Решение № 248 от 26.06.2026, Районен съд - Габрово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Габрово, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20264210100179 по описа за 2026 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49, ал. 1 СК.

Ищецът И. С. К., ЕГН ********** излага, че с ответника К. И. К., ЕГН ********** са сключили брак на 30.04.1989 г., от който брак имат родени две деца, които са навършили пълнолетие. Твърди, че след сключване на брака съвместният им живот бил нормален и спокоен, като през 2009 г. ищецът поради финансови затруднения напуснал семейното жилище и отишъл да работи в Кипър, като към настоящия момент всеки от двамата има собствен живот и не поддържат връзка помежду си. Поради изложеното моли съда да прекрати брака между страните без да се произнася по въпроса за вината.

В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител, е депозирал отговор на исковата молба, с който счита предявения иск за допустим и основателен.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Видно от удостоверение за граждански брак от 30.04.1989 г., издадено от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Габрово, на 30.04.1989 г. в гр.

Габрово, К. И. К., ЕГН ********** и И. С. Станчева, ЕГН **********, са сключили граждански брак, като съпругата е приела фамилното име на своя съпруг – К., за което е съставен акт за граждански брак № 100 от същата дата.

В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Б. Д. Х., показанията на която съдът кредитира изцяло като непротиворечиви, последователни и основани на личните й възприятия за осъществени в правната действителност факти. Въз основа на показанията, се установява, че съпрузите не живеят заедно от около 17 години, като всеки от двамата 1 има собствен живот и не поддържат връзка помежду си.

Други доказателства от значение за спора не са ангажирани.

По отношение на иска с правна квалификация чл.49, ал.1 СК.

Съгласно чл.49, ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Правото на развод е субективно потестативно право, което се поражда от осъществен/и факт/факти, които са довели до такова състояние на брачната връзка, при което тя е лишена от предписаното й от закона дължимо съдържание. Бракът е правоотношение, което означава комплекс от взаимни права и задължения. Неизпълнението на задълженията от страна на единия или двамата съпрузи, независимо от процесуалната им роля на ищец и ответник, макар и неподлежащи на принудително осъществяване, има своята санкция в пораждане на правото на развод.

Въз основа на събраните гласни доказателствени средства, съдът приема, че между страните липсва изискваната от чл.14 СК взаимност, разбирана като отношения между съпрузите, изградени на основата на взаимно уважение, общи грижи за семейството и разбирателство. Сложилото се преди около 17 години окончателно разделно живеене на съпрузите, сочи че бракът е опразнен от съдържанието, което правните и нравствени норми предписват. Съдът разглежда фактическата раздяла не само като проявена в териториален аспект, а чрез пълна липса на физическа и духовна връзка между съпрузите (в този смисъл и Р 3749-1981г. на ІІ ГО), което състояние не може да се определи като отговарящо на законовите изисквания на чл. 15 СК. По делото липсват каквито и да било доказателства, че са налице “важни причини” по смисъла на чл.15 СК за отделно живеене на страните.

Продължителната фактическа раздяла между страните сочи на липсата на всякакви съпружески отношения – прекъснати са всякакви духовни, икономически и интимни връзки между съпрузите, следователно раздялата е обстоятелство, което е разрушило трайно и необратимо семейната общност. Раздялата е причина и обективен факт, отразяващ дълбокото и непоправимо разстройство на брака (т.3 от ППВС 10/1971г.). Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати. Това настъпило фактическо състояние следва да намери и своята юридическа санкция с постановяване на решение за развод на страните.

С оглед липсата на изрично искане, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по въпроса за вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка – чл.49, ал.3 СК.

Съгласно нормата на чл.53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че съдът следва да е сезиран с искане съпругът, който при сключване на брака е променил фамилното си име да възстанови предбрачната си фамилия. При липсата на такова искане и с оглед нормата на чл. 326 ГПК, която изисква съдът изрично да се произнася по въпроса за фамилното име, което съпрузите ще носят, следва да се постанови съпругата И. С. К. да продължи да носи брачното си фамилно име.

Предвид изхода на спора и липсата на произнасяне относно вината, всеки от съпрузите следва да заплати по сметка на РС Габрово, на основание чл. 329, ал.1, изр.

2 ГПК вр. с чл. 6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, сумата 12.78 евро – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, като направените от ищеца разноски за производството остават в 2 негова тежест.

Така мотивиран, СЪДЪТ,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен с Акт за граждански брак № 100/30.04.1989 г. на Община Габрово, между К. И. К., ЕГН ********** и И. С. К., ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основание чл.

44, т. 3 вр. чл. 49, ал.1 СК.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл.53 СК вр. чл.326 ГПК, след прекратяване на брака жената да носи брачното си фамилно име К..

ОСЪЖДА К. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 164 да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 12.78 евро (дванадесет евро и 78 цента) – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, бул. „*********” № 164 да заплати по сметка на РС - Габрово, сумата 12.78 евро (дванадесет евро и 78 цента) – държавна такса при решаване на делото по иска за развод, както и 2.56 евро в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________ 3