Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 193 от 27.05.2026, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Въззивно гражданско дело 390/2026
Вид
Решение № 193
Подписан
27.05.2026
В сила
27.05.2026
Състав
Галина Магардичиян, Катина Кавърова, Васил Петков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Русе, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Васил Петков

Катина Кавърова като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20264500500390 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 436 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба на В. Т. Т., чрез адв. Г. Т. с правно основание чл.

435, ал. 2, т. 7 ГПК против определените разноски по изп. дело № 20267600400144 по описа на ЧСИ Ц.Г. с рег. № ***, обективирани в Покана за доброволно изпълнение, връчена на В. Т. Т. на 15.04.2026 г.

Жалбоподателят поддържа, че размерът на разноските е определен незаконосъобразно. В тази насока се развиват съображения, че начисленото в полза на процесуалния представител на взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 376.14 евро е прекомерно. Сочи се, че същото трябва да е в размер не повече от 100 лв. Твърди се, че неправилно ЧСИ не е индивидуализирал по пера дължимите разноски. Освен това се поддържа недължимост на таксата за налагане на запор, тъй като плащането е извършено незабавно след ПДИ. Твърди се неправилно изчисляване на таксите, начислени от ЧСИ. Иска се ЧСИ да представи детайлна сметка за начислените такси съгласно изискванията на чл. 79, ал. 2 от ЗЧСИ. Иска се отмяна на постановлението за разноски, обективирано в ПДИ като незаконосъобразно, в частта, в която е определено адв. възнаграждение в размер над 100 лв. до пълния начислен размер от 376.14 евро, както и такси по Тарифата към ЗЧСИ над законоустановения размер на действително необходимите и извършени по делото действия. Жалбоподателят претендира разноски за производството пред ОС-Русе.

Взискателят Т. П. П. чрез адв. С. Ц. Ц. в срок е представил отговор на жалбата, с който оспорва последната като недопустима и евентуално като неоснователна. Поддържа, че договореното адвокатско възнаграждение не е 1 прекомерно. Счита, че в молбата за образуване на изпълнителното дело е изложено искането за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника, което представлява действие по водене на изпълнително дело, поради което процесуалният представител на взискателя не е осъществил само действия по образуване на изпълнителното дело, а и такива по представителство на взискателя в развилото се производство. Счита за неоснователна жалбата и в частта относно начислените такси в изпълнителното производство.

В мотивите си съдебният изпълнител сочи, че постановлението за разноските е правилно, а жалбата на длъжника е неоснователна. Представил е Удостоверение за начислените по изп. дело № 20267600400144 такси по Тарифата към ЗЧСИ в общ размер на 314.49 евро, с ДДС - 375.82 евро.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и приложените писмени доказателства, намира следното от фактическа страна:

Видно от приложените документи към изпълнителното производство, последното е било образувано по молба на взискателя Т. П. П. чрез адв. С. Ц. на 09.04.2026 г. въз основа на изпълнителен лист № 318, издаден на 07.04.2026 г. по гр. д. № 6449/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. Длъжникът В. Т. Т. е бил осъден да заплати на адв. Т. П. П. сумата от 1946.04 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред РРС по гр. д. № 6449/2023 г. по описа на РРС и 511.29 евро адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по в. гр. д. № 578/25 г. по описа на РОС. Към молбата са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които се установява, че взискателят е заплатил на пълномощника адв. С. Ц. адвокатско възнаграждение за представителство по изпълнителното дело в размер на 376.14 евро. В молбата е изложено искането към съдебния изпълнител да образува изпълнително дело, да изпрати покана за доброволно изпълнение до длъжника, заедно с което да пристъпи към принудително изпълнение, чрез налагането на запор върху банковите сметки на длъжника в БАКБ, а също така да бъдат направени справки за притежавани МПС, банкови сметки, както и недвижимо имущество, като при откриване на такива, да бъдат наложени запори и възбрани за изпълнение на вземането.

На 15.04.2026 г. е връчена поканата за доброволно изпълнение. На 16.04.2026 г. е погасено цялото задължение. На 17.04.2026 г. е изготвено постановлението за прекратяване. Жалбата срещу постановлението за разноски е депозирана на 28.04.2026 г.

От представеното към становището на ЧСИ Удостоверение за начислените такси по изп. дело № 20267600400144 е видно, че размерът на дължимите такси е изчислен, като по т. 1 от ТТЗЧСИ (образуване на делото) е определен размер на таксата от 12.28 евро с ДДС, по т. 3 (извършване на справка) - в размер на 6.14 евро с ДДС, по т. 4 (изпращане на призовка и книжа) - в размер на 24.52 евро с ДДС, по т. 5 за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 от ГПК – 36.83 евро с ДДС, по т. 9 (налагане на запор без извършване на опис, включително върху дял от търговско дружество 2 по чл. 5176, ал. 1 ГПК) – 9.20 евро с ДДС, а по т. 26 от тарифата - сумата от 284.29 евро с ДДС и по т. 31 – допълнителни разноски за държавна такса на БНБ – 2.56 евро. Общата сума на така посочените такси възлиза на 375.82 евро. Тази сума е посочена и в Поканата за доброволно изпълнение.

По делото е направена справка за банкови и платежни сметки на физическо/юридическо лице, за което е начислена и държавна такса към БНБ.

Отправено е запитване към среда за междурегистров обмен към НАП и Агенция по вписванията. Извършена е справка в НБД Население.

ЧСИ е изготвил и връчил чрез свой служител Покана за доброволно изпълнение до длъжника и Постановление за прекратяване на изпълнителното дело до взискателя. ЧСИ е изпратил по пощата запорно съобщение до БАКБ, съобщение за вдигане на запора и Постановление за прекратяване на изп. дело до длъжника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

По същество жалбата е частично основателна.

Според чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен ако делото не бъде прекратено съгласно чл. 433 ГПК, изпълнителните действия не бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, или са направени от взискателя, но изпълнителните способи не са приложени.

Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, използваният в чл. 435, ал. 2 ГПК израз "постановление за разноски", следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението. Това важи и за Поканата за доброволно изпълнение с изх. № 5293/09.04.2026 г.

Изпълнителното производство е било образувано по молба на взискателя Т. П. П. чрез адв. С. Ц. на 09.04.2026 г. въз основа на изпълнителен лист № 318, издаден на 07.04.2026 г. по гр. д. № 6449/2023 г. по описа на Районен съд – Русе. Съгласно т. 1 ТТРЗЧСИ за образуване на изпълнително дело се събира такса 20 лв., което се равнява на 10.23 евро или 12.28 евро с ДДС. Това налага извода, че таксата по т. 1 е законосъобразно начислена в този размер от ЧСИ Ц.Г..

В т. 3 ТТРЗЧСИ е предвидено, че за извършване на всяка справка за длъжника и неговото имущество се събира такса 5 лв., което се равнява на 2.56 евро без ДДС за справка. По делото се установява извършване на три справки – към БНБ за банкови и платежни сметки на физическо лице; запитване към среда за междурегистров обмен, в резултат на което е постъпила справка от НАП за актуално състояние на всички/действащи трудови договори справка от Национална база данни „Население“. Ето защо начислената такса по тази точка няма основание да бъде намалявана.

3

В т. 4 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса в размер на 10 лв. за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. При тълкуване на тази разпоредба се налага изводът, че посочената в нея такса се начислява само за действия, извършвани от съдебния изпълнител по връчване на страните по делото и на лицата, които имат право да участват в определени изпълнителни действия на конкретно посочени документи, които са: призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. Тази такса се начислява само тогава, когато това връчване се извършва по конкретно посочен в разпоредбата начин – по пощата /за връчвания на конкретни документи и книжа, които се извършват по друг начин, а именно от съдебния изпълнител или от негов служител, се начислява друга такса – по т. 5 ТТРЗЧСИ/. От документите по изпълнителното дело се установява използването на услугите на лицензиран пощенски оператор („Еконт“) за връчване на запорно съобщение с изх. № 5294 / 09.04.2026 г. За изпращането на съобщението за вдигане на запора са използвани услугите на Български пощи, видно от приложеното по делото известие за доставяне.

Постановлението за прекратяване на изп. дело е пратено по поща на длъжника, съгласно собственоръчно удостоверяване от ЧСИ Ц.Г., като в тази насока обратната разписка текущо не е приложена по делото, като това е обяснимо с администриране на жалбата по същото.

При това положение по делото се установява основателността само на начисляването на такса по т. 4 за тези три съобщения, която би следвало да възлиза общо на 30 лв. или 15.33 евро без ДДС – 18.40 евро с ДДС. Ето защо начислената такса би следвало да бъде намалена от 24.52 евро на 18.40 евро с ДДС.

В т. 5 ТТРЗЧСИ е предвидено, че съдебният изпълнител събира такса за извършване на следните действия: за изготвяне и връчване от съдебния изпълнител или от негов служител на покана, призовка, препис от жалба, уведомление или книжа, включително за връчване на изявление на взискателя по чл. 517, ал. 2 и 3 ГПК. От приложените към изпълнителното дело документи се установява, че е изготвена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 5293/09.04.2026 г. и същата е връчена чрез служител на ЧСИ на 15.04.2026 г. По същия ред е пратено на взискателя и Постановлението за прекратяване на изп. дело, което е изготвено от ЧСИ. Ето защо настоящият състав намира, че законосъобразно е начислената такса по т. 5 ТТРЗЧСИ в размер на 36.83 евро.

Съгласно чл. 450, ал. 3 ГПК запорът върху вземането на длъжника се смята за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение, което пък от своя страна се изпраща едновременно с поканата за доброволно изпълнение до длъжника съгласно чл.

507 ГПК. Систематичното тълкуване на двете разпоредби сочи, че изпълнителното действие „налагане на запор“ е осъществено, след като запорното съобщение е връчено на третото задължено лице, включително когато длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, както в настоящата хипотеза. Ето защо настоящият състав намира, че таксата по т. 9 ТТРЗЧСИ в размер на 9.20 евро с ДДС е законосъобразно начислена.

4

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, за образуване на изпълнително дело, възнаграждението е в размер на 102.26 евро (200 лв.). Други действия по делото не са извършвани, преди изтичането на срока за доброволно изпълнение, съответно до изплащането на 17.04.2026 г. на дължимата главница. Правната защита и съдействие, предоставени от адвоката на взискателя, са се изчерпали с образуване на делото. Поради това, а и предвид решение на Съда на Европейския съюз на 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, заплатеното адвокатско възнаграждение, посочено в представения договор за правна защита и съдействие, приложен в изпълнителното дело в размер на 376.14 евро, се явява прекомерно и то следва да бъде редуцирано до 102.26 евро.

Поради обстоятелството, че не са представени доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС това възнаграждение не следва да бъде присъждано с данък добавена стойност.