Определение № 497 от 13.08.2025, Окръжен съд - Кюстендил

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 497 гр. Кюстендил, 13.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Веселина Д. Джонева

Членове:

Елисавета Г. Деянчева

Мина Цв. Павлова като разгледа докладваното от Мина Цв. Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20251500500350 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК.

Образувано е по въззивна частна жалба с вх. № 6793/12.06.2025 г., подадена от К. И. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. **, ул. ***“ № 165, ет. 2, срещу определение № 591/21.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20231520101325, по описа на РС Кюстендил, с което първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молба от жалбоподателя за изменение на решение № 227/29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 20231520101998, по описа на РС - Кюстендил в частта му за разноските като присъди такива за адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и съдействие в заповедното производство.

Макар и формално жалбата да е насочена срещу определение № 591/21.05.2025 г. на заповедния съд, в същата се поддържа становище за правилност на съдебния акт.

Сочи се, че в съответствие със закона и задължителната практика на ВКС съдът е възприел, че не е компетентен да се произнесе по молбата за изменение на решение № 227/29.02.2024 г. в частта му за разноските, тъй като при развило се исково производство с предмет установяване дължимостта на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение, компетентен да разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство, съобразно изхода на спора, е исковият съд. В жалбата се застъпва, че неправилно с определение № 686/30.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 20241500500385 ОС-Кюстендил е обезсилил определението на исковия съд, с което същият е отхвърлил като неоснователна молбата на адв. Б. за изменение на горепосоченото решение в частта му за разноските и е изпратил същата по компетентност за разглеждането по ч. гр. д. №

20231520101325. Акцентира се, че допуснатите погрешни указания на ОС-Кюстендил 1 не могат да бъдат вменени във вина на страната, която е депозирала молба до правилния съд. Отправено е искане въззивният съд да препрати делото към исковия такъв, разгледал гр. д. № 20231520101998 за произнасяне по молбата на адв. Б. по чл.

248 ГПК за присъждане на разноски в заповедното производство. Претендира разноски за настоящото производство.

Ответникът по частната жалба „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, чрез пълномощника си юрк. Б.Т., оспорва същата като неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение. Не взема отношение по аргументите изложени от жалбоподателя и отправеното от него искане. Изразява становище за неоснователност на молбата за изменение на решение № 227/29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 20231520101998, по описа на РС - Кюстендил в частта му за разноските.

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване. Разгледана по същество същата е основателна.

Производството по гр. д. № 20231520101998, по описа на РС – Кюстендил е образувано по искова молба подадена от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД срещу Н. С.

А., с която са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищеца следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит № 172436/26.02.2018 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 20231520101325 по описа на РС – Кюстендил: 1/ 440.95 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда - 19.06.2023 г., до окончателното изплащане на задължението и 2/ 42.93 лв. – лихва за забава, начислена за периода от 27.08.2018 г. до 07.06.2023 г.

С решение № 227/29.02.2024 г., постановено по горепосоченото дело, РС – Кюстендил е отхвърлил така предявените искове и е осъдил на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА ищцовото дружество да плати на адв. Н.И. сумата от 400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъщественото от него процесуално представителство и защита по разгледаните искове.

С определение № 691/17.05.2024 г. съдът е отхвърлил като неоснователни молби съответно от адв. Н.И. и от адв. К. Б. за изменение на решението в частта за разноските и присъждане в полза на адв. Илчев на възнаграждение в по-висок размер за осъщественото процесуално представителство в исковото производство и за присъждане в полза на адв. Б. на възнаграждение за процесуално представителство в заповедното производство.

С влязло в сила определение № 686/30.10.2024 г., постановено по в. ч. гр. д. № 20241500500385, ОС-Кюстендил е обезсилил горепосоченото определение на исковия съд и е изпратил молбата на адв. Б. за изменение на решението в частта за разноските за разглеждане от заповедния съд в рамките на ч. гр. д. № 20231520101325.

2

С обжалваното в настоящото производство определение № 591/21.05.2025 г. заповедният съд е оставил без разглеждане молбата на адв. Б., като е приел че компетентен да се произнесе по същата е съдът разгледал иска, предявен по реда на чл.

422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК. Заповедният съд е приел също така, че не е обвързан от указанията, дадени с определение № 686/30.10.2024 г., тъй като същото е постановено при осъществяване на въззивен контрол върху акт по друго дело, а не по разглежданото от него ч. гр. д. № 20231520101325.

Настоящият състав се солидаризира със становището застъпено в обжалваното определение, а именно че съдът не е обвързан от указанията дадени във връзка с осъществен въззивен контрол на акт, постановен по различно дело. Също така намира за правилно, че при отсъствието на задължителност на указанията, заповедният съд дължи да направи самостоятелна преценка относно компетентността си да се произнесе по депозираната молба като не е обвързан от тълкуването на закона дадено от предходен съдебен състав.

Въззивният съд се солидаризира и със становището, че компетентен да се произнесе по искане за изменение на решение по предявен по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК иск в частта за разноските (включително касаещите заповедното производство) е съдът разгледал установителния иск. В този смисъл са и задължителните указания, съдържащи се в т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС, съгласно които съдът в исковото производство разполага с правомощието да разпредели отговорността за разноските по издаване на заповедта за изпълнение, доколкото същата представлява законна последица от уважаването, респективно отхвърлянето на иска. Компетентността на исковия съд произтича и от разпореждането на законодателя в чл. 81 ГПК за произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, тъй като делото, образувано по подаденото заявление на кредитора, приключва с издаването на заповедта за изпълнение и при издаване на изпълнителен лист по влязлата в сила заповед за изпълнение, но след влизане в сила на решението по установителния иск, съдът в заповедното производство не е компетентен да изменя акта, въз основа на който издава изпълнителния лист за разноските.

По изложените аргументи обжалваното определение, с което заповедният съд е оставил без разглеждане молбата от адв. Б. за изменение на решение № 227/29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 20231520101998, по описа на РС - Кюстендил в частта му за разноските, се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 591/21.05.2025 г., постановено по ч. гр. д. № 20231520101325, по описа на РС - Кюстендил, с което е оставена без разглеждане молба с вх. № 3640/25.03.2024 г. за изменение на решение № 227/29.02.2024 г. постановено по гр. д. № 20231520101998, по описа на РС - Кюстендил в частта му за разноските.

ИЗПРАЩА молба с вх. № 3640/25.03.2024 г. за произнасяне от състава разгледал гр. д. № 20231520101998 по описа на РС – Кюстендил.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4