Решение № 43 от 05.11.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. К., 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - К. като разгледа докладваното от Йорданка Г. Янкова Въззивно частно наказателно дело № 20215100600172 по описа за 2021 година съобрази следното:

Производството е по реда на чл.341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК .

Образувано е по жалби на осъдения Д. Ю. С. и на защитника му – адв.Х.К. от АК - К., против определение от 22.07.2021 г. постановено по ЧНД № 492/2021 г. по описа на К.йския районен съд. И в двете жалби се твърди, че осъденият С. не е доволен от определението на районният съд, в частта, с която е увеличено определеното му общо наказание на основание чл.24 от НК. Молят да се отмени увеличението от 2 години „лишаване от свобода” на общото наказание, като се съобрази обстоятелството, че жалбодателкят бил с влошено здравословно състояние и страдал от тежко заболяване - „Диабет тип 1 – инсулинозависим“, който изисквал специален режим на здравословно хранене и начин на живот, каквито в условията на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в затвор не било възможно да се осигурят.

В съдебно заседание жалбодателят Д. Ю. лично и чрез служебно назначения му защитник – адв.Х.К., поддържат жалбите и молят да се 1 уважат.

Представителят на Окръжна прокуратура – К. моли да се остави без уважение саморъчната жалба на осъдения Д.С., както и тази от неговия служебен защитник - адв.К., като неоснователни. Моли да се остави в сила определението от 22.07.2021г. на Районен съд – К., с което е било извършено кумулиране на наложените наказания по осем присъди спрямо С., като е било определено едно общо и най- тежко наказание, а именно наказанието по НОХД № 224/2017г. "лишаване от свобода" за срок от 5 г. и 4 месеца. По същество и в двете жалби всъщност се излагало недоволство от приложението на чл.24 от НК, което било довело до увеличение на наказанието, което следва да изтърпи Д.С., с 2 години "лишаване от свобода".

Доводите, били идентични с тези, които били развивани пред първата инстанция и намерили своя отговор в мотивите към обжалваното определение. По отношение на увеличението с 2 години "лишаване от свобода", който размер бил под предвидения от ½ от най-високото наложено наказание счита, че същото е съвсем правилно и съответства на установените пред първата инстанция доказателства за обществената опасност на осъденото лице, което съдът е констатирал като изключително висока и е изложил подробни мотиви защо приема този факт. Посочено било, че С. има 27 осъждания, проявил е изключителна престъпна упоритост и са изброени подробно множеството негови осъждания, както и изтърпени предходни наказания „лишаване от свобода“, които очевидно не са оказали своя възпиращ или превъзпитаващ ефект върху осъдения Д.С.. Прокурора счита, че определението, с което е определено общо наказание за изтърпяване спрямо осъдения, е правилно и законосъобразно и моли да с е остави в сила като такова.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното:

Жалбите са подадени в законоустановения срок, от страни имащи интерес от обжалване, т.е., същите са допустими и следва да бъдат разгледани по същество:

ЧНД № 492/2021 г. по описа на К.йският районен съд е било образувано по молба на осъдения Д. Ю. С., с която е поискал да се извърши групиране на 2 наложените му наказания общо осем на брой влезли в сила присъди, подробно описани, и на основание чл.25, ал.1, във вр. с чл.23, ал.1 от НК да му се определи едно общо наказание „лишаване от совобода“, а именно – най-тежкото по размер измежду наложените му, към което да се присъедини изцяло наказанието глоба в размер на 500 лева по НОХД 760/2017 г. по описа на КРС.

Видно от събраните от първоинстанционния съд доказателства Справка за съдимост, заверени преписи от присъди /ведно с мотивите към тях/ и заверени преписи от определения за одобряване на споразумения по чл.381 и сл. от НПК, както и справка за правното положение на лишения от свобода, Д. Ю. С. е осъждан 27 пъти с влезли в сила присъди и определения за одобряване на споразумения по чл.381 и сл. от НПК /имащи последиците на влезли в сила присъди/ на наказания „лишаване от свобода” и „глоба” за извършени умишлени престъпления от общ и частен характер, като за 19 бр. от осъжданията му с присъди и определения са извършвани различни групирания на наложените му наказания и всички, вкл. и определените му общи такива наказания „лишаване от свобода” са изтърпени до 14.04.2014 год., поради което не е необходимо описването и обсъждането им в настоящото производство, тъй като деянията по същите осъждания не се намират в реална съвкупност с деянията по последните му осем такива. След изтърпяване на последното наложено му наказание „лишаване от свобода” по тези 19 бр. осъждания, Д.С. е извършил други престъпления, за които е осъден както следва:

1. С Присъда № 130/08.08.2017 год. по Н.о.х.дело № 760/2017 год. по описа на Районен съд - К., Д. Ю. С. е признат за виновен в извършването в периода 08.02.2017 год. - 03.05.2017 год. на престъпление по чл.343в ал.1, във вр. с чл.

26 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, както и на наказание „Глоба” в размер на 500 лева; както и за извършено на 03.05.2017 год. престъпление по чл. 345 ал.1 от НК, С. е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, като на основание чл.23 ал.1 от НК му е определено едно общо наказание за тези две престъпления, по-тежкото от тях, а именно: наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, към което на основание чл.23 3 ал.3 от НК е присъединено наказанието „Глоба” в размер на 500 лева.

Присъдата е влязла в сила на 30.10.2017 год.;

2. С Присъда № 182/02.11.2017 год. по Н.о.х.дело № 804/2017 год. по описа на Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършване на 07.04.2017 год. на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 6 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 18.11.2017 год.;

3. С протоколно определение от 16.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 42/2018 год. по описа на Районен съд - К., имащо последиците на влязла в сила присъда, Д.С. е признат за виновен в извършването на 06.12.2016 год. на престъпление по чл. 325 ал.5, във вр. с ал.1, във вр. с чл. 29 ал.1, б. „а” от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Определението е влязло в сила на 16.01.2018 год.;

4. С протоколно определение от 13.04.2018 год. по Н.о.х.дело № 459/2018 год. по описа на Районен съд - Х., имащо последиците на влязла в сила присъда, С. е признат за виновен в извършването на 19.05.2017 год. на престъпление по чл.277 ал.2, във вр. с ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Определението е влязло в сила на 13.04.2018 год.;

5. С Присъда № 201/12.12.2017 год. по Н.о.х.дело № 1327/2017 год. по описа на Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването в периода 20.12. – 21.12.2015 год. на престъпление по чл. 211, във вр. с чл. 209 ал.1, във вр. с чл. 29 ал. 1, б. „а” и „б” от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 13.04.2018 год.;

6. С Присъда № 9/19.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 1474/2017 год. по описа на Районен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването в периода 19.04. – 21.04.2017 год. на престъпление по чл.211, във вр. с чл.209 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б. „а” от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 години и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 16.05.2018 год.

7. С Присъда № 1/22.01.2018 год. по Н.о.х.дело № 224/2017 год. по описа на 4

Окръжен съд - К., Д.С. е признат за виновен в извършването на 22.05.2016 год. на престъпление по чл.199 ал.1, т.4, във вр. с чл.198 ал.1, във вр. с чл.29 ал.1, б. „а”, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Присъдата е влязла в сила на 09.11.2018 год.

8. С протоколно определение от 29.04.2021 год. по Н.о.х.дело № 190/2021 год. по описа на Районен съд - К., имащо последиците на влязла в сила присъда, Д.С. е признат за виновен в извършването на 15.11.2016 год. на престъпление по чл.313 ал.1 от НК, за което е осъден на наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, при първоначален „строг” режим на изтърпяване на наказанието. Определението е влязло в сила на 29.04.2021 год.

При тези данни първоинстанционният съд е приел, че деянията, предмет на всяко от посочените осем осъждания на Д.С., са извършени от него, преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради което са налице предпоставките на чл.25 ал.1, във вр. с чл.23 ал.1 от НК. С оглед изложеното, първоинстанционният съд е определил на Д.С. едно общо наказание, най тежкото от тях, а именно: наказанието наложено му с Присъда № 1/22.01.2018 год. по н.о.х.дело № 224/2017 год. описа на Окръжен съд – К. , а именно „лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца, което е постановил да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим, на основание чл.57 ал.1 т.2 б. „а” от ЗИНЗС, към което е присъединил и наложеното по една от присъдите кумулативно наказание „глоба” в размер на 500 лв.

Първоинстанционният съд е намерил също, че са налице предпоставките на чл.24 от НК, поради което е увеличил така определеното общо наказание „лишаване от свобода” с 2 години, при което общото наказанието, което следва да изтърпи С. е „лишаване от свобода” за срок от 7 години и 4 месеца, при първоначален „строг” режим. От така определеното общо наказание, на основание чл.25 ал.2 от НК първоинстанционният съд е приспаднал изтърпяната част от наказанието „лишаване от свобода” към 17.06.2021 год.

Увеличението на определеното общо наказание с 2 години „лишаване от свобода” първоинстанционният съд е мотивирал със следното:

Приел е, че обществената опасност на дееца е изключително висока – същият е многократно осъждан, извън разглежданата съвкупност, за различни 5 по вид престъпления от общ характер, като са му налагани наказания „лишаване от свобода”, при това в значителен размер, които наказания С. е изтърпял към 2014 год. и които явно не са изиграли своята превъзпитателна и възпираща роля спрямо него. Освен това, в периода м.декември 2015 год. до м.май 2017 год. Д.С. е извършил общо осем престъпления, образувани и разгледани в осем наказателни производства. Деянията са различни по вид, в значителната си част такива с висока обществена опасност, като четири от тях са извършени при условията на опасен рецидив – тези, по н.о.х.дело № 1327/2017 год. по описа на РС - К.; по н.о.х.дело № 1474/2017 год. по описа на РС - К.; по н.о.х.дело № 42/2018 год. по описа на РС - К. и по н.о.х.дело № 224/2017 год. по описа на ОС - К.. Проявената от С. изключителна престъпна упоритост очевидно показва, че същият не се е поправил и превъзпитал при изтърпяване на наказанията по предходните му осъждания и определеното му общо наказание, предмет на настоящото производство, не би изпълнило целите по чл.36 от НК, поради което определеното му общо такова по реда на чл.25, във вр. с чл.23 от НК следва да бъде увеличено на основание чл.24 от НК. Първоинстанционният съд е счел, че за постигане на справедлива оценка на цялостната престъпна дейност на осъдения Д.С. е необходимо и достатъчно определеното му общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 години и 4 месеца да бъде увеличено с още 2 години „лишаване от свобода”, при което общото такова, което следва осъдения С. да изтърпи, е в размер на 7 години и 4 четири месеца „лишаване от свобода”. Посочил е, че са налице и останалите изисквания на чл.24 от НК - наложените на осъдения С. наказания и по осемте посочени по-горе дела са от едни и същи вид, увеличението е по-малко от половината от определеното общо наказание, и така увеличеното наказание не надминава сбора от отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид наказание. Съдът е съобразил също, че е не без значение и обстоятелството, че осъденият С. никога не е работил по трудово правоотношение и не е реализирал доходи от трудова дейност, а напротив - средствата си за препитание и издръжка на семейството му са получавани от извършените от него престъпления, част от които измами и грабеж, от които същият се е облагодетелствал със значителни по размер средства, които не са били възстановени на пострадалите.