Решение № 112 от 28.02.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Велико Търново, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а

Членове:

Йордан Воденичаров

Я. Данаилов при участието на секретаря Албена П. Шишманова като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Въззивно гражданско дело № 20224100500279 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 101 от 14.02.2022 година по гр.д. № 1191/2021 година по описа на РС – ГОРНА ОРЯХОВИЦА е прието за установено по отношение на „У.Б.“ АД, че К. М. К. дължи сумата от 1915,34 лв. – главница по договор за кредитна карта за физически лица, ведно със законната лихва от 02.11.2021 година до окончателното плащане, сумата от 97,64 лв.. – договорна лихва върху главницата за периода от 16.11.2018г. до 25.01.2019 год., като отхвърля е иска за сумата 534,38 лв. – лихва за просрочие и 72,00 лв. разноски за уведомяване. Ответницата е осъдена да заплати разноските по делото – съразмерно на уважената част от иска.

Против това решение е подадена въззивна жалба от ответника чрез назначения й особен представител адв. А. Ч. като обжалва решението само в частта с която искът е уважен. Навежда доводи за незаконосъобразност на решението, поради произнасяне по недопустим иск. Недопустимостта на иска обосновава с твърдението, че ищецът не е отпускал твърдяната сума на ответницата. Прави възражения за липсата на сключен между страните договор за кредит, като оспорва подписът на кредитополучател да е положен от ответницата К. М. К.. Оспорва да е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, тъй като ответницата не била надлежно уведомена от кредитора чрез писмено изявление, което да е 1 връчено на К., за да настъпи предсрочната изискуемост. Оспорва представеното в заповедното производство извлечение от сметка. Същите възражения са направени и пред първоинстнационния съд. Моли съда да постанови решение, с което да отмени това на районния съд и да постанови ново с което да отхвърли изцяло предявения иск.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищеца по делото – ответник по въззивната жалба У.Б. АД чрез пълномощник адв. Я. Д.. Оспорва се жалбата като неоснователна. Излагат се становище за правилност на обжалваното решение и основателност на предявения иск. Счита, че първоинстанционният съд не е допуснал посочените във въззивната жалба нарушения на закона при разглеждане на делото и постановяване на решението. Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на първата инстанция.

Страните не са направили искания за събиране на доказателства, не са сочени нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, отговаря на изискванията за форма и съдържание, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

Не са налице процесуални нарушения при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение. Съдът се е произнесъл по допустим иск в рамките на въведения с исковата молба предмет на спора и делото. Решението е допустимо и следва въззивната жалбата и делото да бъдат разгледани по същество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и възражения и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Горна Оряховица е бил предявен от ищеца „У.Б.“ АД гр. София против ответника К. М. К. установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 430 от ТЗ., чрез който се иска да бъде прието за установено, че съществува вземането на ищеца против ответник, за което е издадена заповед за изпълнение № 379 от 04.12.2020 г. по ч.гр.д. № 1840/2020 по описа на Районен съд – Горна Оряховица, което е както следва: за сумата от 1951,34 лева –главница по Договор за кредитна карта за физически лица .../10.04.2018 год., ведно със законна лехва от датата на подаване на заявлението 02.11.2020 година до окончателното плащане; 632,02 лв. – договорна лихва за периода от 16.11.2018 г. до 29.10.2020 год.; 72,00 лв. – дължими разноски за уведомяване и заплатени разноски 112, 39 лв. – платени разноски за ДТ и юрисконсултско възнаграждение. Размерът на предоставената сума по кредитната карта 2 била с лимит 2000 лв., а договорът имал срок на действие до 30.04.2020 год. Кредитния лимит бил използван, като месечните вноски за периода от 16.11.2918г. до 15.01.2019 година не били платени в срок. Банката обявила кредитът за предсрочно изискуем на основание т.

10 от Договора за кредитна карта на физическо лице във връзка с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, като е отправила надлежно писмено уведомление до длъжника, в което е посочил. Твърди, че общото задължение е в размер на 2619,36 лв., от които 1915,34 лв. неизплатена главница и 632,02 лв. договорна лихва. Именно това вземане е било предмет на издадената заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК.

Ответникът К. М. К. чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК особен представител адв. А. Ч. представя писмен отговор на исковата молба по реда на чл. 131 от ГПК. Оспорва предявения иск като недопустими и изцяло неоснователни. Оспорва твърдението, че ищецът е отпуснал на К. М. К. по Договор за кредитна карта за физически лица № ... сумата от 2000 лв. Твърди, че ответницата не е страна по договора и че подписите, положени под него не са нейни, нито пък същата е усвоявала сумата по договора. Оспорва истинността на договора и че съдържанието на документи е преправено след подписването му. Ответницата не била уведомена от ищеца за настъпила предсрочна изискуемост на вземането. Оспорва представеното с исковата молба извлечение от счетоводни книги, като неотносимо към спора, неясно и непълно. Документът не съдържал факти и обстоятелства, от които да се удостоверява ликвидността и изискуемостта на заявеното вземане и не намерили отражение настъпилите изменения в размера на задължението в резултат на внесени погасителни вноски. Излага възражения за нищожност клаузи на договора за кредит на основание чл. 19, ал. 4 във връзка с чл. 19, ал. 5 от Закона за потребителския кредит – тези относно лихвения процент, месечния лихвен процент върху усвоената сума, минималната изискуема погасителна вноска. Възразява срещу така предявените суми за главница, лихви и разноски. Претендира искът да бъде отхвърлен на посочените основания.

От събраните по делото доказателства се установяват следните относими към правния спор факти:

На 10.04.2018 година между страните е сключен Договор № .../10.04.2018 год. за кредитна карта за физически лица, по силата на който на ответницата е предоставен кредитен лимит като държател на основната карта, както и оправомощен държател на допълнителна кредитна карта. Размерът на кредитния лимит е 2000 лева при месечен лихвен процент за всеки отделен месец през срока на действие на договора 1,35% върху усвоената сума. Кредитната линия се ползвал по картова сметка изрично посочена в договора и при минимална изискуема вноска за ПКП в размер на 60,00 лв., разна на 3% от кредитната линия. Срокът на ползване на разрешения кредитен лимит е до 30.04.2020 година. Крайния срок за окончателно възстановяване и погасяване без право на револвиране на дължимите по кредита суми е до 30.04.2020 година. Кредитът не е обезпечен.

От писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от 10.04.2018г. до 25.01.2019 година К. К. чрез тип на карта Visa Classic е изтеглила общо 2527,98 лв. За периода от 12.04.2018г. до 25.01.2019т.

3 ответницата е внесла по погасителната сметка н У.Б. АД сума в общ размер 515,00 лв., от които – 144,20 лв. дължима лихва и погасяване на задължения 370,80 лв. Остатъкът от неплатена главница е в размер на 1915,34 лв. Дължима лихва върху главницата е в размер на 97,64 лв. за периода от 16.11.2018г. до 202019 г.

Ищецът е отправил покана за доброволно изпълнение до ответницата изх. № 01090/03.02.2020 г., която е връчена чрез ЧСИ по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК При извършване на връчването на поканата, при първото посещение връчителят е събрал събрал данни от съседи, че лицето не живее на адреса, а е в чужбина- Холандия. При това положение, съгл. разпоредбата на чл.47, ал.1, изр. четвърто от ГПК не се е налагало извършването на три посещения на адреса. Адресът на който е връчена по реда на чл. 47 от ГПК поканата е единственият посочен в договора за кредит адрес за кореспонденция на длъжника – кредитополучател и освен това е и регистрираният в НБД „Население“ като постоянен и настоящ адрес на К. М. К.. В поканата е посочен размерът на дълга – главница и лихва към датата на поканата – 1915,34 лв. и лихва 408,79 лв. При тези обстоятелства съдът приема, че волеизявлението за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е извършено по предвидения в Закона и договора ред.

Връзка с направеното от ответницата оспорване истинността на договора за кредитна карта на физическо лице на основание чл. 193 от ГПК е открито производство. Ответницата, която на основание чл. 193, ал. 3 изр. 1 от ГПК носи тежестта на доказване неистинността на документа не е ангажирала доказателства и не е доказа твърдението си, че не тя е подписала договора, поради което документът не следва да бъде изключен от доказателствата по делото.

При тези фактически твърдения съдът приема от правна страна следното: Както се посочи по-горе предявен е положителен установителен иск по чл. 422, ал.1 вр. чл. 415, ал.1 от ГПК чрез който се иска със сила на пресъдено нещо да бъде признато правото на ищеца вземането му за исковата сума, дължима, според твърденията на му, на основание Договор за кредитна .../10.04.2018 год., сключен между „У.Б.“ АД и ответницата К. К. Приетите по делото доказателства установяват процесното вземане по несъмнен начин в полза на ищеца.

Неоснователно е възражението на ответника – жалбоподател в настоящото производство, че липсва между страните твърдяното от ищеца правоотношение. Налице е валидно сключен договор за кредитна карта с посочените в исковата молба клаузи и посочен краен срок на възстановяване 30.04.2020 година. Налице е надлежно настъпила и обявена предсрочна изискуемост. Наведените от жалбоподателя възражения се явяват изцяло основателни.

Освен това следва да бъде отбелязано, че към датата на подаването на заявление по чл. 417 от ГПК от страна на ищеца – кредитор -02.11.2020 година е бил изтекъл и предвидения краен срок за възстановяване и погасяване на усвоената сума – 30.04.2020 година. По несъмнен начин е установен и размерът на задължението – главница и лихва.

Неоснователно е възражението за липса на доказателства относно предоставяне реално на сумата от 2000 лв. Както от представените писмени доказателства, така и от изслушаната експертиза се установява факта на усвояване на предоставения кредитен лимит, 4 извършеното частично възстановяване и размерът на невъзстановената главница и размерът на договорената лихва. Неоснователни са наведените възражения за нищожност на клаузите в договора относно определяне размерът на лихвата. Последните са голословни и неподкрепени с доказателства и разумни аргументи.

Имайки предвид всичко изложено съдът приема, че в полза на ищеца/ответникът по въззивната жалба/ е възникнало твърдяното право на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение № 379 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 04.12.2020 година

Предвид гореизложеното и съвпадението на крайните изводи и на двете инстанции относно основателността на предявения иск, окръжният съд приема, че въззивната жалба на К. М. К., подадена от особения представител адв. Ч. против решението на районния съд е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Обжалваното решение е обосновано, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено обжалваната му част.