Определение № 10069 от 08.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 10069 гр. София, 08.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20251100511692 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№227511/27.06.2025г., подадена от Ц. К. Т., с ЕГН **********, чрез пълномощник адв.Б. Ч., против определение рег.№23262 от 28.05.2025г., постановено по гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав, с което на основание чл.130 ГПК е върната обективирана в отговор на искова молба с вх.№235187/18.07.2024г., подаден по гр.дело №18553/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, искова молба, уточнена с молба вх.№267953/21.08.2024г., молба вх.№58942/19.02.2025г. и с молба вх.№118544/03.04.2025г., подадена от Ц. К. Т., с ЕГН **********, с която е предявен против В.Г.Г., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК, за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака между Ц. К. Т., с ЕГН **********, и С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр.София, починала на 27.12.2023г., както и е прекратено производството по гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, като постановено в противоречие на материалния закон.

Поддържа се, че първостепенният съд не се е съобразил с обстоятелството, че правото на иск за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито в режим на съпружеска имуществена общност /СИО/, която е прекратена, поради по-голям принос на единия съпруг при придобиването на общите вещи в сравнение с приноса на другия, е в приложение на общия принцип, залегнал в гражданското право, че никой не може да се обогатява за чужда сметка. В тази връзка се твърди, че евентуалното неоснователно обогатяване на единия съпруг, респ.- на неговите наследници, за сметка на другия, не е обусловено от начина на прекратяване на СИО, а от това налице ли е съвместен принос или приноса на единия съпруг, съществено надвишава приноса на другия, съответно изцяло го изключва. Позовава се на тълкувателно решение №26 от 02.03.1970г. на ВС по гр.дело №2/1970г., ОСГК. Твърди се, че законодателят изрично е уредил правото на определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака 1 имущество като имуществено право, което е и наследимо - имащо за цел да преодолее настъпило неоснователно обогатяване на единия съпруг за сметка на другия.

Поддържа се още, че в конкретния случай искът с правно основание чл.29, ал.3 от СК е предявен в предвидения в закона едногодишен срок от прекратяването на СИО, поради което се явява допустим и съдът следва да го разгледа по същество. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени обжалваното определение и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – В.Г.Г., с ЕГН **********, е депозирал писмен отговор на подадената частна жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Моли съда да постанови съдебен акт, с който да остави частната жалба без уважение. Претендира присъждане на разноски в размер на платеното адвокатско възнаграждение. Към подадения отговор на частната жалба е приложен списък по чл.80 ГПК.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Пред СРС е било образувано гр.дело №18553/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177ми състав, по искова молба, подадена от В.Г.Г., с ЕГН **********, срещу Ц. К. Т., с ЕГН **********, с която е предявен иск за делба на съсобствени между страните недвижими имоти, находящи се в гр.София, а именно: апартаменти, представляващи самостоятелни обекти в сграда, с идентификатори *** и

*** по КККР на гр.София. В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор вх.№235187/18.07.2024г. от Ц. К. Т., с ЕГН **********, с който е обективиран предявен евентуален иск по чл.21, ал. 4 от СК за липса на съвместен принос, съответно за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака между Ц.

К. Т., с ЕГН **********, и С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр.София, починала на 27.12.2023г..

В молба-уточнение вх.№267953/21.08.2024г., подадена от Ц. К. Т., в изпълнение на дадени указания от първостепенния съд с разпореждане №103894/22.07.2024г., постановено по гр.дело №18553/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, се посочва, че предявеният в писмения отговор евентуален иск е за определяне на поголям дял от придобитото по време на брака между него и С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр.София, починала на 27.12.2023г. имущество на основание чл.29, ал.3 от СК /чл.28, ал.3 от СК, отм./. Със същата молба се уточнява изрично, че не е предявен установителен иск за собственост срещу В.Г.Г., с ЕГН **********, а е релевирано възражение за настъпила трансформация на имуществото при придобиване на делбените имоти.

С определение №40009/03.10.2024г., постановено по гр.дело №18553/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, на основание чл.210, ал.2 ГПК, е разделен предявеният от Ц. К. Т., с ЕГН **********, иск с правно основание чл.29, ал.3 СК и с разпореждане от 04.10.2024г. на ръководителя на I I Г.О. на СРС е образувано гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав.

В молба-уточнение вх.№58942/19.02.2025г. и молба-уточнение вх.

№118544/03.04.2025г., подадени от Ц. К. Т., в изпълнение на дадени указания от първостепенния съд с разпореждане рег.№4368/09.01.2025г. и разпореждане рег.

№36962/01.03.2025г., постановени гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав, се поддържа, че С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, е починала на 27.12.2023г., като 2 се твърди че сключеният между нея и Ц. К. Т., с ЕГН **********, граждански брак е възможно да е невалиден, поради което ако не е възникнал валиден брак, който е бил прекратен със смъртта на съпругата, то не е възникнала и СИО. Към посочените уточнителни молби са приложени съответно:1./ удостоверение за сключен граждански брак №7082133319/10.12.2013г., издадено от СО – район „Сердика“, от което е видно, че на 16.05.1991г. в посолството на Република България в гр.Триполи, Либийска Арабска Джамахирия, е сключен граждански брак между от Ц. К. Т., с ЕГН **********, и С.Н.Х., /с фамилно име след брака: Х.-Т.а/, с ЕГН **********, както и 2./удостоверение за наследници изх.№РЛН24-УГ51-71/02.01.2024г., издадено от СО – район „Люлин“, от което се установява, че С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, е починала на 27.12.2023г. и е оставила за наследници по закон Ц. К. Т., с ЕГН ********** – съпруг и В.Г.Г., с ЕГН ********** – син.

С обжалваното определение рег.№23262 от 28.05.2025г., постановено по гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав, на основание чл.130 ГПК е върната обективирана в отговор на искова молба с вх.№235187/18.07.2024г., подаден по гр.дело №18553/2024г. по описа на СРС, Г.О., 177-ми състав, искова молба, уточнена с молба вх.№267953/21.08.2024г., молба вх.№58942/19.02.2025г. и с молба вх.

№118544/03.04.2025г., подадена от Ц. К. Т., с която е предявен против В.Г.Г., иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК, за определяне на по-голям дял от имуществото, придобито по време на брака между Ц. К. Т., с ЕГН **********, и С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр.София, починала на 27.12.2023г., както и е прекратено производството по гр.дело №58814/2024г. по описа на СРС, Г.О., 181-ви състав.

Изложени са мотиви, че разпоредбата на чл.29, ал.3 СК включва следните три изискуеми елемента в условието на тяхната кумулативна наличност, които ясно се разграничават, като: наличието на материално потестативно право; упражняването му посредством предявяване на конститутивен иск; и влязло в сила съдебно решение, с което се уважава заявеният конститутивен иск за прекратяване на брака.

Първоинстанционният съд е приел, че в случая бракът между страните е прекратен с факта на настъпване на смъртта на съпругата. Приел е още, че съгласно съдебната практика, наследниците на съпруг, починал след прекратяване на брака поради развод или обявяването на брака за недействителен, могат в едногодишния срок по чл.31 от СК да предявят иска по чл.29, ал.3 СК против преживелия съпруг, както и да продължат предявения от наследодателя им иск. В тази връзка дори и наследниците на починалия съпруг могат да предявят иска по чл.29, ал.3 СК, но същите са активно процесуалноправно легитимирани само в хипотезите, когато бракът е прекратен въз основа на влязло в сила решение за прекратяване на брака или бракът е обявен за недействителен. Посочено е, че в конкретния случай бракът между ищеца - Ц. К. Т., с ЕГН **********, и С.Н.Х.-Т.а, с ЕГН **********, бивш жител на гр.София, починала на 27.12.2023г., е бил прекратен със смъртта на съпругата му, поради което предявеният иск по чл.29, ал.3 СК се явява недопустим.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Правото да се иска определяне на по-голям дял от съпружеската общност по чл.29 от СК е преобразуващо субективно право. В случая, видно от молба-уточнение 3 вх.№267953/21.08.2024г., ищецът – Ц. К. Т., изрично е уточнил, че предявява конститутивен иск по чл.29, ал.3 СК /чл.28, ал.3 СК, отм./ за определяне на по-голям дял от придобитото по време на брака му със С.Н.Х.-Т.а имущество, а не установителен иск за собственост, като са изложени аргументи, че придобитото в режим на СИО имущество може да бъде притежавано в по-голям дял от съпруга, имащ по-голям принос в придобиването. Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 СК, при прекратяване на СИО поради развод или по чл.27, ал.2 СК, съдът може да определи по-голям дял от общото имущество на единия съпруг, ако приносът му в придобиването значително надхвърля приноса на другия съпруг. Следователно съпругът – титуляр на правото, едностранно може да предизвика промяна в патримониума на другия съпруг, като поиска от съда да промени съотношението на дяловете в съсобствеността в негова полза. Действително, в правната теория и в съдебната практика – в цитираното в частната жалба тълкувателно решение №26 от 02.03.1970г. на ВС по гр.дело №2/1970г., ОСГК, на което се позовава жалбоподателя, се налага разбирането, че правото да се иска определяне на по-голям дял, поради значително преобладаващ принос, е едно имуществено право, което не се погасява със смъртта на единия съпруг и преминава върху неговите наследници, тъй като има за своя първооснова общия принцип за недопустимост на неоснователното обогатяване.

В този смисъл се налага извода, че преживелият съпруг може да предяви иск по чл.29, ал.3 СК срещу наследниците на починалия съпруг, но само в предвидените в цитираната норма хипотези. В случая, обаче, настоящият съдебен състав намира, че независимо от факта, че правото да се иска определяне на по-голям дял е наследимо, то в разглежданата хипотеза в полза на преживелия съпруг не е възникнало, тъй като разпоредбата на чл.29, ал.3 СК изчерпателно изброява вида на прекратяването на СИО, при което може да се определи по-голям дял поради принос, и същата не подлежи на разширително тълкуване. В тази връзка, предявяването на конститутивния иск по чл.29, ал.3 СК е допустимо единствено при хипотезите на прекратяването на брака с развод, респ. с прекратяването на СИО със съдебно решение по чл.27, ал.2 от СК, както и по изключение – при прекратяване на брака поради унищожаемост, на основание чл.48, ал.3 СК, какъвто не е настоящият случай. Видно от данните по делото, между ищеца – Ц. К. Т. и С.Н.Х.-Т.а е бил налице сключен граждански брак, прекратен със смъртта на съпругата на 27.12.2023г., поради което съдът приема, че СИО е прекратена посредством способ, попадащ извън приложното поле на разпоредбата на чл.29, ал.3 СК. Следователно в разглеждания случай се налага изводът, че ищецът не притежава активна процесуална легитимация за предявяването на конститутивния иск по чл.29, ал.3 СК за определяне на по-голям дял от общото имущество, придобито по време на брака поради това, че приносът му значително надхвърля приноса на другия съпруг.