имущество не са били подавани жалби от частните обвинители и граждански ищци.

В последната си дума С. заявява, че не е отвличал А. Б., че не е трошил нищо в апартамента им и че не е заплашвал никого. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

Софийски градски съд, наказателно отеделение, ХII-ти въззивен състав, като се запозна с материалите по делото, взе предвид доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

Въззивният съд, при самостоятелния си прочит на данните по делото, намери фактическата обстановка описана в мотивите на присъдата за правилно установена, изградена въз основа на обективен анализ на всички събрани по делото доказателства, коментирани в тяхната съвкупност. Въз основа на достъпните и възможни за събиране гласни и писмени доказателства, съдът е стигнал до единствен и непротиворечив извод относно невиновността на подсъдимия С.. При самостоятелна преценка на събраните 3 по делото доказателства, настоящата инстанция не намери основания за промяна на фактическата обстановка по делото, която е следната:

Подсъдимият Н. Е. С. с ЕГН: ********** е роден на ******* г. в гр.

София, с постоянен и настоящ адрес в гр. София, ж.к. „******* българин, с българско гражданство, неженен, със средно образование, като последният е неосъждан.

Свидетелят Н. Н. и подсъдимият поддържали приятелски взаимотношения от много години. Н. заемала длъжността „счетоводител“ във фирмата на бащата на С., като баща му страдал от онкологично заболяване. Н. оказвала помощ и подкрепа в периода на лечението на бащата на подсъдимия, като последният починал през 2008 г. вследствие на заболяването му.

По-късно през 2012 г. свидетелят Н. работела като счетоводител в „МЦМ-ГЕ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

„******* с предмет на дейност внос и износ на минерали, метали и медни руди, чийто управител бил М.Ц.. През същата 2012 г. Н. потърсила подсъдимия С. по телефона и поискала да се срещнат, на която покана С. откликнал. На самата среща свидетелят Н. обяснила на С., че започнала работа в една фирма, която се занимавала с медна руда, като в този период фирмата имала финансови затруднения, поради което му поискала и сумата от 20 000 лева под предтекст фирмата да продължи дейността си по натрошаване, пакетиране и продажба на руда и с обещанието, че парите ще му бъдат върнати. Подсъдимият се съгласил и впоследствие предоставил исканата сума.

На различни дати след тази среща отново през 2012 г. подсъдимият продължавал да предоставя по искане на Н. различни по размер суми за бизнеса на нейния шеф, вярвайки че същите ще му бъдат върнати. С. дал на Н. допълнително следните суми: 6 000 лева за закупуване на камион с вдигащ се борд; 40 000 евро за закупуване на руда и още други суми, които С. заел от своите близки – майка му, сестра му и племеника му. Общата стойност на предоставената в заем на Н. сума, необходима за развитие на бизнеса на шефа с медна руда, възлизала в размер около 190 000 – 200 000 лева. За предаването и получаването на паричните суми от свидетеля Н. не били съставяни никакви документи, нито пък разписки, понеже подсъдимият имал пълно доверие и се чувствал благодарен за оказаната от нея помощ и 4 положени грижи за болния му баща.

Дадените суми обаче така и не били върнати, а междувременно Н. и нейният шеф – М.Ц. (починал в хода на разглеждане на делото на 20.12.2020 г.) продължавали да му искат още пари, да го молят да търси средства от други хора за спасяването на бизнеса и отново обещавали, че парите ще му бъдат възстановени. Така и отношенията им започнали да се влошават. Н. живеела в апартамент, находящ се в гр. София, ж.к. „******* заедно с двете си деца – синът

А. Б. и дъщеря , което жилище подсъдимият посещавал често, задавайки въпроси, свързани с това кога ще му бъдат върнати парите, като разговорите помежду им често прераствали в спорове, водещи се на висок тон.

Подсъдимият продължил да посещава жилището на Н. и след като М.Ц. напуснал територията на Република България в началото на 2014 г., когато подсъдимият осъзнал, че всъщност е бил излъган и че парите, които е предоставял за бизнеса с медна руда, няма да му бъдат върнати. В резултат на това при срещите си със свидетелите Н. и нейния син – Б. подсъдимият отправял заплахи за саморазправа с нея и семейството , като повтарял, че ще я убие и ще избие цялата рода. Така на 20.03.2014 г. в следобедните часове подсъдимият С. посетил за пореден път дома на Н. и видимо афектиран я попитал какво ще правят с парите и как ще търсят Ц., като отново изнервено повтарял, че ще я убие.

С. бил притеснен и нервен, тъй като считал, че Н. не му казвала цялата истина за това къде е М.Ц., какво се случва наистина с бизнеса с медната руда и че го лъже за това, че нещата щели да се оправят. Поради тази причина и разговорът помежду им прерастнал в скандал, по време на който подсъдимият отново отправял заплагхи към Н. и А. Б. на висок ток, след което се обърнал към Б., който също присъствал на спора, и му казал да се облече, за да отидат навън и да свършат една работа, на което предложение Б. се съгласил.

С. и Б. напуснали жилището на Н., качили се в лек автомобил марка „Пежо“, модел „207“ с рег. № ******* собственост на Н., която обаче го предоставила на С. за ползване, след което автомобилът излязъл от гр. София и поел по автомагистрала Тракия. Междувременно, С. казал на Б., че отиват на село при майка му, за да ѝ помогнат с дървата.

В този момент, след като Б. и С. напуснали апартамента, свидетелят Н.

5 звъннала по мобилния телефон на Б., понеже била притеснена, че не знае къде са отишли, но той не вдигнал. След това решила да звънне на сестрата на подсъдимия – В.Д., на която споделила, че сина е със С. и не знае къде се намират и че смята да звънне на полицията. Синът на Д. чул разговора между майка му и Н., поради което решил да се обади на Н. и да я успокои, като казал да не бърза да се обажда в полицията и че той щял да разбере какво се е случило.

Свидетелят Д. разказал на брат си за случилото се, при което двамата отишли в апартамента на Н., която заварили разстроена, трепереща и говореща на висок тон. В нейно присъствие Д. звъннал на подсъдимия по мобилния телефон и му казал, че е в дома на Н., че тя е изнервена, тъй като не знаела къде е синът , и че щяла да звънне в полицията. Подсъдимият му казал, че А. е с него и че пият кафе, като предоставил телефона на Б., за да говори с майка си. Тя го попитала веднага къде се намират, а Б. отговорил, че са близо до гр. Ихтиман, като обяснил, че не е отговорил на обаждането ѝ, понеже си бил изключил звука на телефона.

В това време в дома на Н. пристигнали нейната дъщеря и свидетелят Б.Н. – приятел на А. Б.. Н. показал на Н. локацията на Б., която той сам му бил изпратил посредством приложението „viber”, като се установило, че в действителност се намирал в близост до гр. Ихтиман. Свидетелят Н. показал и кореспонденцията си с Б., която водели, докато той се намирал с подсъдимия С. в автомобила. Тогава Н. се обадила в полицията и им съобщила, че синът бил отвлечен от мъж, на когото дължала голяма сума пари и посочила къде се намират.

Разпечатката съдържа 37 от 91 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/1ebd2e79-20b1-45c9-938e-36d8c980f3c0