Решение № 526 от 13.02.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д***** Й**** при участието на секретаря Б***** Д. М*** като разгледа докладваното от Д***** Й***** Гражданско дело № 20253110109023 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по предявен от Н. К. И. срещу „С*** к***“ **** осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 147,25 евро, представляваща договорни лихви в размер на 12,80 евро и такса за експресно разглеждане в размер на 134,45 еврп, заплатени без основание по Договор за паричен заем „К******т“ №***** от 28.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.07.2025 г., до окончателното изплащане на задължението.

Съдът посочва размера на претенцията в евро на осн. чл.4 вр. чл.12 вр. чл.13 от Закона за въвеждане на еврото в Р***** Б****.

В исковата молба се поддържа, ч е между страните бил сключен договор за потребителски кредит №***** от 28.04.2023 г., по силата на който ответното дружество предоставило на ищеца заем в размер на 500 лв., със задължение последния да го върне в срок до 12.06.2023 г., на една месечна вноска, при фиксиран годишен процент по кредита в размер на 40,05 % и ГПР – 48,62%. Ищецът следвало да плати такса за експресно разглеждане в размер на 262,97 лв., като общо дължимата сума възлизала на 788 лв. В чл.5.2 от Договора се съдържала допълнителна услуга – удължаване на заема след заплащане на съответната такса, като в резултат на тази възможност между страните били подписани Анекс от 16.06.2023 г., с който срокът на договора бил продължен до 12.07.2023 г., и Анекс от 12.07.203 г., с който срокът бил удължен до 12.08.2023 г. Поддържа се, че в чл.31 от ОУ била предвидена възможност за кредитополучателя да се възползва от допълнителна незадължителна услуга за експресно разглеждане на искането за заем, което осигурявало приоритетно разглеждане на искането за кредит. Твърди се, че посочената клауза е в противоречие с добрите нрави. Поддържа, че така уговорената такса противоречи и на регламентираната в чл. 10а, ал. 2 ЗПК забрана кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Намира, че в случая не се касае за допълнителна услуга по смисъла на ЗПК. Поради изложеното клаузата се явява нищожна поради противоречие със закона. В допълнение изразява становище, че така описаната такса е следвало да бъде включена в процента на ГПР. Заявява, че пропускът това да бъде сторено води до нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 във вр. с чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради изложеното, на основание чл. 23 ЗПК, потребителят дължи само чистата стойност на кредита. Заявява, че към датата на подаване на исковата молба е 1 заплатил на ответника всички дължими суми по договора за кредит, като счита, че разликата над чистата стойност на кредита в размер на 500 лева се явява платена без правно основание. По същество моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответното дружество „С**** к***“ *****е депозирало писмен отговор, в който навежда доводи за нередовност на исковата молба и неоснователност на предявения иск. Поддържа, че договорът е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, чрез попълване от страна на ищеца на Искане за сключване на договор за кредит и изпращане на стандартен европейски формуляр до ответника.

Твърди, че ищецът е бил наясно с всички условия по договора за заем, като сам е избрал параметрите и условията му, както и допълнителната услуга за приоритетно разглеждане на искането му за кредит. Подчертава, че кредитополучателят не се е възползвал от правото си на отказ от договора по реда на чл. 29 ЗПК. Оспорва доводите на ищеца, че уговорената услуга за експресно разглеждане е следвало да бъде включена в ГПР, доколкото същата не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а е единствено възможност за приоритетно разглеждане на искането.Твърди, че ищецът е получил експресно разглеждане на искането си, поради което дължи заплащане на тази допълнителна услуга. Заявява, че са спазени изискванията на ЗПК при формиране на ГПР, който е посочен както в самия договор за кредит, така и в издадения стандартен европейски формуляр. Сочи, че размерът на ГПР е в рамките на законоустановения максимум и не е налице нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Твърди, че ищецът е сключил общо шест договора, които съдържат уговорка за плащане на такса за експресно разглеждане, поради което очевидно е бил наясно с условията за предоставянето й. Поради изложеното счита, че е налице злоупотреба с право, целяща неоснователно обогатяване за сметка на кредитора и водеща до неоснователност на предявения иск. Ответникът признава получаването на процесната сума, но поддържа, че тя е платена на валидно правно основание. По същество моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника е сключен договор за потребителски кредит, който е подписан в разрез с императивните правила за поведение, нормативно регламентирани в ЗПК и ЗЗП и че същият противоречи на добрите нрави; че в изпълнение на договора, страдащ от сочените пороци, е престирал в полза на ответника процесната сума.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, включително следва да установи по несъмнен начин, че е получил претендираната сума от 288 лева на годно и валидно правно основание, а при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираните парични вземания, както и да докаже всички свои правоизключващи, правоотлагащи и правоизменящи възражения.

Между страните е безспорно, а и от представения по делото Договор за потребителски кредит № *****/28.04.2023г.. се установява, че страните - ищецът в качеството му на кредитополучател и ответника, в качеството му на кредитодател, са били обвързани от облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит. Съгласно така сключения договор кредиторът се задължил да предостави на кредитополучателят кредит в размер на 500 лева – представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора при фиксиран лихвен процент от 40,05% и годишен процент на разходите в размер на 48,62%.

В договора е уговорено заплащане на такса за експресно разглеждане от 262,97лв., която според па.16 от ПУ означава незадължителна за заемателя услуга, предоставяна от заемодателя при отправяне на искане за заем, която осигурява разглеждане на отправеното искане до един час, считано от момента на неговото отправяне. Ответникът не оспорва, че тази такса не е включена в ГПР, като излага съображения защо не следва да бъде включвана.

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита, договорът за потребителски кредит е недействителен. В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на 2 разходите /ГПР/- 48,62%, като в чл. 30 от общите условия към договора, са посочени взетите предвид допускания при изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Размерът на посочения в договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно поетите от потребителя задължения.

Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати такса за експресно разглеждане в размер на 262,97 лв. По делото се установява / не е оспорено от ответника/, че размерът на посочената такса не е включен в посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита, не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.

Посочената разпоредба е създадена за защита на икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в правоотношението при сключване на договор за потребителски кредит и целта на същата е да не се допуска той да заплати за предоставения му кредит необосновано високо възнаграждение на кредитора.

В решението на СЕС по дело С-714/22 от 21.03.2024 г., постановено по отправено преюдициално запитване, е прието, че член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита. Налага се изводът, че в договора за кредит е налице неточно посочване на ГПР по кредита, в резултат на което потребителят е въведен в заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите, различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по кредита и не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК води до неговата недействителност. В този смисъл е налице и формирана съдебна практика- Определение № 50685 от 30.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 578/2022 г., III г. о.