Заповед за изпълнение № 1807 от 18.08.2026, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 18.08.2026 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2315 по описа на съда за 2026 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът С. Е. Г. ЕГН: **********, адрес **********, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД ЕИК: **********, седалище и адрес на управление **********, сумите:

613,55 EUR (шестстотин и тринадесет евро и 55 цента), представляваща главница за периода от 08.02.2025 г. до 09.10.2025 г., ведно със законната лихва за период от 14.08.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените в производството разноски за: държавна такса в размер на: 10,86 EUR (десет евро и 86 цента), юрисконсултско възнаграждение в размер на: 25,56 EUR (двадесет и пет евро и 56 цента).

ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумите:

135,90 EUR (сто тридесет и пет евро и 90 цента), представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2025 г. до 09.10.2025 г., 62,78 EUR (шестдесет и два евро и 78 цента), представляваща мораторна лихва за периода от 09.02.2025 г. до 14.08.2026 г., Отхвърля искането на заявителя за присъждане на държавна такса над присъдените 10,86 EUR (десет евро и 86 цента) до претендирания размер от 13,81 EUR (тринадесет евро и 81 цента).

Вземането произтича от следните обстоятелства: Договор за потребителски кредит № ********** 09/01/2025.

На 09.01.2025 г. между„**********“ООД и С. Е. Г. е сключен договор за потребителски кредит №**********, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 1200.00 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 1465.80 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 265.80 лв.На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 09.10.2025 г., на 9 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 162.87 лв.

На 16.04.2026 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и 1 прехвърляне на вземания (цесия) от 16.04.2026 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „**********“ ООД, по силата на който вземането на „**********“ ООД срещу С. Е. Г., произтичащо от Договор за потребителски кредит № ********** от дата 09.01.2025 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „**********“ ООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-КЙ/********** от дата 16.04.2026 г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2 ГПК, съдът констатира следното:

Разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК предвижда, че съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал. 1, освен когато: искането не отговаря на изискванията на чл.410 от ГПК и заявителят не отстрани допуснатите нередовности в тридневен срок от съобщението; искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това; длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България; длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.

В случая безспорно длъжникът има качеството на „потребител“ и съдът е задължен да провери дали договорът не съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя.

Видно от клаузите на договор № ********** от 09.01.2025г. в същия е уредена неустойка, която цели обезпечаване на кредита и е в размер на 883.22 лева, като сумата е включена в погасителния план - неразделна част от процесия договор като е присъединена към погасителните вноски по кредита в общ размер на 261 лева или 98.13 лева е вноската за неустойка за месец, т.е. е изначално включена в погасителния план, а не е начислена при сбъдване на предвидените в договора условия. Съдът намира, че в настоящият случай договорът за кредит е сключен в противоречие с императивна законова норма, съдържаща се в ЗПК. Разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.

Прочитът на съдържанието на клаузите за неустойка и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем налага разбирането, че по своето същество т.нар.

„неустойката“ всъщност представлява скрито възнаграждение за кредитора. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по- специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Отпусната в заем 2 сума е в размер на 1200лв. Видно от клаузите на договора заемополучателят е предвидено да върне сумата от 2349 лв. ГПР е посочено, че е в размер на 64.071 %. Видно от погасителния план месечната вноска (вкл. и неустойка) е в размер на 261 лв. или общо сумата за връщане от заемополучателя е в размер на 2349 лв. Видно от данните, поместени в официалния и общодостъпен сайт на БНБ годишният лихвен процент на БНБ към датата на сключване на процесния договор е бил 2,95 %. От тук следва, че ГПР не може да бъде повече от 64,75 %.

И без специални знания е видно, че в случая ГПР надвишава законустановения максимум, предвиден в чл. 19 ЗПК, а сумата за неустойка е в размер – почти колкото този на отпуснатата в заем сума. Освен това в процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11,ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 12и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В изложения смисъл е и Определение №361/13.05.2025 г. по в.ч.гр.дело № 207 по описа за 2025 г. на ОС Монтана.

Предвид горното съдът намира, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата (чистата стойност на кредита), на осн. чл. 411,ал. 2, т.2, пр.1 ГПК - а именно, защото искането е в противоречие със закона, и по чл. 411,ал.2, т.3 защото се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществуваобоснована вероятност да е неравноправна.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение подлежи на обжалване в частта за разноските в едноседмичен срок от съобщението по реда на чл. 413 ГПК пред ОС Монтана.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр Агенция за събиране на вземания ЕАД IBAN: **********, валута на сметката: EUR, име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: **********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се 3 прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.

Такова задължение имате и когато е посочен електронен адрес за връчване. При неизпълнение на задължението за уведомяване на съда, както и при посочване на неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

4. Настоящата заповед е издадена единствено на информация, предоставена от кредитора.

Тази информация не е проверявана от съда.

5. Заповедта подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването.

Заповедта е подписана с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Лилия Й. Любенова Димитрова )

4