Решение № 688 от 25.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 688 гр. София, 25.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Мая Михайлова

Димитринка КостадиноваМладенова като разгледа докладваното от Мая Михайлова Въззивно гражданско дело № 20211100512848 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба от 04.10.2021 г. на ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу постановление на ЧСИ Н.М. от 29.09.2021 г., с което е отказано намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя до минималния размер от 200 лв., както и размера на начислената по т. 26 ТТРЗЧСИ такса. В частната жалба се сочи, че възражението е прекомерно и недължимо, доколкото не са предприемани действия по водене на изпълнителното дело.

Възнаграждението е несъответно и на правната и фактическа сложност на делото. По изложените съображения се иска намаляване на определеното адвокатско възнаграждение до 200.00 лв., както и на определената от ЧСИ такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Възражение по жалбата е депозирано от взискателя „И.Г.“ ЕООД, чрез адв. П.П., в който се твърди адвокатското възнаграждение да е съобразено с извършените действия: подаване на молба за образуване на изпълнително дело, както и че с поведението си длъжникът е дал повод за образуване на изпълнителното дело.

ЧСИ Н.М. излага мотиви за неоснователност на жалбата. Поддържа се, че възнаграждението от 3 015.38 лева е начислено съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е подадена в процесуално - преклузивния срок по чл. 436, ал.1 от ГПК от надлежно легитимирана страна (съгласно чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК - лице-длъжник по изпълнението, чрез процесуалния му представител) и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК. Изискуемата държавна такса е платена в срок.

Жалбата е основателна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СРС е образувано по молба вх. № 055323/01.09.2021 г. на взискател „И.Г.“ ЕООД, чрез адв. П.П. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителен лист от 20.08.2021 г., издаден по т. дело № 2504/2020 г. по описа на Апелативен съд - София, 15 състав, за сумата от 147 490.41 лв.

Приложен е договор за правна защита и съдействие без дата, в който е посочено, че е договорено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 3 015.38 лв. с вкл. ДДС, платими по банков път при сключване на договора.

Призовка за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 02.09.2021 г., като на 07.09.2021 г. е подадено възражение срещу определеното адвокатско възнаграждение. С разпореждане от 29.09.2021 г. съдебният изпълнител е оставил без уважение подаденото възражение.

Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 в редакция към сключване на договор за правна защита и съдействие, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е: 1. за образуване на изпълнително дело – 200.00 лв.

За пълнота следва да се посочи и, че преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства, определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г., ОСГТК.

В настоящия случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на 200.00 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на молбата. В конкретния случай се установи, че в молбата за образуване на изпълнителното производство формално е посочен и изпълнителен способ (начина на изпълнението), като елемент от редовността на молбата. Поради изложеното следва да се приеме, че взискателят само е депозирал молба за образуване на изпълнителното дело, като не е изпълнил изискването на чл. 426, ал. 2 от ГПК, тъй като не е посочил начина на изпълнението.

Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими действия по 2 процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на длъжника. По изложените съображения съдът приема, че в случая не се дължат разноски на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство.

На свой ред т. 26 от ТАРИФА за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители постановява като дължими разноски при вземане над 100 000 лв. – 5 220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв. Сумата се изчислява върху вземането, индивидуализирано в изпълнителния титул. Така при общо дължима сума от 154 781.15 лв. дължимата такса е в размер на 5 220 + 1 095.62 лв. (без включен ДДС).

Относно разноските по производството

Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител по възражение на длъжника и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение.

Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. „****, длъжник по изпълнително дело № 20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М. с район на действие СРС разпореждане от 29.09.2021 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на процесуалния представител на взискателя по Изпълнително дело № № 20218410405561 по описа на ЧСИ Н.М. сумата в размер на 200.00 лева - представляваща адвокатско възнаграждение, дължимо за образуване на изпълнителното дело и такса по т.

26 ТТР към ЗЧСИ в размер на 6 315.62 лв. (без включен ДДС).

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК ****, за присъждане на разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4