Решение № 587 от 08.08.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 587 гр. Благоевград, 08.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Величка Н. Оркова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Гражданско дело № 20251210102758 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена от И. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б*** чрез Адвокат Б. Г. Й., вписан в САК с личен № **********, със служебен адрес: гр. С***, против „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, с адрес: гр. С***, представлявано от В***.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което да бъде прогласен за недействителен, на осн. чл. 22 във вр. с чл. 143 от ЗЗП сключеният между ищеца И. Т. П., ЕГН **********, адрес: гр. Б*** и „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023,с адрес: гр.

С***, представлявано от В*** договор за потребителски кредит № 7053681941 от 14.01.2025 г., поради противоречието му със закона. Претендират се и сторените по делото разноски.

Твърди се, че на 14.01.2025 г. в гр. Благоевград страните сключили по електронен път договор за потребителски кредит с № 7053681941, с размер на главницата 13 900,00 лева, съгласно чл. 7.1. от договора, общ размер на застрахователната премия от 1337.52 лева, с фиксиран лихвен процент, в размер на 40.91%, годишен процент на разходите (ГПР) в размер на 49.46%. Навежда се, че въпреки извършените от ищеца плащания, се счита, че сключеният между страните договор с № 7053681941 от 14.01.2025 г за потребителски кредит е недействителен, като се излагат подробни съображения в тази насока. Навежда се, че в годишния процент на разходите (ГПР) не са включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално за застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаването на кредита. Освен това, се сочи, че застрахователната премия представлява разход по кредита, независимо от това, дали тя се изплаща пряко от потребителя на застрахователя или в договора е уговорено потребителят да бъде кредитиран с размера на премията, като същата бъде заплатена от търговеца - кредитор за сметка на потребителя, като и в двата случая, плащането на премията е за сметка на потребителя и оскъпява размерът на получения от него кредит чрез извършване на допълнителни разходи. Твърди се, че договорът е недействителен в частта, където се основава на неправилно посочения ГПР, като се нарушава императивната защита, гарантирана от чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, и правото на потребителя да бъде информиран за действителната цена на кредита. Счита се, че не само, 1 че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Навежда се, че посочването в договора за кредит на по- нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита и се окачествява като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл. 6, § 1 от директива 2005/29/ЕО на европейския парламент и на съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“). Твърди се, че е нарушена и императивната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, във връзка с въведеното от нея изискване договорът да е написан по ясен и разбираем начин досежно всички негови съществени елементи - също самостоятелно основание за недействителност. Наред с това, се твърди, че клаузата за заплащане на застраховки е неравноправна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Счита се, че в конкретния случай, уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР /индикатор за общото оскъпяване на кредита/ - чл. 19, ал. 1 и 2 от ЗПК.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК.

Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника и връчен на 02.02.2026 година. В указания от съда едномесечен срок на 04.03.2026 г. ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който се оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендират се и сторените по делото разноски.

Не се оспорва, че застрахователната премия, финансирана от Банката, не е включена в общите разходи по кредита, които формират стойността на ГПР, посочена в процесния договор. Твърди се, че застрахователната премия не е общ разход по кредита, съответно не следва да се включва при изчисляването на ГПР, като се излагат подробни съображения в тази насока. Твърди се, че ГПР е изчислен съгласно методиката и параметрите, посочени в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК. Посочва се, че застрахователната премия е разход за допълнителна услуга (застраховка), като сключването на договора за застраховка не е задължително условие за получаването на кредита при предлаганите/предоставените от Кредитора условия (съгласно чл. 19 от Договора), поради което се твърди, че застрахователната премия не е част от общия разход по кредита включен при изчисляването на ГПР. Сочи се, че по договора за застраховка на ищеца е предоставена реална услуга, от която той е могъл да се възползва при настъпване на застрахователно събитие, като същият не се е възползвал от това. Считат се за неоснователни доводите на ищеца, че клаузата на чл.7 от ДПК е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП. Считат се за неоснователни доводите на ищцовата страна, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т 10 ЗПК. Считат се за неоснователни наведените от ищеца доводи, че посоченият в договор ГПР не отговаря на действителният. Навеждат се твърдения, че в процесния договор ясно са посочени и компонентите - главница и лихва (чл. 7 и чл. 9.1. от Договора), като тези разходи в договора са представени по ясен и недвусмислен начин. В тази връзка, се счита, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърди се, че процесният договор е в унисон с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 11 и т. 12 ЗПК, като в тази насока се оспорва твърдението в исковата молба в обратния смисъл, като неоснователно. Счита се за неоснователно възражението на ищеца, че липсва яснота относно годишния лихвен процент, съобразно чл.11 ал.1 т. 9 от ЗПК, доколкото в тази насока се сочи, че законът е ясен - видно от §1 т.4 от ДР на ЗПК лихвения процент се прилага на годишна основа към сумата на усвоения кредит. С оглед на изложеното, се твърди, че процесният договор отговаря на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

2

От страна на ответника се твърди, че ищецът е извършил плащания до настоящия момент по процесния договор за кредит в размер на 7872,61 евро, в каквато насока се представя справка.

С Определение № 411 /20.03.2026г. по делото е насрочено открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител поддържа подадената искова молба. По същество в депозирани преди съдебните заседания молби изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск, като се иска уважаването му, претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК.

Ответното дружество, редовно призовано, не се явява законният представител, не се представлява.

След съвкупен анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения по делото Договор за потребителски кредит № 7053681941, сключен на 14.01.2025 година е, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и И. Т. Панйотов е сключен Договор за потребителски кредит № 7053681941, по силата на който ищецът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на ответника, в качеството му на кредитополучател, сума в размер на 7106,96 евро/13900 лв. и 683,86 евро/1337,52 лв. застрахователна премия, общ размер на кредита 7790,82 евро/15237,52 лева. Установява се от договора, че ответника се е съгласил да внася в срок месечна вноска в размер на 801,91евро/1568,40 лв., като общият брой на вноските е 12, с падеж на първа вноска – 15.02.2025г. и падеж на последна вноска 15.01.2026 г. Общо дължимата сума в края на срока на договора – 9622,95 евро/18820,85 лева. По кредита е договорен годишен лихвен процент в размер на 40,91 % и годишен процент на разходите в размер на 49,46 %, или обща сума дължима от потребителя - 7190 лева. Погасителният план и условията по договора за кредит са описани в самия договор.

Видно от процесния договор е, че общият размер на кредита от 7790,82 евро/15237,52 лева, включва главницата от 7106,96 евро/13900 лв. и 683,86 евро/1337,52 лв. - застрахователни услуги, които са включени в общия размер на кредита. Следователно според договора с потребителя е предвидено, че длъжникът - потребител получава като чиста стойност на кредита 7106,96 евро/13900 лв., а към това плаща още общо 683,86 евро/1337,52 лв. застрахователни услуги, като възнаградителната лихва по кредита се начислява върху целия сбор от главница (получена от длъжника сума) и застрахователните услуги.

По делото са представени стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, декларация за установяване на договорни отношения, подписана от страните по договора, включително декларация за присъединяване на застрахованото лице към застрахователните програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за кредитополучателите на кредити, предоставени от "Ти Би Ай Банк" ЕАД и Общи условия за същите, Сертификат № ***.

По делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Д. Р.. В заключение вещото лице посочва, че размерът на предоставения кредит (главница по чл. 7.1 от договора) е 13 900,00 лв. С включена в главницата застрахователна премия от 1 337,52 лв. общият размер на кредита по погасителния план е 15 237,52 лв., на която сума отговаря и сумата от 7 790,82 евро. По силата на договора застрахователна премия в размер на 1 337,52 лв. е включена в усвоената главница (15 237,52 лв.) и е отнесена за сметка на потребителя.Сумата не е оставена на разположение на кредитополучателя, а съгласно уговорения механизъм е преведена директно по сметката на застрахователя, респективно на застрахователния посредник - ТИ БИ АЙ Банк ЕАД. Кредитополучателят не 3 е имал достъп до паричната сума от 1 337,52 лв., представляваща застрахователна премия.

Сумата е преведена директно към застрахователя/застрахователния посредник и не е постъпвала като свободно разполагаема наличност по сметка на потребителя, въпреки че формира част от дължимата от него главница и се олихвява с договорната лихва от 40,91 %.

Съгласно уговорения в договора механизъм застрахователната премия се превежда от Кредитора за сметка на Потребителя по сметката на застрахователя, респективно на застрахователния посредник. По делото са представени две преводни нареждания от 30.01.2025 г., с които ТИ БИ АЙ Банк ЕАД е превело премии към Кардиф Животозастраховане, клон България, в размер на 1 094 317,08 лв. и към Кардиф Общо застраховане, клон България, в размер на 507 633,78 лв., с основание премия по междинен отчет за м. 01.2025 г. и протокол за прихващане от 29.01.2025 г. Тези преводи са групови и обхващат всички застраховани лица за периода, който включва и процесния договор, сключен на 14.01.2025 г. Конкретната застрахователна премия от 1 337,52 лв. по този договор се съдържа в груповите преводи чрез протокола за прихващане, но не е обособена отделно в наличните по делото документи. Размерът на платените от кредитополучателя суми по отпуснатия кредит е 7 872,61 евро (15 397,99 лв.) съгласно справка на банката.