Определение № 487 от 30.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 487 гр. Перник, 30.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274-279 ГПК вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. на ПРС № 8391/08.04.2025 г., подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София“ №1, сграда 15, вх.

А, ет. 4, с ЕИК:131001375 чрез гл. юрисконсулт М.М. срещу решение № 282/25.03.2025 г., постановено по гр. дело № 6555/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставено без уважение искането по реда на чл. 248 ГПК в частта за разноските - инициирано с молба на жалбоподателя с вх. № 4716 /26.02.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение №113/11.02.2025 г. в частта за разноските като се намали размера на адвокатското възнаграждение на адв. Б. М. АК-***, определено по реда на чл. 38 ЗАдв., представител на Е. В. Г. с ЕГН:********** и адрес: ***.

Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли окръжния съд да го отмени и постанови ново, с което да уважи молбата по чл. 248 ГПК като определи адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА в минимален размер.

Излага съображения, че определеният от съда размер на адвокатското възнаграждение на адвокат Б. М. от АК-*** е завишен, тъй като не е съобразено, че в случая е предявен само един иск (чл. 439 ГПК), а не два, както неправилно е приел съдът; че не е взета предвид фактическата и правна сложност по делото, която не е висока; че при определяне на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК адвокат Б. М. – пълномощник на Е. В. Г. е подала 1 отговор, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли окръжния съд да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като по реда на чл. 278 ГПК се запозна с доказателствата по делото и извършвайки служебно цялостна проверка на обжалвания акт, без да е ограничен от наведените в частната жалба оплаквания (съобразно ТР № 6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 г., ОСГТК на ВКС), намира последната за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество – за неоснователна, поради следните съображения от фактическа и правна страна:

Производството пред районния съд е образувано по отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, предявени от Е. В. Г. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД за признаване за установено недължимостта на следните суми: - сумата от 1 806,64 лева главница по договор за предоставяне на потребителски кредит от 16.06.2006 г.; сумата 216,74 лева - договорна лихва за периода от 22.12.2008 г. до 19.10.2010г.; сумата 157,98 лева наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата от 1 806,64 лв., считано от 20.10.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 43,63 лева - държавна такса и 246,53 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.10.2010 г. по ч. гр. д. № 8803/2010 г. по описа на ПРС; - сумата от 1 229,33 лева представляваща главница по договор за издаване на кредитна карта от 28.11.2007 г., сумата 360,80 лева - договорна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 17.05.2011 г., сумата 54,93 лева наказателна лихва за периода от 06.01.2010 г. до 17.05.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1 229,33 лв., считано от 18.05.2011 г. до окончателното изплащане на вземането,сумата от 32,90 лева - държавна такса и сумата от 180 лева - адвокатско възнаграждение за които суми е издаден изпълнителен лист от 18.05.2011 г. в производството по ч. гр. д. № 2970/2011 г. по описа на ПРС.

С постановено по делото решение №113/11.02.2025 г. съдът е уважил исковете, както и присъдил в полза на адвокат Б. М. от АК-*** на основание чл. 38 ЗА адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 032.95 лв. (по първия иск - 547.15 лв. и по втория иск 485.80 лв.) за оказана безплатна правна помощ на ищцата.

Ответното дружество е подало молба по реда на чл. 248 ГПК вх. № 4716/26.02.2025 г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските с искане да се намали размера на така присъденото адвокатско възнаграждение.

С обжалваното решение, имащо характер на определение, съдът е оставил без уважение молбата по съображения, че размерът е определен въз основа на цената на всеки един от двата иска, Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и фактическата и правна сложност по делото.

С оглед на така установеното, окръжният съд намира следното:

Налице е трайно установена практика на ВКС, която напълно се споделя от настоящия съдебен състав, (определение № 385/21.09.2022 г. по ч. т. д. № 1892/2022 г. на І-во т.о.;

2 определение № 365/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2442/2016 г. на IV-то г. о. и др.), съгласно която при преценка обжалваемостта на въззивното решение с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК, респективно допустимостта на подадената касационна жалба, е счетено, че е налице хипотеза на разгледани обективно съединени искове по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на всяко отделно отричано вземане, предмет на принудително изпълнение, макар вземанията да са изпълнявани в един общ изпълнителен процес, като цената на иска се определя отделно по всяка от исковите претенции за всяко отричано вземане на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК. Приема се, че обстоятелството, че за принудителното изпълнение на всяко от вземанията е образувано общо изпълнително дело и спрямо всяко от вземанията ищецът основава правото си на института на погасителната давност, не обуславят наличието на един иск с обща цена, съизмерима със сбора на сумите от главница и лихва. Произходът на вземането - от главница, респ. от лихва, изпълнението спрямо което се оспорва на основание факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, обуславя самостоятелност в преценката по прилагането, в случая на института на погасителната давност, с оглед на което основанието на изпълняемото право при иска с правно основание чл. 439 ГПК обуславя самостоятелност на исковете за главница и лихва.

Въз основа на така установената практика на ВКС е постановено и обосновано решение № 195/25.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1964/2023 г., II т. о., с което в отговор на постановения въпрос „Какъв е предметът на делото при предявен иск по чл. 439 ГПК, основан на твърдения за погасяване на изпълняваното парично задължение, как се определя цената на този иск и родово компетентния първоинстанционен съд?“ е посочено, че предмет на делото по предявен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, основан на твърдения за погасяване на изпълняваното парично задължение, е спорното материално субективно право, подлежащо на принудително изпълнение, чието съществуване ищецът отрича поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт или факти. При отричани с една искова молба няколко изпълнявани материални права е налице хипотеза на обективно съединяване на искове по чл. 439, ал. 1 ГПК, като размерът на цената на всяка от исковите претенции се определя при спазване нормата на чл. 69 ГПК.

Предвид гореизложеното, в случая размерът на адвокатското възнаграждение на адвокат Б. М. следва да бъде определен съобразно правилото по чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съгласно което за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно независимо от формата на съединяване на исковете, както и правилно е сторил районният съд, т.е. изчисляването размера на адвокатското възнаграждение не следва да се извършва въз основа на един предявен иск по чл. 439 ГПК, както неоснователно претендира жалбоподателят.

Действително, предвид задължителното действие на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът може да определи размер на адвокатското възнаграждение и под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Във всички 3 случаи обаче, следва да бъдат съобразени като критерии за определяне на размера видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че в случая така определеният от районния съд размер на адвокатското възнаграждение за сумата от 1 032.95 лв. е в съответствие с посочените критерии, поради което и не следва да бъде редуциран.

Касае се за предоставена правна помощ на ищцата Е. В. Г. по реално развил се състезателен съдебен процес по предявени няколко обективно съединени иска, основателността на които е била оспорена от ответника. Следва да се има предвид, че историята на процесните вземания не се изчерпва само с висящото изпълнително дело, доколкото преди него, въз основа на същите изпълнителни листове е било образувано друго изпълнително дело с голям по обем и съдържание доказателствен материал (№ 2010***0401193/2010 г. по описа на ЧСИ С.Б. с рег. № ***), което изисква сериозен ресурс от време за прочитане и анализиране исканията на ответника в качеството му на взискател, преценка на предприетите от съдебния изпълнител действия и какви са правните последици от тях, с оглед доказване основателността на процесните искове. Освен това, поради образуване на исковото производство във връзка с наличието на висящ изпълнителен процес с наложени запори е наложило провеждане на обезпечително производство едновременно с предявяване на исковата молба и налагане на обезпечителна мярка спиране на принудителното изпълнение.

По така изложените съображения, молбата на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по чл. 248 ГПК се явява неоснователна и не следва да бъде уважена, както правилно и законосъобразно е постановил районният съд, поради което обжалваното решение, имащо характер на определение, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава решение, имащо характер на определение, № 282/25.03.2025 г., постановено по гр. дело № 6555/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

Настоящото определение не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4