Определение № 8128 от 26.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8128 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110140106 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „..“ ЕООД, чрез юрк.

К., срещу А. Г. С., с която по реда на чл. 422 ГПК е предявен установителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК, с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на дружеството сумата от 3868,06 лв. –главница по договор за потребителски кредит № ../02.08.2023 г., ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК – 27.02.2025 г. до окончателното плащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11913/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, както и осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане за осъждане на ответницата да плати на ищеца сумата от 2696,42 лв., представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода от 20.09.2023 г. до 29.03.2024 г., както и сумата от 830,50 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г.

Ищецът твърди, че разполага с издадена срещу ответницата заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11913/2025 г. по описа на СРС, 169 състав, за сумата от 3868,06 лв. – непогасена главница по договор за потребителски кредит № .., която не е влязла в законна сила. Излага доводи, че на 02.08.2023 г. сключил с ответницата договор за потребителски кредит № .., по силата на който й предоставил в заем сумата от 4000 лв., част от която, в размер на 3846,25 лв., следвало да й послужи за рефинансиране към „..“ ЕООД, а остатъкът, в размер на 153,75 лв., бил изплатен на посочената от кредитополучателя банкова сметка. Ответницата следвало да възстанови заемната сума в срок от 36 месеца, при уговорени ГПР в размер на 49,03% и ГЛП от 41%. Същата заявила ползването на допълнителна услуга „Фаст“, на стойност от 1600 лв., както и услуга „Флекси“, в размер на 2880 лв., като общата стойност на дълга й възлизала на 11 360,08 лв. Ищецът твърди, че ответницата е платила по договора сумата в общ размер на 315,60 лв., като същата изпаднала в забава за плащане на задълженията й по кредита. В тази връзка, кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, считано от 29.03.2024 г., за което обстоятелство ответницата била уведомена в хода на гр.д. № 57272/2023 г. по описа на СРС, 36 състав. Сочи, че с влязло в сила решение по посоченото дело, уговорените клаузи за допълнителни услуги били обявени за нищожни. Твърди, че непогасените задължения по кредита са, както следва:

3868,06 лв. – главница; 2696,42 лв. – възнаградителна лихва за периода от 20.09.2023 г. до 29.03.2024 г.; 830,50 лв. – законна лихва за забава, начислена върху главницата за 1 периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ответницата дължи на дружеството сумата от 3868,06 лв. – предсрочно изискуема главница по процесния договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, както и да осъди ответницата за сумата от 2696,42 лв., представляваща дължимата възнаградителна лихва за периода от 20.09.2023 г. до 29.03.2024 г., и за сумата от 830,50 лв. – мораторно обезщетение за периода от 29.03.2024 г. до 26.02.2025 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез адв. М., е подала отговор на исковата молба, с който взема становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото посоченият ГПР не отговарял на действително приложимия. Счита, че извършените от нея плащания по договора в общ размер на 315,60 лв. следва да бъдат приспаднати от дължимата сума за главница.

Сочи, че разноските по делото следва да бъдат възложени в тежест на ищеца. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК разпределението на доказателствената тежест е, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на валидно облигационно отношение по договор за потребителски кредит, сключен с ответницата, при посочените в исковата молба параметри, по силата на който е предоставил в полза на кредитополучателя сумата от 4000 лв. срещу поетото от него задължение за връщането й, ведно с дължимата възнаградителна лихва; основанията, обуславящи обявяването на задълженията по кредита за предсрочно изискуеми, за което обстоятелство длъжникът е уведомен; размера на изискуемите вземания по договора; изпадането на ответницата в забава за плащане на вноските с настъпил падеж, както и размера на начислената мораторна лихва.

В тежест на ответницата е да докаже фактите, обуславящи недействителност на процесия договор за потребителски кредит, респ. погасяване на задълженията по кредита.

Съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните обстоятелството, че на 02.08.2023 г. между „..“ ЕООД и А. Г. С. бил сключен договор за потребителски кредит № ../02.08.2023 г., по силата на който ответницата усвоила предоставената й в заем сума в размер на 4000 лв., като за погасяване на задълженията й по договора платила на дружеството сумата в общ размер на 315,60 лв.

Съдът намира предявените искове за допустими, а исковата молба за редовна по смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

С исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да бъдат уважени доказателствените искания на ищеца.

На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.03.2026 г. от 10.30 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените към исковата молба писмени доказателства.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 11913/2025 г. по описа на СРС, 169 състав.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр.д. № 59272/2023 г., по описа на СРС, 36 състав.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява възможност да изразят становище по тези въпроси.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора на ответницата.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3