Решение № 1261 от 14.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1261 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20251110210250 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на С. К. К. срещу Заповед за задържане на лице рег. № ***************г., издадена от разузнавач при Главна дирекция „Национална полиция“ - гр. София, с която жалбоподателят С. К. К. е задържана на основание чл.72 ал.1 ЗМВР.

В жалбата се твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна поради издаването й при допуснати съществени процесуални нарушения, противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона, с оглед на което се иска от съда да бъде отменена. Изтъква се, че в заповедта за задържане липсва посочване на факти, които да очертават конкретни извършени от жалбоподателката действия, осъществяващи от обективна страна състава на посоченото престъпление с правна квалификация по чл.

304а от НК. Освен това към датата на задържането липсвали доказателства задържаното лице да е извършило престъплението, във връзка с което е било задържано. Излагат се твърдения, че на 24.06.2025 г. след като жалбоподателката се съгласила да посети Комисията за противодействие на корупцията, на адрес в гр. София, бул. Черни Връх № 45 за да даде обяснения, се е качила на служебен автомобил, след което единият от разследващите органи й заявил, че е разпоредено да бъде задържана за срок до 24 часа, без да й бъде обяснено каква е причината за задържането. Посочва се и че обжалваната заповед е била издадена в несъответствие с целта на закона и при липса на мотиви.

В съдебното заседание, в което е обявено съдебното следствие за приключено, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. К.. Той поддържа жалбата и доводите в нея, като излага допълнителни 1 съображения за липса на посочени в заповедта фактически основания за задържането. Изтъква, че причините за задържането били посочени в докладна записка, която била изготвена три дни след задържането. В нея било посочено, че жалб. К., която упражнявала адвокатска професия, била отказала да предаде документи и други книжа при извършеното претърсване в нейната адвокатска кантора. В тази връзка се посочва, че в качеството си на адвокат жалбоподателката не е била задължена да представя каквито и да било документи при извършеното претърсване и изземване в служебното помещение без надлежно разрешение на съда, а напротив тя е била длъжна съобразно чл. 33 от Закона за адвокатурата да опазва документацията поверена от клиентите й. Излагат се и допълнителни съображения за несъответствие на заповедта с целта на закона. Иска от съда да отмени издадената заповед. Допълнителни съображения излага в писмена защита.

Претендира разноски.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от юрк.П., който оспорва жалбата и доводите в нея. Счита, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за писмена форма и при наличието на материалноправни предпоставки за задържането, с оглед на което пледира заповедта да бъде потвърдена. Претендира разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 24.06.2025 г. от Главна дирекция „Национална полиция“ /ГДНП/ – МВР провели специализирана полицейска операция във връзка с образувано в Комисията за противодействие на корупцията /КПК/ досъдебно производство № КПК-ДП-58/2025 г. по описа на КПК, образувано поради наличие на данни за извършено тежко умишлено престъпление по чл. 304а от НК, с участието на лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл. 6, ал. 1, т. 32 от ЗПК Във връзка с това и след извършено претърсване и изземване в гр.

София, ж.к. „Младост 2“, бл. 249Б, в 14:50 часа на 24.06.2025 г. жалбоподателката С. К. К. била задържана със заповед за задържане на лице № 3286зз-38 от 24.06.2025г., издадена от разузнавач при ГДНП - гр. София на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, в помещение за временно задържане на 07 РУСДВР. Като фактически и правни основания за издаване на заповедта в същата било вписано, че е било образувано досъдебно производство № 58/2025 г. по описа на Комисията за противодействие на корупцията във връзка с установени данни за извършено престъпление от общ характер - тежко умишлено престъпление по чл. 304а от НК, с участие на лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл. 6, ал.1, т.32 от Закона за противодействие на корупцията, както и че е било получено писмо с вх. № 32860040766/24.06.2025 г. по описа на ГДНП. Заповедта била връчена на С. К. на 25.06.2025 г., като същата била освободена в 14:45 часа на 25.06.2025 г., а на 07.07.2025 г. подала жалба срещу заповедта за задържане.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото писмени доказателства – заповед за задържане, протокол за обиск, декларация за правата на задържано лице, медицинско направление, заповед за конвоиране протокол от проведен инструктаж, разписка за предаване на конвоирано лице, разписка за върнати вещи, план с рег. № 3286р-32588/2025 г., докладна записка с рег. № 3286р-33210/2025 г., както и останалите събрани по делото писмени доказателства. Приобщените в 2 производството доказателства и доказателствени средства са единни и непротиворечиви, като в пълнота изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

По правната си същност задържането за срок до 24 часа по реда на чл.

72, ал. 1, т. 1, вр. чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 23, вр. чл. 22 от ЗАНН – административно разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо правната сфера на адресата, което има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие (в този смисъл е Решение № 1135 от 3.02.2016 г. на ВАС - V отд. по адм. дело № 616/2015г. и други)

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

След извършена служебна проверка съдът констатира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган – Е. А. К., която съгласно приложено Удостоверение от отдел „Човешки ресурси“ при ГДНП, към 24.06.2025г. е заемала длъжността Разузнавач I степен в сектор „Противодействие на корупцията в администрацията“ на отдел „Икономическа полиция“ при ГДНП – полицейски орган, който съгласно чл.

72, ал. 1 от ЗМВР имат право да задържат физически лица при посочените в нормативната разпоредба условия. Наред с това съдът констатира, че заповедта за задържането е издадена в писмена форма и препис от същата е връчен на лицето срещу подпис.

Независимо от това съдът намира, че в хода на административното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до опорочаване на същото и ограничаващо правото на защита на задържаното лице, което налага отмяна на оспорената заповед за задържане.

Съгласно посоченото в заповедта задържането е осъществено на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба допуска задържане по отношение на лице, "за което има данни, че е извършило престъпление". В оспорената заповед, въз основа на която е осъществено задържането на жалбоподателката С. К. обаче не се съдържат каквито и да е конкретни фактически основания за издаването й, като въобще липсва изложение на обстоятелствата провокирали задържането, респективно наложили 3 ограничаване на правото на свободно придвижване на лицето. В издадената заповед се сочи единствено, че в КПК било образувано досъдебно производство за престъпление по чл. 304а от НК, с участие на лице, заемащо публична длъжност, съгласно чл. 6, ал.1, т.32 от Закона за противодействие на корупцията, като е посочено и че било получено писмо с вх. № ******************* г. по описа на ГДНП. С това по никакъв начин, не може да се приеме, че са изпълнени изискванията за изложение на конкретни обстоятелства за задържането, което отнесено към посоченото за това правно основание на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР означава данни за съпричастност на задържаното лице към конкретно престъпно посегателство, чрез посочване най-малко на време, място, вида престъпление и в какво се е изразило поведението на лицето, конкретно какви действия или бездействия се твърди да е извършило задържаното лице, които биха могли да бъдат подведени под посочената материалноправна разпоредба. В настоящия случай фактическите основания за задържането отразени в заповедта се свеждат до посочване на факта на образувано досъдебно производство и на наказателноправна разпоредба, което съдържание само по себе си не носи каквато и да е информация за това какво е наложило задържането на лицето.

Действително съдебната практика, прилагайки разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, приема, че не съществува пречка мотивите за издаване на административния акт, в частност фактите дали основание за упражняването на конкретно правомощие да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния акт чрез изготвяне на други документи от органа издал акта, стига да се постигне целта, на изискването за мотивиране на административни актове, а именно да позволи на страните своевременно да се запознаят със съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу него, респективно да се извърши съдебен контрол върху тези съображения. В същия смисъл е и разрешението дадено от СЕС по дело C 608/21, съгласно която също е допустимо фактическото основание на издадената заповед да бъдат изложени в документи, различни от акта за задържане, но не допуска тази информация да бъде съобщена на посочените лица само при евентуално оспорване на законосъобразността на задържането по съдебен ред, а следва да е в момента на задържане или в кратък срок след началото на същото.

В настоящия случай, информация относно причините и фактическите основания за задържането - в какво се изразява поведението на жалбоподателката – кога, къде и какви действия или бездействия е извършила и въз основа на какви факти може да се предположи, че тя може да е съпричастна към извършено престъпление, не е била съобщена на жалбоподателката нито към момента на задържането нито въобще в рамките на същото, предвид, на което съдът намира, че заповедта за задържане не отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, тъй като в нея не се съдържат никакви фактическите основания за издаването й. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си, залегнало изрично както в чл. 5, § 2 от ЕКЗПЧ, така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на задържането.

За да пристъпи към задържане за срок до 24 часа полицейският орган е необходимо да има достатъчно данни, от които да може да се направи извод, че задържаното лице е съпричастно към определено противоправно деяние.