Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2354 от 10.06.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 635/2026
Вид
Решение № 2354
Подписан
10.06.2026
В сила
31.07.2026
Състав
Станислав Мирославов Ангелов

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 24, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2354 гр. Варна, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20263110100635 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. И. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес в ***, срещу И. И. И., ЕГН: **********, с адрес в ***, иск с правно основание: чл. 45, във вр. с чл. 52, за осъждане на И. И. И. да заплати на Д. И. Д. сумата в размер на 3000 евро, представляваща стойност на парично обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания, страх, накърнена чест, достойнство и добро име, в следствие на нападение срещу него извършено на 04.03.2025 г., около 19:30 часа, в *** на жилищната сграда, от И. И. И., който му нанесъл удар с дървен предмет в областта на десния горен крайник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането – 04.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата си молба ищецът – Д. Д. заявява, че живее в ***. На 04.03.2025 г. около 19:30 часа, пред вход Б на жилищната сграда, прибирайки се от работа, съседът му И. И., му нанесъл удар с дървен предмет в областта на десния горен крайник, в следствие на което по страничната повърхност на дясната мишница, в средна трета се образувало мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 7-7 см. По гърба на лявата длан се образувало кръвонасядане с диаметър 2 см. За констатираните травматични увреждания е съставено Медицинско удостоверение № 201 /2025 г., съгласно което се касае за кръвонасядания по дясната мишница и лявата длан, обуславящи чувство на болка и страдание. Твърди, че в следствие на нанесените му удари е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки, неудобства, психическо напрежение, страх, накърнена чест, достойнство и добро име. Претърпените физически наранявания са нарушили нормалния му начин на живот. Преди инцидента не е имал болки и оплаквания, докато след него е станал апатичен, тъжен, загубил е апетита си, страдал е от безсъние, станал е подтиснат, затворен в себе си. Инцидентът се е отразил негативно на начина му на живот. Счита, че обезщетение в размер на 3000 евро ще възмезди по най-пълен начин претърпените от него в следствие на нападението неимуществени вреди.

В срока по чл. 131 от ГПК, е постъпил писмен отговор на исковата молба, подаден от И.

1

И. И., чрез процесуален представител адв. П. Д., с който изразява становище за неоснователност на предявения иск. Сочи, че с ищеца Д. Д. са във влошени отношения, защото през 2019г. Д. Д. го е ударил с тухла, за което е бил осъден по НЧХД №4024/19г. по описа на РС-Варна. Потвърждава, че на 04.03.2025г. около 19.30ч. във входа на блока, където живее - в *** се е засякъл с Д. Д., който е влизал във входа. Същият го е хванал за ръката и е започна да го дърпа, като ответникът се е опитал да се отскубне от него и да го отблъсне. Д.

Д. го е ударил по окото и в това време във входа е влязла Д. И.а – дъщеря на ответника, която е започнала да вика на Д. Д. и е застанала между тях, след което Д. Д. се е качил нагоре по стълбите във входа. По случая е била образувана проверка от органите на МВР, като ответникът на 11.03.25г. е дал обяснения в 04 РУ МВР Варна. Твърди, че не е удрял ищеца и не е имал дървен предмет в себе си. Сочи, че тези обстоятелства са изяснени по извършената проверка по преписка № 442000-3788/2025г. по описа на 04 РУ МВ- Варна, по която има постановен отказ от образуване на досъдебно производство.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна, ищецът – Д. И. Д. - лично и чрез процесуалния си представител адв. Северина Игнатова, поддържа предявения иск.

Претендират се разноски

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът, чрез процесуалния си представител адв. П. Д., оспорва иска. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Съдът е определил за безспорно установено между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът Д. И. Д., живее в ***, а ответникът И. И. И. живее в ***, като двамата са във влошени отношения помежду си. На 04.03.2025г. около 19:30ч., във входа на блока, на който живеят - в ***, двамата са се засекли.

От представеното по делото медицинско удостоверение № 201/2025 г. се установява, че на 05.03.2025 г. доктор Деян Ангелов Демиров – началник отделение съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна-Варна“ АД е прегледал Д. И. Д., със задача да установи какви травматични увреждания е получил. По предварителни данни е посочено, че на 04.03.2025 г. около 19:30 часа пред входа на блока, в който живее, познат мъж – съседът му И. И. му е нанесъл удар с дърво в областта на десния горен крайник. Като обективно състояние е посочено, че по страничната повърхност на дясната мишница, в средна трета, личи мораво кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 6-7 см. По гърба на лявата длан личи такова с диаметър 2 см. Не са установени други травматични увреждания. В заключението на медицинското удостоверение е посочено, че се касае за кръвонасядания по дясната мишница и лявата длан.

Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните време и начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили чувство на болка и страдание.

Към материалите по делото е представена преписка № 442000-3788/2025 г. по описа на 04 РУ при ОДМВР-Варна, която е образувана във връзка със снето сведение и подадена жалба от Д. И. Д., срещу И. И. И., с твърдения, че същият го е обиждал и му е нанесъл телесна повреда. В справката по преписката е посочено, че в хода на проверката са снети писмени сведения от Д. Д., И. И., Д. И.а И.а (дъщеря на И.), Н.К., Я.Н. и А.К. - служители, на Четвърто РУ при ОД на МВР гр. Варна. От снетите писмени сведения се установи, че Д.

Д. през 2021 г. е осъден да заплати глоба на И. И. за нанесена телесна повреда. В жалбата на Д. е написано, че И. е осъден, а именно Д. е осъден за нанасяне на телесна повреда. В жалбата е описано, че И. след употреба на алкохол чука по външното тяло на климатика си и смущава Д.. В снетите писмени сведения от служителите на МВР Николова и Кателиев, се установява, че при посещение на сигнала И. е бил във виД. трезво състояние. На 04.03.25 г. около 19.30 ч. двете лица са се засекли във входа на блока, като започват словесно да се нападат. През това време Д. И.а е видяла, че се засичат във входа и веднага е отишла да ги 2 раздели. По нейни данни не е имало физическа саморазправа и баща й не носи бастун. Не е чула словесни нападки от баща си към Д.. По данни на И., Д. не можел да преживее административната глоба на която е бил осъден и сега търси начин да му отмъсти.

Материалите по преписката са изпратени в РП-Варна с мнение за отказ от образуване на досъдебно производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, поради липса на данни за извършено престъпление.

От заключението на вещото лице по извършената съдебнопсихологична експертиза, което съдът кредитира като обективно, правдоподобно и дадено от лице притежаващо специални знания, се установява че, Д. Д. е лице с повишена личностова тревожност, емоционална чувствителност и склонност към продължително мисловно преработване на негативни преживявания и междуличностни конфликти. Установява се повишена чувствителност към ситуации, свързани с усещане за несправедливост, заплаха и междуличностно напрежение, както и склонност към фиксиране върху конфликтни ситуации и преживяването им през позиция на уязвимост и ощетеност. Не се установяват данни за нарушения в когнитивното функциониране, мисловния процес или възприятията.

Интелектуалното и когнитивното функциониране са съответни на възрастта, образованието и житейския опит на лицето, без данни за нарушения в мисленето, възприятията или паметта. В емоционален план лицето е по-чувствително към критика, несправедливост и конфликти, като има склонност да се фиксира върху негативни ситуации и да ги преживява по-продължително. Същевременно е налице съхранен самоконтрол, без данни за повишена агресивност или импулсивност. В материалите по делото липсват медицински документи за проведено психиатрично лечение във връзка с психичното състояние в следствие на инцидента. Към настоящия момент не се установяват данни за нарушения в психичното, социалното или професионалното функциониране на лицето. Не се установяват данни за психотравмени преживявания. Не се установяват данни за трайна промяна в отношението към околните, житейските нагласи или общото социално функциониране. Д. Д. е запазил социалните си контакти, трудовата си ангажираност и обичайния си начин на живот.

От заключението на вещото лице по извършената съдебномедицинска експертиза, което съдът кредитира като обективно, правдоподобно и дадено от лице притежаващо специални знания, се установява че Д. И. Д. е получил кръвонасядане с неправилна форма и диаметър около 6-7см по странична повърхност на мишницата на дясна ръка и кръвонасядане с диаметър 2см. по гърба на дланта на лява ръка. Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Травмата по мишницата на дясна ръка е възможно да се получи при удар с дървен предмет. По отношение на кръвонасядането по гърба на дланта на лява ръка в исковата молба не е посочен механизъм за нейното получаване. Естеството на получените травми предизвиква чувство на болка с неголяма интензивност в засегнатите места към времето на получаване. Визуалния им израз изчезва в рамките на една-две седмици. Травмите са леки от медицинска гледна точка и не се нуждаят от каквото и да е било лечение. Травмите не предизвикват каквото и да е било затруднение във функционирането на ръцете и необхоД.ст от оказване на помощ от страна на околните.

Установените увреждания са резултат от удари с или върху твърди тъпи предмети. Такива удари е възможно да се получат и при различни други ситуации вкл. и при дърпане, блъскане и самонараняване.

В качеството на свидетели по случая са разпитани Станка Д.а Мирчева; Живко Георгиев Дончев и Благой Владимиров Ставрев, които са приятели на ищеца. Същите не са били свидетели – очевидци на възникналия конфликт между страните, но знаят за силно влошените отношения между тях.

В качеството на свидетел по случая е разпитана Д. И.а И.а, дъщеря на ответника И. И.

И., показанията на която са преценени по реда на чл. 172 от ГПК. Същата заявява, че на четвърти март 2025г. вечерта около 19:30ч. е паркирала след работа колата си пред входа, където живеят майка й и баща й, като е чакала баща си да слезе пред блока, за да свали торба с буркани със зимнина. Докато чакала баща си да слезе е видяла, че съседът Д. Д. се задава към входа и е предположила, че могат да се засекат на първия етаж на самата 3 площадка и да стане конфликт, защото двамата са в конфликтни отношения – през 2021 г. И.

И. е осъдил Д. Д. за нанесена му лека телесна повреда. Свидетелката е слязла от колата и влизайки във входа на блока е видяла как Д. Д. е хванал баща й за дрехите .Свидетелката се е развикала: „Какво правиш?“, застанала е между тях, при което Д. Д. е избягал нагоре.

После свидетелката е установила, че окото на баща й е червено. Свидетелката е видяла как Д. Д. държи баща й за дрехите. Знае, че Д. Д. постоянно подава жалби в полицията срещу нейния баща. Като тя е давала сведения по жалбите.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.