Решение № 1040 от 09.10.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. Бургас, 09.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г.а Върбанова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело № 20232100501088 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от И. Г. Я., чрез пълномощника му адв. Калина Славкова от Софийска адвокатска колегия, срещу Решение № 3/24.04.2023 г., постановено по гр. д. № 1/2023 г. по описа на Районен съд – Малко Търново, с което по иск на „Югоизточно държавно предприятие” ДП (по-долу наричано за краткост „ЮИДП“) по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 92 ЗЗД е признато за установено, че И. Г. Я. дължи на ЮИДП сумата от 10 654,97 лв., представляваща неустойка по Договор за управление № РД-14-09/12.12.2019 г., ведно със законната лихва от 07.07.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за което по ч. гр. д. № 66/2022 г по описа на Районен съд – Малко Търново е издадена Заповед № 41/06.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 ГПК. С решението са присъдени и разноски в полза на ЮИДП.

Жалбоподателят счита, че първоинстанционното решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Изтъква, че съдът не е съобразил Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, като не е установил, че са налице вреди от неизпълнението. Счита, че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е обсъдил всички своевременно въведени доводи и възражения и не е основал решението си на цялостен и обективен анализ на 1 събраните по делото доказателства. В жалбата се оспорва изводът на първата инстанция, че жалбоподателят мълчаливо се е съгласил с констатациите и изводите на одиторския доклад по делото, като не е подал писмени възражения в предоставения му тридневен срок. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че е обвързан от констатациите на същия доклад. Според жалбоподателя съдът не е преценил и дали размерът на претендираната неустойка от последните три месечни трудови възнаграждения на жалбоподателя съответства на клаузата по чл. 18 от договора за управление, предвиждаща като база за неустойка последното възнаграждение по облигационен договор за управление, изплатено в месеца, предхождащ издаването на заповедта за определяне неустойката. В жалбата се изразява несъгласие с извода на съда за неоснователност на възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузата за неустойка поради противоречието й с добрите нрави, както и на заявеното от него при условията на евентуалност възражение за прекомерност на неустойката по смисъла на чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Навеждат се оплаквания, че съдът не е обсъдил всички негови възражения и представените по делото доказателства. Иска се от съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск, а в условията на евентуалност – да уважи възражението по чл. 92, ал. 2 ЗЗД. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ЮИДП, чрез юрисконсулт Петър Петров. Въззиваемата страна счита, че по делото е доказана вредата като елемент от фактическия състав на неустойката. Изтъква се, че възраженията на ответника относно начина на формиране на неустойката и несъответствието й спрямо уговореното в договора, както и относно характера и доказателствената стойност на одиторския доклад са преклудирани. Въззиваемата страна счита, че съдът правилно е оценил доказателствата по делото. Оспорва твърденията за нищожност на неустойката, тъй като в случая тя не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция. В отговора се сочи също, че неустойката не и прекомерна, тъй като не е претендирана в максималния възможен размер. Иска се от съда да потвърди решението и се претендират разноски.

Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260, ал.

1 и чл. 261 ГПК.

По валидността и допустимостта на решението:

Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта на решението. Въпреки това, в съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК, въззивният съд извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.

2

Като прецени събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Делото е образувано след подадено възражение от въззивника срещу издадената по ч. гр. д. № 66/2022 г по описа на Районен съд – Малко Търново Заповед № 41/06.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение на основание чл. 410 ГПК. В същото се сочи, че неустойката не може да се изчислява въз основа на трудово възнаграждение, защото инж. Я. е бил на граждански договор. Изтъква се, е повечето нарушения са реализирани преди сключване на договора за управление с предприятието или касаят правомощия на длъжностни лица от администрации, стоящи извън тези на териториалното поделение. При условията на евентуалност се възразява за прекомерност на неустойката, тъй като няма вреди от неизпълнението и същото е само 6%.

„Югоизточно държавно предприятие“ (по-долу наричан за краткост „Договора за управление“) е държавно предприятие по чл. 62, ла. 3 от Търговския закон със седалище в гр. Сливен. Съгласно чл. 164 ЗГ то има двустепенна структура: централно управление и териториални поделения.

Едно от териториалните поделения на предприятието е Държавно горско стопанство – Малко Търново.

На 12.12.2019 г. ЮИДП е сключило с И. Г. Я. Договор за управление № РД-14-09/12.12.2019 г. на основание чл. 173, ал. З от Закона за горите, по силата на който ЮИДП възлага, а инж. Я. приема да ръководи и представлява повереното му стопанство – Териториално поделение „Държавно горско стопанство – Малко Търново“ (по-долу наричано за краткост „ТП „ДГС – МТ“), в съответствие с действащото законодателство на Република България, решенията на министъра на земеделието и храните, на Управителния съвет и на директора на ЮИДП и в рамките на предоставените му права, съгласно действащата нормативна уредба правомощия. В чл. 12 от Договора за управление са уредени задълженията на инж. Я. като директор на териториалното поделение.

В чл. 18, ал. 1 от Договора за управление е предвидено, че при нарушение на договора за управление, в това число и такова, изразяващо се в нарушение на разпоредбите на Закона за горите, Закона за лова и опазване на дивеча и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане, както и на други нормативи актове, както и при извършване на действия, уронващи доброто име на предприятието и в случаите на злоупотреба с доверието на управителните и ръководните органи на ЮИДП инж. Я. дължи неустойка в размер до 5 месечни брутни възнаграждения. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Договора за управление при реализиране на отговорността по ал. 1 директорът на ЮИДП издава заповед, в която определя основанието и конкретния размер на дължимата неустойка. Според чл. 18, ал. 4 от Договора за управление размерът на неустойката се определя на база последното формирано и изплатено възнаграждение за месеца, предхождащ месеца на издаване на заповедта по чл. 18, ал. 2.

Договорът за управление е прекратен със Заповед № РД-15-18 от 3

20.07.2021 г. на Директора на ЮИДП на основание чл. 172, ал. 1, т. 4, предл. 2 от Закона за горите и чл. 19, ал. 1, т. 1 от същия договор – поради заявление от инж. Я..

Със Заповед № РД-10-58/11.02.2022 г. Директорът на ЮИДП е възложил на одитен екип от звено „Вътрешен одит“ при ЮИДП, в състав:

Ц.П. – ръководител на Звено „Вътрешен одит“ и ръководител на одитния екип, и З.В. – главен вътрешен одитор, да извършат одитен ангажимент за даване на увереност относно „съответствието на финансовото управление на дейностите“ в ТП „ДГС – МТ“ за периода от 01.07.2020 г. до 31.12.2021 г.

Изготвен е предварителен одитен доклад, който е връчен на 08.03.2022 г. на инж. Я. (видно от приложения в одитното досие протокол за връчване) със срок за представяне на писмени становище по доклада в срок до 11.03.2022 г. Няма доказателства, но не се и твърди, да се постъпило възражение от инж. Я..

Съставен е окончателен доклад с вх. № КДВО-02-01-15/11.03.2022 г. в ЦУ на ЮИДП (наричан по-долу за краткост „Одитния доклад“), с който са констатирани пропуски на инж. Я. при изпълнение на задълженията му като директор на ТП „ДГС – МТ“ за одитирания период. Всяко едно от тях ще бъде коментирано на отделно място.

Във връзка с Одитния доклад ръководителят на одита Ц.П. е съставила друг доклад до Директора на ЮИДП с вх. № КДВО-02-01- 16/11.03.2022 г., в който са резюмирани пропуските, допуснати от инж. Я., като е направено предложение на основание чл. 17, ал. 3, т. 2 от Договора за управление да бъде задържана внесената в полза на ЮИДП гаранция, както и на основание чл. 18, ал. 1 от Договора за управление да се поиска от инж. Я. да заплати договорна неустойка в размер до 5 месечни брутни възнаграждения. Този доклад, както правилно отбелязва въззивникът в жалбата си, е докладна записка до работодателя, а не част от Одиторския доклад.

Със Заповед № РД-10-145/07.04.2022 г. на Директора на ЮИДП, въз основа на констатациите и изводите в Одитния доклад относно неизпълнение на договорни задължения от страна на ин. Я. и на основание чл. 18, ал. 2 от Договора за управление, е наредено от същия да се претендира неустойка в размер на 10 654,97 лв., представляваща сума в размер на три брутни възнаграждения, получени от инж. Я..

Относно доказателствената сила на Одитния доклад:

Първоинстанционният съд е приел, че Одитният доклад е официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила.

В решението не са коментирани нарушенията, които обосновават договорна отговорност, както и доказателствата, ангажирани от страните.

Настоящият съд е съгласен, че Одиторският доклад е официален свидетелстващ документ. Аргументите за това са следните:

На първо място, докладът е съставен от длъжностни лица – вътрешни одитори по смисъла на чл. 19 и сл. от Закона за вътрешния одит в публичния 4 сектор (ЗВОПС), които са независими (чл. 16, ал. 1 от ЗВОПС).

На второ място, докладът е съставен в кръга на компетентността на вътрешните одитори. По силата на чл. 7 от ЗВОПС тези лица могат да извършват одитен ангажимент за даване на увереност. Съгласно дефиницията на чл. 7, ал. 1 от ЗВОПС одитният ангажимент за даване на увереност се изразява в предоставяне на обективна оценка на доказателствата от вътрешния одитор с цел да се предостави независимо мнение или извод относно процес, система или друг обект на одита. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗВОПС за изпълнението на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се изготвя одитен доклад, който включва резюме, цели и обхват на ангажимента, констатации, изводи и препоръки. Съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗВОПС целта и обхватът на всеки одитен ангажимент за даване на увереност се определят от ръководителя на вътрешния одит. В случая по делото е представен одитен план (девет последователно номерирани документа със заглавие „работна програма“ към Одитното досие), в който ръководителят на вътрешния одит е разписал целите и обхватът на одита, като те се припокриват с предмета на Одимния доклад.

На трето място, докладът е съставен в законовата форма и по законовия ред. Той е писмен и съдържа определените в чл. 38, ал. 2 от ЗВОПС реквизити.

На четвърто място, както е видно от разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от ЗВОПС, одитният доклад съдържа констатации, тоест установяване на факти.

Въз основа на констатациите вътрешните одитори правят изводи и дават препоръки.

Поради изложеното настоящият съд намира, че са налице всички предпоставки от дефиницията на официалния свидетелстващ документ, дадена в чл. 179, ал. 1 от ГПК. Налице е и съдебна практика, макар и оскъдна, според която одиторският доклад по ЗВОПС е официален свидетелстващ документ. Вж. в този смисъл Решение № 43 от 07.03.2018 г. по гр. д. № 2085/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 105 от 08.02.2018 г. по гр. д. № 3345/2017 г. на ВКС, IV г. о., Определение № 50216 от 26.04.2023 г. по гр. д.