Определение № 1533 от 12.05.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 709/2026
- Вид
- Определение № 1533
- Подписан
- 12.05.2026
- В сила
- 12.05.2026
- Състав
- Петя Алексиева, Снежана Бакалова, Мария Райкинска
Цитирани разпоредби
- чл.129 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.274-чл.279 · Граждански процесуален кодекс
- чл.379 · Граждански процесуален кодекс
- чл.382, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.383, ал.1, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.383, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1533 гр. София, 12.05.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Алексиева
Членове:
Снежана Бакалова
М. Райкинска като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500709 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.383, ал.2 във връзка с чл.274-чл.279 от ГПК.
Образувано е по частна въззивна жалба вх.№ 54493/05.05.2025 г. на М.
Д. Д. и М. А. Г. против Определение № 7369/11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13344/2021 г. на СГС, І-13 състав, с което съдът е отказал да приеме като увредени лица двамата жалбоподатели.
Частната жалба е подадена, лично от двамата жалбоподатели, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК (препис от обжалваното определение е връчен редовно на 28.04.2025 г., а частната жалба е подадена на 05.05.2025 г. Дължимите държавни такси са внесени с вносни документи от 04.03.2026 г., представени по делото с молба вх. № 30389/05.03.2026 г.
С оглед на горното съдът е сезиран с редовна и процесуално допустима частна жалба.
Поддържа се, че определението е неправилно, незаконосъобразно, постановено при явно използване на служебно положение с ясната цел да узакони кражбата на платени от двамата частни жалбоподатели стотици хиляди левове пари на НАП.
Поддържа се, че определението е постановено от незаконен състав, тъй като съдия Р. Д. си е правил десетки пъти самоотводи по дела на двамата жалбоподатели. Твърди се, че нищо от написаното от първоинстанционния съдия не отговаря на истината. Твърди се, че с нарочна молба два пъти 1 жалбоподателите са поискали изрично съдията да изисква пълната информация от НАП за неоторизирания достъп до личните им данни.
Моли съда да отмени обжалваното определение и М. Д. Д. и М. А. Г. да бъдат приети като увредени лица по делото.
Въззивният съд след като се запозна с твърденията на жалбоподателите и с приложеното гр.д. № 13344/2021 г. на СГС, І-13 състав, намира следното:
От фактическа страна:
Софийски градски съд е сезиран с искова молба подадена от Представители на Колектива, неформална група от лица, посочени в Приложение № 1 към исковата молба срещу Национална Агенция за приходите гр.София, с която са предявени 13 обективно кумулативно съединени колективни иска във връзка с осъществен на 15.07.2019 г. „пробив“ в информационната сигурност на сървърите за данни на НАП, съдържащи лични данни на огромен брой данъкоплатци, при което копираните от масивите на НАП данни били направени публично достояние, която информация включвала-три имена, ЕГН, адреси, данни от ГДД, включително данни за доходите, електронни адреси, информация за контакт и др.
С протоколно определение № 10458/21.11.2024 г., е определен кръгът на увредените лица, а именно: правоспособни и дееспособни физически лица, ползвали услугите на НАП от 25.05.2018 г. до 15.07.2019 г., чиито данни са станали достояние без основание в следствие нарушение по защитата на личните данни, съхранявани от НАП (неоторизираният достъп до тези данни).
Определен е двумесечен срок след публикацията в посочения ежедневник и електронно издание, в който срок лицата, които считат себе си за увредени от действията на ответника да заявят участието си в процеса.
В така определения срок и с молба вх. № 16602/11.02.2025 г. М. Д. Д. и М. А. Г., са заявили искане за присъединяване в процеса по предявените колективни искове.
С разпореждане № 4667/20.02.2025 г., първоинстанционният съд е посочил, че срокът за подаване на заявления е до 17.02.2025 г., включително и е разпоредил да се изпрати съобщение до всички лица подали заявление за участие и до посочените представителите на колектива с препис от разпореждането и с указание всеки от тях в двуседмичен срок от получаване 2 на разпореждането да представи по делото доказателства, че личните му данните са станали публично достояние без основание в следствие нарушение по защитата на личните данни, съхранявани от НАП (неоторизираният достъп до тези данни)“.
Указал на страните също така, че по тяхно искане направено в едноседмичен срок от получаване на съобщението, съдът на основание чл.190 ГПК ще изиска от ответника документ/информация дали за личните данни на лицето е имало неоторизиран достъп.
Указал им също така, че при неизпълнение в срок молбата за участие в процеса ще бъде оставена без уважение, съответно лицето ще бъде заличено като представител на Колектива.
Препис от това разпореждане е връчено редовно и на двамата жалбоподатели на 10.03.2025 г. В срока за изпълнение на указанията двамата жалбоподатели са депозирали молба вх.№ 32343/17.03.2025 г., с която са заявили, че реално имената им ги имало в Интернет и там ги видели лично, но от тези файлове, в които видели имената си, не им било позволено копиране/принтиране.
При тези обстоятелства с обжалваното определение първоинстанционният съд е приел, че двамата молители М. Д. Д. и М. А. Г. не са изпълнили указанията на съда да представят доказателства за неоторизиран достъп до личните им данни в НАП, в срока изтекъл на 24.03.2025 г. и постановил отказ за присъединяването им към колективния иск.
При така установените факти, съдът приема следното от правна страна:
Частната жалба е подадена от надлежни страни, срещу акт подлежащ на обжалване и в срок, поради което се явява процесуално допустима, а по същество е основателна.
Безспорно, че двамата жалбоподатели и в срока по чл.382, ал.2, т.2 от ГПК са подали писмена молба, с която са заявили желанието си да участват в процеса. Конституирането им по реда на чл.383, ал.1, т.1 от ГПК, е предпоставено от следните условия:
1.необходимо е да е налице висящ процес, образуван по иск, подлежащ 3 на разглеждане по реда на особеното исково производство по колективни искове. Тази предпоставка е налице.
2.наличието на правен интерес от встъпването. Наличието на правен интерес се извежда от твърденията в молбата, т.е. достатъчно е само страната да обоснове правния си интерес, поради което главното и пълно доказване на правния интерес с доказателства, ангажирани с молбата за приемане като увредено лице, не е процесуална предпоставка за конституирането на молителя.
В производството по колективни искове лицата, които претендират да са засегнати от нарушението, са обвързани от последиците на постановеното решение, за това за тях винаги би бил налице интерес от участие по делото, стига да не са заявили, че ще осъществяват защита си самостоятелно.
В този смисъл е и Решение № 160/15.12.2011 г., т.д. № 1072/2010 г., ВКС, І ТО, където съставът на ВКС е отхвърлил като неоснователен доводът за недопустимост на производството по иска на Ц. Г., който е конституиран като страна в процеса в нарушение на чл.379 ГПК, като преценката за правния интерес от участието му е следвало да бъде извършена по реда на чл.129 ГПК.
Прието е, че „искането за участие е направено в предвидения от закона срок.
Интересът му произтича от качеството на потребител - абонат на [фирма] по отношение на който действат Общите условия. Законът не поставя допълнителни предпоставки за конституирането по този ред на допълнителни участници в процеса. Конституирането/неконституирането на допълнителен участник не рефлектИ. върху правата на ответника по колективния иск (в случая [фирма]), доколкото участникът не въвежда нови основания, не променя или разширява предмета на спора, въведен от ищеца по делото, а и в случая е заявил, че няма да осъществява защитата си самостоятелно.“ В случая и с молбата от 17.03.2025 г., двамата жалбоподатели са заявили изрично, че имената им ги имало в Интернет и там ги видели лично. Правен интерес е обоснован и в молбата от 11.02.2025 г., в която молителите изрично са посочили, че я подават като дееспособни и правоспособни ползватели на услугите на НАП за периода от 25.05.2018 г. до 15.07.2019 г., чиито данни са станали достояние без основание в следствие на нарушение по защита на личните им данни, съхранявани от НАП и се считат за увредени от действията на НАП.
4
Ето защо въззивният съд намира, че е налице и втората предпоставка за уважаване молбата на двамата жалбоподатели, като и третата такава, а именно:
3.да е направено искане до съда за участие в процеса, в срока по чл.382, ал.2, т.2 от ГПК.
Предвид горното частната въззивната жалба се явява основателна.
Поради несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение ще следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което двамата молители бъдат конституирани в процеса в процеса като увредени лица.
МотивИ.н от горното, Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 7369/11.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13344/2021 г. на СГС, І-13 състав и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА на основание чл.383, ал.1, т.1 от ГПК за участие в процеса в качеството им на увредени лица М. Д. Д., ЕГН ********** и М. А. Г., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5