Решение № 632 от 17.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 632 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110208950 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Юлиян В. Б. срещу наказателно постановление /НП/ № **************г., издадено от началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Ю. В. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

В жалбата си Б. оспорва фактическите констатации в акта. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Въведени са доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи основание за отмяна на издаденото наказателно постановление на процесуално основание.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.

Той се представлява от адв.Б.. Процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски. са

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско 1 възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 18.04.2024г. около 01.30 часа в гр. С. на ул. „ Х. К. А.“ с посока от ул.

„И.“ към бул. „Ц. Л.“ жалбоподателят Ю. Б. управлявал л.а. „Л. Л.” с ДК № *********. Срещу № 226 свидетелите Г. и Ш., възприели движението на лекия автомобил, спрели същия за проверка. Водачът бил сам в превозното средство. Докато се приближавали към автомобила, водачът изгасил същия и излязъл от него. Полицейските служители поискали да извършат тест с техническо средство на водача, чиято самоличност установили, за употреба на алкохол тъй като възприели силна миризма на алкохол, но същият отказал. За така констатираното св. Г. съставил АУАН, в който описал фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на соченото административно нарушение. Свидетелят Шейнов съставил талон за медицинско изследване, в който отразил отказа на лицето. АУАН бил връчен при отказ.

В последствие било издадено процесното наказателно, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 1 ЗДвП за нарушение на чл.

174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на св.Г., св. Ш. и св. Н. както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, заповед н а министъра на вътрешните работи , справкаизвлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно съставянето на акта.

2

Тъй като гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното талон за медицинско изследване и справка-извлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.

Съдът не кредитира показанията на св. З., тъй като същите са неточни, непрецизни и вътрешно объркани по отношение на конкретни факти, касаещи предмета на производството. От съдържанието на разказа му по вътрешно противоречив начин се онагледяват хаотичност на изказа по отношение на фактите кога и къде за пръв път свидетелят е видял полицейския екип, къде се е намирал той по това време. Същевременно в разказа си и тримата свидетели – Г., Ш. и Н. – по взаимно единен и допълващ се начин дават точни и ясни сведения за обстоятелствата, при които са възприели движението на автомобила, факта водачът да е бил сам в него, както и да е спрял автомобила и излязъл от него. В този смисъл съдът прие, че именно техните показания очертават достоверно събитийната подреденост, поради което им се довери.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство, като е описан 3 вида и номера му. Тези нарушения са описани откъм фактически параметри в издаденото НП и им е дадена съответна правна квалификация.

Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била правилно ангажирана.

Ю. В. Б. е управлявал процесното МПС и е отказал да бъде изпрабван с техническо средство за наличие на алкохол. Зради отказа е издаден талон за медицинско изследване приложен към делото. Това нарушение отразяват конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол, се наказва с лишаване от право да управлява МПС и глоба.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на алкохол е отказало да му бъде направена проверка, респективно не е дало кръв за изследване.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в АУАН и НП дата жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил, бил е поканен да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.

Издаден му е талон за медицинско изследване като същият не е дал кръв за изследване.

Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, е дали Б. е бил употребил алкохол или не, респективно дали е управлявала МПС след употреба на алкохол. Отказвайки да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и да даде кръв за изследване /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил алкохол или не/ е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение.

4

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а - пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Наложеното му административно наказание за това нарушение е в рамките на въведения в закона размер като глоба и като лишаване от парво да управлява моторно преовзно средство, сещувременно то е адекватно на вида и тежестта на извършеното нарушение, поради което не следва да бъде редуцирано.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН.

С оглед изхода на производството Ю. В. Б. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

/НП/

№

**************г., издадено от началник група към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя Ю. В. Б. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр.1 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА Ю. В. Б. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5