Определение № 4315 от 26.08.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4315 гр. Варна, 26.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елина Пл. Карагьозова

Членове:

Деница Добрева

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно гражданско дело № 20263100501346 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 от ГПК.

Производството е образувано по частна жалба от Н. Т. М., ЕГН:

**********, с адрес: **************************************, против Определение № 5267/06.04.2026г., постановено по гр.д. № 11007/2025 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Определение №8959/03.07.2026г., в частта, с която е отхвърлена молба с вх. № 23068 от 23.03.2026 г., подадена от Н. Т. М., ЕГН: **********, за изменение на постановеното по делото решение № 921 от 11.03.2026 г. по гр. д. № 11007/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, относно присъждането на адвокатско възнаграждение на ищеца в пълния претендиран размер от 562.42 евро.

В частната жалба се поддържа, че присъденият адвокатски хонорар не отговаря нито на положените усилия, отделеното време за предварително снабдяване с всички необходими доказателства за доказване на претенцията, представени именно с цел спазване принципа на процесуална икономия и предотвратяване на последващи указания в тази връзка, водещи до забавяне на процеса, нито на действителната фактическа и правна сложност на делото, както и не съответства на адвокатските стандарти и на пазарните стойности. В 1 подкрепа на изложеното становище се цитира съдебна практика на ВКС и на СЕС. Поддържа се, че възнаграждението подлежи на редуциране само при съществено отклонение от наложената от пазара обичайна мяра на размера му, каквото в случая не е налице. В случая претендираният хонорар е близък до минимума по наредбата (904.40 лева). Присъденото адвокатско възнаграждение от 600 лева съответства на петкратния размер на часовата ставка за юрисконсултстка дейност и е близо до предвиденото в наредбата за проучване на делото без изготвяне на необходимите книжа (450 лева), поради което не съответства на действително положения адвокатски труд. Твърди се, че предварително положеният от адвоката труд е в размер на 25 работни часа, изразяващи се в комуникация с доверителя, проучване на съдебна практика, изследване на всички необходими документи и факти, множество изчисления на размера, които са предотвратили отежняване на делото с разноски за експертизи. Поисканото адвокатското възнаграждение не е прекомерно и защото ответникът е подал отговор на искова молба, съдържащ редица оспорвания, поради което за ищеца възниква отговорността да вземе становище по всички направени възражения и което неминуемо увеличава както фактическата, така и правната сложност на делото.

В предоставения срок не е постъпил отговор по жалбата от ответника по нея.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 11007/2025 г. по описа на Районен съд – Варна е образувано по предявен от Н. Т. М. срещу „Креди Йес“ ООД установителен иск с правно основание чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.

11, ал. 1, т. 10 ЗПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № 106026 от 30.11.2021 г., поради противоречие със закона и осъдителен иск по чл.55 от ЗЗД да бъдат присъдени на ищеца недължимо платените по нищожния договор суми в общ размер на 187,13 евро.

С влязлото в сила първоинстанционно решение исковете са уважени 2 изцяло, като на ищеца са присъдени разноски в размер на 376,52 евро, от които 306,78 евро (600 лева) адвокатски хонорар, редуциран по възражение на ответника поради извършена преценка за прекомерност.

Постъпила е молба №23068/23.03.2026 г. от ищеца с правно основание чл.248 от ГПК с искане за изменение на решението в частта за разноските чрез увеличаване на присъденото адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. от 306,78 евро на 652,42 евро (1100 лева).

С обжалваното определение молбата е оставена без уважение.

За да се произнесе по повдигнатия с жалбата материалноправен въпрос, съдът съобрази постановките на решение на СЕС по дело С-438/2022 г., според което при присъждане на разноски по делото съдът не е обвързан от минималните адвокатски възнаграждения, а Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да бъде използвана само като ориентир. Конкретната преценка следва да бъде извършена след като се вземат предвид вида и количеството на извършената работа, фактическата и правна сложност на делото, както и обстоятелството, че адвокатският труд е висококвалифициран и следва да бъде справедливо овъзмезден.

В конкретния случай се констатира отсъствие на фактическа и правна сложност на делото – еднотипни искове, по които е формирана константна съдебна практика, включително искова молба с еднотипни аргументи, които се възпроизвеждат по всички искове на потребители ФЛ за недействителност на договори за кредит и поръчителство с финансови институции. На практика липсват спорни въпроси по делото заради изобилната практика на СЕС и ВКС по този вид дела, обичайно с предизвестен, както и в случая, положителен изход за ищеца. По делото е проведено едно открито съдебно заседание, без явяване на коя да е от страните, включително процесуалните представители на ищцата. Събрани са само писмени доказателства – договор за кредит, ОУ и приходни касови ордери за извършени погашения, които не са оспорени от ответника. Липсват усложнения в процеса на доказване. Извън депозираната искова молба единственото извършено от името на ищеца процесуално действие е по подаване на молба по хода на делото, становище по отговора на исковата молба и списък по чл.80 от ГПК.

Следва да се има предвид, че отговорността за разноски при обективно 3 съединени искове се определя според изхода на делото по всеки иск само когато същите имат различен предмет, което предполага самостоятелна защита по всеки от тях. В случая обаче всички предявени искове се основават на един единствен правен аргумент за нищожност на клаузите за неустойка за непредоставено обезпечение, а оттам и на целия договор, поради невключването й в ГПР. По тези съображения съдът намира, че макар да са предявени два иска, същите на практика имат за цел защита на един материален интерес – връщане на даденото по нищожен договор.

Основателността на кондикционната претенция за връщане на даденото на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е непосредствен резултат от уважаване на главния иск за недействителност на договора. По този съединен иск, единственият допълнителен факт, който следва да се съобрази, извън преценката по чл.22 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД, е фактът на плащането, за доказването на който са представени писмени доказателства, неоспорени от ответника. Нещо повече, при предявен иск за връщане на даденото на нищожно правно основание съдът служебно следи за неговите пороци и без да е бил сезиран със самостоятелни искове по чл.26 от ЗЗД. Ето защо, обосновано следва да се приеме, че защитата по всички предявени искове по съществото си е идентична и присъждането на отделни възнаграждения не съответства на процесуалните усилия на адвоката.

С оглед цената на уважения иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, определима в размер на стойността на договора за кредит, а именно 1229,42 лв., дължимото адвокатско възнаграждение съобразно предвидения в наредбата ориентир е 422,94 лева. В случая ВРС е присъдил 306,78 евро (600 лева).

Настоящият съдебен състав намира, че така определеното възнаграждение съответства на предоставената от адвоката услуга, при отчитане на правната сложност на делото и на процесуалните действия, предприети от пълномощника на ищеца.

Поради изложеното по-горе частната жалба е неоснователна и определението на ВРС, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 5267/06.04.2026г., постановено по гр.д. № 11007/2025 г. по описа на ВРС, поправено по реда на чл.247 от ГПК с Определение №8959/03.07.2026г., в частта, с която е отхвърлена молба с вх. № 23068 от 23.03.2026 г., подадена от Н. Т. М., ЕГН: **********, за изменение на постановеното по делото решение № 921 от 11.03.2026 г. по гр. д. № 11007/2025 г. по описа на Районен съд – Варна, по реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските, относно присъждането на адвокатско възнаграждение на ищеца в пълния претендиран размер от 562.42 евро.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5