Разпореждане № 148819 от 26.11.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 148819 гр. София, 26.11.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Частно гражданско дело № 20231110161529 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава тридесет и седма ГПК.

Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, депозирано от „Сити Кеш” ООД срещу М. М. Б. за сума в общ размер на 4 312,86 лв., претендирана въз основа на Договор за паричен заем № *****, сключен на 07.03.2022 г. между М. М. Б. и „Сити Кеш“ ООД. Част от вземанията, които включва са следните:

1 009,18 лв. – договорна неустойка за непредставяне на обезпечение за периода 07.03.2022 г. – 07.09.2023 г.

При извършване на проверка за редовност, допустимост и основателност на заявлението, съобразно вменените му по закон служебни правомощия, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено в частта за посочените вземания.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, респективно когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно съдът има задължение да следи служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна клауза, на която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по отношение на заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, такова задължение следва пряко от общите принципи на гражданския процес, като в чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на служебното начало в тази насока. Посочената национална уредба е съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и последователна практика на Съда на Европейския съюз, обективирана например в Решение от 4 юни 2009 г. по дело C-243/08, Решение от 21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 и обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17.

В случая по убеждение на настоящия докладчик са налице и двете посочени 1 отрицателни предпоставки за издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираното вземане.

За да стигне до този извод, съдът взе предвид на първо място обстоятелството, че процесният договорът е сключен с потребител. С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице обоснована вероятност за неравноправност на клауза в договор за потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат допълнителни такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на различни главни или акцесорни задължения по същия.

В случая клаузите, въз основа на които се начисляват неустойка за непредоставяне на обезпечение – чл. 7 от договора във връзка с чл. 37, ал. 3 и 4 от Общите условия, съдът намира за нищожни. Посочените вземания са уговорени с цел обогатяване на кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита ), чл. 19, ал. 4 З П К (годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК (при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата; когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва). Вероятната основателност на неравноправния характер на сочените клаузи следва пряко от твърденията в заявлението, като при това се подкрепя от представените към него доказателства – договор за кредит, общи условия към него.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК.

С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 22,94 лв. за държавна такса и над 26,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. № 317074/08.11.2023 г., подадено от „Сити Кеш” ООД срещу М. М. Б., в частта, с която се претендират следната сума: 1 009,18 лв. – договорна неустойка по чл. 7 от договора за паричен заем № *****/2022 г. за непредставяне на обезпечение за периода 07.03.2022 г. – 07.09.2023 г., както и в частта за разноските над сумата от 49,54 лв., от които 22,94 лв. за държавна такса и 26,60 лв. за юрисконсултско възнаграждение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя с частна жалба в едноседмичен срок от получаване на съобщението пред Софийски градски съд.

Препис от същото да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2