Определение № 449 от 17.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 449 гр. Перник, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20241700500314 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от Е. С. И. против Решение № 31 от 26.02.2024 г. по гр.д. № 290/2023 г. по описа на БРС, с което съдът е изменил по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК Решение № 5 от 03.01.2024 г. по гр.д. № 290/2023 г. по описа на БРС в смисъла, че оставя без уважение искането на ищеца Е. С. И. за присъждане на разноските по реда на чл.

78, ал. 1 ГПК в размер на 450 лв. като неоснователно.

В жалбата се твърди, че обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, незаконосъобразно и необосновано, като се иска неговото обезсилване като недопустимо и връщане на разгледаната молба за да се установи същата с цел прилагане реда по чл. 248 ГПК ли е или е с характер на частна жалба против първоначално постановеното съдебно решение, евентуално - да се отмени и на жалбоподателя-ищец се присъдят сторените пред БРС и настоящата инстанция разноски. Доводите за неправилност като цяло се свеждат до това, че на са налице и двете кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставки - налице е само и единствено признанието на иска, но не и липсата на повод за завеждане на установителното производство. Ответникът разполага с начислено задължение във фактура, която не е сторнирана и не може да бъде освободен от отговорността за разноски тъй като е станал причина за завеждане на делото, защото при наличието на такава претенция отразена във нарочна несторнирана фактура по предявяването на иск от ищеца - длъжник за оспорване на изпълнението въз основата на факт настъпил след издаването на фактурата е единствената възможност за защита на длъжника, като поредно основание за основателност на частната жалба. Тъй като правния интерес на ищеца е да се установи липсата на въможност на ответника да търси вземанията си занапред и след като същите са недължими на основание погасяването им по давност, но и доколкото съществува начислението им в ИЗИПЕЙ, а и фактурата въз основа на които са начислени сумите не е отменена или заличена като такава, което дава възможността на притежателят му по всяко време да го използва, доколкото при всяко едно плащане се изисква първо да се плати именно тази сума, която в крайна сметка стои незаличена и в 1 счетоводството на дружеството, така и се подава на дружествата събиращи плащанията на това дружество и конкретно ИЗИПЕЙ, където винаги излиза тази сума, вкл. със лихвите и потребителят е принуден да плати и програмата е направена така, че не може да се плати последващото задължение, ако това задължение стои отбелязано преди последващото такова. Правния интерес на страната е чрез съда да иска да се установи нееъществуването на изпълняемото право на ответника по фактурата с която е начислено едно вземане.

Ответната по жалбата страна - „Електрохолд Продажби“ ЕАД е подал писмен отговор, с който оспорва частната жалба и моли оставянето й без уважение, като счита обжалваното решение, имащо характер на определение, за правилно и законосъобразно.

Съгласно чл. 269, вр. чл. 274, ал. 4 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на съдебния акт /решения и определения/, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Въззивният съд не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение /имащо характер на определение/ на РС, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното решение. Въззивният съд констатира, че от съдържанието на молбата на ответното дружество „Електрохолд Продажби“ АД, с която моли съда на основание чл. 248 от ГПК за изменение на Решение № 5 от 03.01.2024 г. по делото в частта за разноските, които е осъден да заплати на Е. С. И. в размер на 450 лв., е видно, че в молбата се съдържат единствено доводи и молителят „Електрохолд Продажби“ АД изразява недоволство от горното решение единствено в частта за разноските. Решението не се обжалва в другите му части. Тъй като по сега действащия ГПК не е регламентиран ред за самостоятелно атакуване на съдебни актове /решения и определения/ в частта за разноските, т о горната молба по съществото си представлява и следва да се третира еднозначно и единствено като молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на Решение № 5 от 03.01.2024 г. в частта за разноските.

Компетентен да се произнесе по молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК е съдът, постановил акта, чието изменение в частта за разноските се претендира, който в конкретния случай е РС Брезник.

Относно правилността на обжалваното решение /имащо характер на определение/ и съобразно оплакванията в частната жалба (чл. 269, изр. второ ГПК).

Гр.д. № 290/2023 г. на БРС е приключило с Решение № 5 от 03.01.2024 г. , с което по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124 ГПК от Е. С. И. срещу "Електрохолд Продажби" АД /предишно наименование "ЧЕЗ Електро България" АД/ е признато за установено, че ищецът не му дължи сумата от 467.05 лв., претендирана като начислена служебно по издадена фактура № *** от ***, начислена по констативен протокол № *** от *** и за периода от 22.09.2016 г. - *** в обект къща с клиентски № ***, находяща се на адрес ***, съгласно извършена корекция, като погасени по давност, като погасено се явява и правото на принудителното им събиране. Със същото решение ответникът "Електрохолд Продажби" АД е осъден да заплати на ищеца Е. С. И. сумата от 450 лв., представляваща заплатено от И. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. и 50 лв. за държавна такса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

С молба от 22.01.2024г. по реда на чл. 248 ГПК ответникът е поискал РС да измени решението в частта на направените разноски, като на основание чл.78: ал.2 ГПК да се възложат на ищеца разноските по делото. По повод молбата на ответника по чл. 248 ГПК, с обжалваното решение РС е уважил искането му за изменение на решението в частта за разноските, като е оставено без уважение искането на ищеца Е. С. И. за присъждане на разноските по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в размер на 450 лв. като неоснователно.

При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за 2 недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае безусловно иска, поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК – ответникът да признае иска.

Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за предявяване на иска, е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о. , определение № 534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г. о. , Определение № 320 от 20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК и много други, с която е прието, че преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. При такова свое поведение признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул или не е предприел действия за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез образувано изпълнително дело, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.

В случая ответникът н е е станал причина за завеждане на делото, защото макар и ответникът да е поканил извънсъдебно ищеца да плати, не отговаря за разноски, тъй като с отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за несъществуване на вземането като погасено по давност и с поведението си не е дал повод за предявяването му, тъй като в негова полза н е е налице изпълнителен титул за събиране на вземането му – предмет на делото, както и н е се установява наличието на висящо изпълнително производство срещу ищеца за събиране на същото вземане. Докато все още не е издаден изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК против издадена заповед за изпълнение на парично задължение да предизвика завеждането на исково производство, в което да заяви възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на кредитора му. Същото важи и при предявен от кредитора директен осъдителен иск. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният срок, не обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.

В тази връзка без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение/фактура и др. на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, тъй като не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба. Без правно значение е и дали кредиторът е отписал едно свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане, тъй като доброволно плащане от длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по давност /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о., ГК,Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др./.

С оглед на горепосочената съдебна практика, неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че ответникът е дал повод за предявяването на иска поради това, че извънсъдебната покана/съобщение/фактура и др. на кредитора до длъжника да плати, нито са неправомерни, респ. не изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск.

Освен това следва да се посочи, че съгласно чл. 76, ал. 1 ЗЗД в полза на длъжника по няколко еднородни задължения е предоставено правото на избор кое от тях да погаси първо.

3

Неоснователни са и доводите, че ответникът е дал повод за предявяването на иска поради това, че по искане от ищеца до „Електрохолд продажби” ЕАД да бъдат отписани задълженията му, тъй като са погасени по давност е получил отговор от 07.03.2023г. от ответното дружество, в което е посочено, че настъпването на погасителна давност относно посоченото задължение не погасява самото материално право, а само правото на кредитора за принудително изпълнение. Дори да е погасено правото за принудително изпълнение „Електрохолд Продажби“ ЕАД може да приеме плащане на задължението доброволно от клиента, както и може да предложи плащане на същото да стане на вноски чрез разсрочване.

Тези действия също не са покана до ищеца да плати и предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране, нито са неправомерни, като не изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. Освен това не се установява по делото, а и не се твърди от ищеца, ответното дружество да е преустановило доставката на електрическа енергия за имота на ищеца, поради неплащане на процесната сума за процесната фактура.

При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции или преустановяване електрозахранването за имота на ищеца, респ. отказ от ответното дружество да го възстанови, след уважаването на настоящия иск на клиента срещу доставчика за недължимост на процесната сума за ел. енергия поради изтекла погасителна давност.