Решение № 269 от 20.11.2020, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

Номер 269

20.11.2020 г.

Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Пловдив

3-ти граждански състав

На 04.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Вера И. Иванова

Катя С. Пенчева

Величка П. Белева

Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера И. Иванова Въззивно търговско дело № 20205001000496 по описа за 2020 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 66, постановено на 27.03.2020 г. по т.д. 43/2019 г. на Окръжен съд–К., в частта му, с която е осъдено „У.к.“ООД-гр.К. да заплати на Н. Д. Н. сумата 200 900 лв., представляваща равностойността на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.05.2019 г. на основание чл. 125,ал.3 от ТЗ, както и сумата 4 699 лв., представляваща направените по делото разноски съобразно уважената част на иска, както и в частта му, с която дружеството е осъдено да заплати по сметка на ОС-К. ДТ в размер на 8 036 лв. и разноски в размер на 750,30 лв. за платено възнаграждение на вещо лице.

Жалбоподателят „У.к.“ООД-гр.К. моли решението да бъде отменено в обжалваните негови части като неправилно по съображения, изложени във въззивната жалба от 9.06.2020 г., сред които и че решението е постановено по нередовна искова молба, и делото да бъде върнато на първата инстанция, евентуално, да бъде постановено от въззивния съд решение, с което да бъде отхвърлен предявеният срещу дружеството иск по чл. 125,ал.3 от ТЗ или, евентуално, да бъде отхвърлен предявеният иск до заявения от ищеца размер. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва иска като неоснователен. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски. Заявява възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

Ответникът по жалбата Н.Н.Н. моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна по съображения, изложени в отговора от 2.09.2020 г. Като ищец в производството пред окръжния съд предявява иск с правно основание чл. 125,ал.3 от ТЗ за осъждане на ответното 1 дружество да му заплати като на бивш съдружник, притежаващ 35 дяла от капитала на ООД, който е прекратил участието си в дружеството при условията на чл. 125,ал.2 от ТЗ, сумата 266 350 лв. като равностойност на неговия дял от имуществото на дружеството към 31.05.2019 г. Не заявява искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство. Претендира за присъждане на разноски за въззивното производство.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че ищецът Н.Н. е бил съдружник в ответното дружество „У.к.“ООД-гр.К., който е притежавал 35 дяла (или 35%) от капитала на дружеството, и че той е прекратил участието си в дружеството при условията на чл. 125,ал.2 от ТЗ, считано от 28.05.2019 г. - с писмено предизвестие, връчено на дружеството на 28.02.2019 г. Безспорно е също така, че имуществените отношения между страните следва да бъдат уредени съобразно нормата на чл. 125,ал.3 от ТЗ въз основа на счетоводен баланс към датата 31.05.2019 г., както и че те не са уредени, като дружеството не е изплатило на ищеца никаква парична сума.

С подадената на 21.06.2019 г. искова молба ищецът твърди, че с отправената до дружеството покана за прекратяване на неговото членство той е поискал да му бъдат предоставени от дружеството в срок до 5.06.2019 г. документи, изготвени към 31.05.2019 г.

(счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал, оборотна ведомост), които да му послужат за база за определяне на размера на дължимата му сума, но такива документи до датата на подаването на исковата молба не са му били предоставени. На база на последния публикуван в ТРРЮЛНЦ баланс към датата 31.12.2017 г. ищецът изчислява, че равностойността на дела му от 35% от капитала възлиза на 266 350 лв., тъй като собственият капитал (раздел А от пасива на баланса) е 761 000 лв.

С отговора на исковата молба, подаден на 5.09.2019 г., ответното дружество заявява, че е съставило междинен баланс към 31.05.2019 г., който представя с отговора. Твърди, че исковата претенция е неоснователна, тъй като дружеството, видно от представения с отговора баланс, не разполага с нетно имущество (чиста стойност на активите), което да формира претендираната положителна и подлежаща на изплащане към ищеца квота по чл.

125,ал.2 от ТЗ.

С допълнителната искова молба, подадена на 8.10.2019 г., ищецът обяснява как е изчислена исковата сума, а именно, че чистата стойност на имуществото на ответното дружество се определя, като от стойността на имуществото на дружеството (раздели Б и В на актива по баланса) се извадят дългосрочните и краткосрочните задължения (раздел В на 2 пасива на баланса) и разходите за бъдещи периоди (раздел Г от актива на баланса) и се прибавят финансирания и приходи за бъдещи периоди (раздел Г на пасива на баланса) и в случай на получаване на положително число, то това е стойността на имуществото на дружеството, от което той като напуснал съдружник има право на 35% от него. Посочва, че съгласно представения едва с отговора на исковата молба междинен счетоводен баланс към 31.05.2019 г. стойността на имуществото на дружеството възлиза на 181 000 лв., а неговата част като напуснал съдружник е 63 350 лв. Заявява, че оспорва този баланс, както и балансите към датите 31.12.2017 г.и 31.12.2018 г., представени също от ответника, тъй като тези частни документи са недостоверни, изготвени за нуждите на процеса и са съставени в нарушение на приложимите Закон за счетоводството и счетоводни стандарти. Оспорва твърдението на ответника, че дружеството не разполага с нетно имущество (чиста стойност на активите), което да формира претендираната положителна и подлежаща на изплащане към ищеца квота по чл. 125,ал.3 от ТЗ, тъй като дори и съгласно представения от ответника междинен баланс към 31.05.2019 г. нетната стойност на имуществото е положителна величина, но твърди и че тази величина е занижена поради неправилното отразяване на счетоводните записвания в междинния баланс.

С отговора на допълнителната искова молба, подаден на 11.11.2019 г., ответникът заявява, че нетните активи на едно дружество се измерват със стойността на собствения му капитал или нетните активи представляват разликата между общата сума на актива на баланса и пасивите (задълженията), отразени в раздели Б, В и Г на баланса, съгласно представения баланс дружеството няма заведени пасиви в буква Г на баланса, което ищецът не съобразява. Заявява, че чистото имущество на предприятието се определя като от неговия актив (дълготрайни активи + текущи активи + разходи за бъдещи периоди) се извадят всички задължения, включително и приходите за бъдещи периоди (задълженията по раздел В от „Финансирания и приходи за бъдещи периоди“ по раздел Г на пасива на баланса), като при този алгоритъм чистата стойност на имуществото на ответното дружество е 203 000 лв.

Заявява, че направеното от ищеца с допълнителната искова молба оспорване на счетоводните баланси на ответника е неоснователно.

С оглед указанията на съда по определение от 14.11.2019 г. ищецът с молба от 3.12.2019 г. заявява, че балансът към 31.05.2019 г. не отразява вярно имущественото състояние на ответника, тъй като съдържанието му е невярно, включително защото и балансите към 31.12.2017 г. и 31.12.2018 г. същи са нередовни и неверни, поради което ищецът е заявил искане за назначаване на ССЕ. Посочва отново как според него следва да се изчисли чистата стойност на имуществото на дружеството.

С отговор на молбата от 3.12.2019 г., представен на 9.01.2020 г., ответното дружество оспорва твърдението, че съдържанието на представения с отговора на исковата молба баланс към 31.05.2019 г.е невярно, както и че балансите на дружеството към 31.12.2017 г. и към 31.12.2018 г. се нередовни и неверни, които твърдения на ищеца не са конкретизирани.

3

С обжалваното съдебно решение окръжният съд приема, че е неоснователно като опровергано от заключенията на ССЕ (първоначално и допълнително) възражението на ответното дружеството, че не разполага с нетно имущество, което да формира вземане на ищеца, като в случая както от представения с отговора на исковата молба междинен счетоводен баланс към 31.05.2018 г., така и от двата, изготвени от вещото лице, се установява, че сумата на актива на ответното дружество превишава частта от пасива. Съдът посочва, че преценката за равностойността на дяла на ищеца се свежда само относно размера на същия и то съобразно заключението на вещото лице по назначената ССЕ, тъй като същото установява несъответствие на представения от ответното дружество междинен счетоводен отчет към 31.05.2019 г. с разпоредбата на чл. 26,ал.1,т.2 и т.5 от ЗСч., поради което съдът намира оспорването на верността му за доказано. Съдът намира, че следва да кредитира допълнителното заключение по изготвен счетоводен баланс към 31.05.2019 г. във варианта му с включени отписани вземания в общ размер 371 958,42 лв., при което активите на дружеството възлизат на 574 000 лв. Съдът приема това, тъй като липсват първичните счетоводни документи, които дават най-вярно информация за основанието на възникването им, датата, на която са станали изискуеми, респективно, за извод за погасяването им по давност, като такива не са представени нито по делото, нито на вещото лице. Съдът посочва, че по делото или на вещото лице не са представени и други документи – взето решение на ръководството на дружеството или документ (протокол или др.) за отписване или други такива, допълващи информацията и удостоверяващи основанието за извършената стопанска операция. Съдът посочва, че според вещото лице от 2004 г. е имало един актив в баланса на ответното дружество, който не е заличен, а е отписан като невъзстановяемо вземане през 2018 г., като за причините за извършеното отписване са дадени устни обяснения от дружеството във връзка с изготвянето на експертизата. Съдът намира, че не се установява от съдържанието на приетия като доказателство доклад на независимия одитор за извършения одит на финансовия отчет на ответното дружество, съдържащ счетоводен баланс към 31.12.2018 г., да се съдържа становище относно закриване на вземания като погасени по давност. Затова окръжният съд приема, че дружеството дължи на ищеца сумата 200 900 лв., представляваща равностойността на 35 дяла или 35% от активите на дружеството към 31.05.2019 г. в размер на 574 000 лв.

С подадената въззивна жалба дружеството-жалбоподател твърди, че решението е неправилно, на първо място, защото е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила като основание по реда на чл. 271,ал.1 във вр. с чл.

293,ал.2,предл.2 от ГПК. Твърди, че в последното по делото съдебно заседание на окръжния съд на 9.03.2020 г. съдът е предоставил на страните възможност за предоставяне на писмени бележки, като на ответника е предоставен едноседмичен срок за депозирането им, който срок е следвало да тече след изтичане на срока за представяне на такива бележки от страна на ищеца. Твърди, че решението е постановено на 27.03.2020 г., а писмени бележки не са депозирани от страните, включително не са депозирани от ответника. Заявява, че междувременно е приет Закон за мерките и действията по време на извънредното 4 положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, който нормативен акт е действащо право към датата на постановяването на обжалваното решение, като той е бил в сила и в периода на течение на срока за депозиране на писмените бележки от страна на ответника, тъй като законът действа от 13.03.2020 г.

Посочва, че съгласно разпоредбата на чл. 3 от този закон процесуалните срокове по съдебни дела спират, а следователно спряло е течението и на процесуалния срок за депозиране на писмени бележки от страна на ответника, но въпреки това съдът се е произнесъл с обжалвания съдебен акт. Посочва, че институтът на писмена защита от 2008 г. има изрична уредба в чл. 375,ал.2 от ГПК относно търговски спорове и тя е процесуално право на страна по делото с оглед същата да вземе становище по всички въпроси на делото, в това число относно неговата допустимост и/или относно съществото на спора. Посочва, че съгласно чл.