Решение № 17 от 16.02.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Несебър, 16.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Димитрова при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно наказателно дело № 20242150200777 по описа за 2024 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба от „И.Х.г - 1“ ЕООД, ЕИК 2000*****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. „И.В.“ № 14, вх. Б, ет. 2, ап. 3, представлявано от управителя – Я.С.Л., чрез адв. Б. В. от БАК, срещу наказателно постановление № 022400590/08.10.2024 г. на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Бургас, с което на жалбоподателя, на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/, за извършено нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

Жалбоподателят излага подробни съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление.

Оспорва установената от административнонаказващия орган фактическа обстановка, като излага насрещни твърдения, че нарушението е установено по писмени документи и нередовно изготвен график, а реално не е било допуснато, доколкото на служителя Валентин Ч. била осигурена непрекъсната седмична почивка, която той използвал на датите 03.08.2024 г. и 04.08.2024 г. правят се оплаквания, че противоречиво наказващият орган е основал изводите си на извършена на 29.07.2024 г. проверка в стопанисвания от дружеството обект, а твърди, че нарушението е допуснато на 04.08.2024 г. Моли се за отмяна на НП, евентуално - за приложение на чл. 28 от ЗАНН или намаляване на санкцията до предвидения с чл. 415 от КТ минимален размер. Претендира възстановяване на сторените съдебни разноски.

В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от упълномощен адвокат, който поддържа депозираната жалба и ангажира гласни и писмени доказателства.

Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на 1 тезата си, а именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния съдебен акт като законосъобразно и правилно. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 29.07.2024 г., в обект Бърза закуска „О.”, находящ се в с. Р., общ. Несебър, плаж „Олимпийски надежди“, стопанисвано от жалбоподателя „И.Х.г - 1“ ЕООД, била извършена проверка от служители на ДИТ - гр. Бургас сред които и свидетеля Р. Ж. – инспектор, вследствие на която били изискани документи, представени от дружеството на 08.08.2024 г. и 28.08.2024 г., вкл. заповед за установено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един месец; график за работа за месец юли и август 2024 г.; таблица за отчитане явяването и неявяването на работа за месец юли и август 2024 г. При извършената проверка на място и по документи, служителите на ДИТ – Бургас установили, че свидетелят В.Ф.Ч., ЕГН **********, заемащ длъжност „готвач“ в обекта, е полагал труд в седем последователни дни и за периода 29.07.2024 г. – 04.08.2024 г. Въз основа на извършените констатации, свидетелят Ж. съставил АУАН № 02-2400590/28.08.2024 г. за допуснато нарушение на чл. 153, ал. 2 от КТ, получен от упълномощен представител на жалбоподателя на 28.08.2024 г. без вписани възражения, но с дадени обяснения по реда на чл. 402, ал. 1, т. 2/т. 3 от КТ, че „представените графици отразяват реално изработените часове на работниците“. По повод съставения АУАН жалбоподателят е депозирал молба и обяснително писмо до ДИТ Бургас от 28.08.2024 г., с които посочва, че е изпълнил даденото от контролния орган предписание и е извършил необходимата корекция в графиците на служителите.

Заявява още, че служителят Валентин Ч. е бил компенсиран за неосигурената седмична почивка с допълнителна такава и моли за налагане на минимална санкция във връзка с констатираното нарушение. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на проверка в настоящото производство.

Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол за извършена проверка № ПР 2429073 от 28.08.2024 г.; АУАН № 02-2400590/28.08.2024 г.; писмено обяснение, молба и обяснително писмо от 28.08.2024 г.; заповед за определяне на сумирано изчисляване на работното време за периода м.06.2024 г. – м.09.2024 г. във фирма ‚И.Х.г – 1“ ЕООД гр. Несебър; графици за работа за м.юли и м.август 2024 г. за обект Бърза закуска „О.“ – с. Р.; таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за м.юли и м.август 2024 г. за обект Бърза закуска „О.“ – с. Р.; заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; дл.харакретистика за длъжността „инспектор“ при ДИТ Бургас/. Фактическата обстановка се потвърждава и от свидетелските показания на разпитания свидетел Ж..

Във връзка с формиране на фактическите изводи на съда, следва да се има предвид, че не се приемат възраженията на жалбоподателя за недоказаност на установените в хода на проверката факти. Най-общо възраженията на жалбоподателя са насочени срещу доказателствената стойност на представените лично от него в хода на проверката таблици за отчитане явяването/неявяването на работа за м.юли и м.август 2024 г. за обект Бърза закуска „О.“ – с. Р.. На първо място следва да се има 2 предвид, че в КТ са предвидени различни задължения за работодателя и контролните органи, които имат за цел да обезпечат надлежното събиране на доказателства за целите на контрола по спазване на трудовото законодателство /чл. 402, чл. 403, чл.

403а от КТ/. Анализът на посочените разпоредби води до извод, че контролните органи имат правомощията да изискват документи и обяснения от проверяваните работодатели, които са задължени да ги представят и да посочват истината съгласно чл. 402, ал. 1, т. 2 и чл. 403а от КТ. При така очертаните правомощия на контролните органи и задължения на работодателя, несъстоятелни се явяват доводите на жалбоподателя, че проверяващите не са събрали доказателства за установяване на нарушението, доколкото констатациите им се основават изцяло на представени от самия него документи и направените във връзка с тях обяснения и признания. Именно чрез вътрешнослужебните изявления /заповед за определяне на сумирано изчисляване на работното време и графици за работа/ на работодателя се създават задължения за работниците и служителите за спазване на определено работно време, неизпълнението на които са скрепени с предвидена от законодателя дисциплинарна отговорност.

Следва да се отбележи, че изпълнението на изготвения предварителен график се установява с таблици за отчитане на явяването на работа – представени и заверени от работодателя, който изрично е потвърдил достоверността им с дадените обяснения в писмен вид. В тази връзка съдът не кредитира с доверие представената едва в съдебно заседание заповед № 10/01.07.2024 г., с която е наредено св. Ч. да изпълнява задълженията на уволнения служител Ангелов в друг стопанисван от жалбоподателя обект – бистро „М.“ и изградената въз основа на нея защитна теза на работодателя пред съда. Доколкото се касае до частен диспозитивен документ, същият не се ползва с автентична дата, предвид което и е възможно да е съставен след извършената процесна проверка. От друга страна, видно от писмените доказателства св. Ч. е полагал труд в проверявания обект „О.“ на 4-часови работни смени, което не изключва възможността да изпълнява допълнителни смени и в друг обект на работодателя.

Следва да се посочи изрично фрагментираността и нелогичността на показанията на св. Ч., който заявява пред съда, че не си спомня къде е работил преди 01.07.2024 г., но помни че след това работил в „М.“. Същевременно не отрича, че „помагал“ в „О.“.

Субективната преценка на свидетеля относно понятието „помощ“ и липсата на конкретика в изявленията му налагат извод за несъстоятелност на показанията му, предвид което и съдът не им даде вяра при изграждане на фактическите си констатации по случая.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава НП със заповед № З-0864/17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ” и съобразно чл. 416, ал. 5 вр. чл. 399, ал. 1 от КТ/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Отделно от това, от доказателствата по делото се установи, че АУАН е надлежно съставен от служител на ДИТ – Бургас, в рамките на териториалната му компетентност и съобразно правомощията му по длъжностна характеристика.

При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на постановлението.

По повод оплакването на жалбоподателя за неяснота в АУАН и НП относно 3 датата на извършване на нарушението и за санкционирането му за бъдещо несигурно събитие, следва да се посочи, че както АУАН, така и НП са съставени след 04.08.2024 г. въз основа на писмени доказателства, представени отново след 04.08.2024 г. от страна на работодателя, във връзка с извършена проверка в Бърза закуска „О.“ – с. Р. от 29.07.2024 г. Както актосъставителят, така и наказващият орган изрично са посочили в актовете си, че основават констатациите си на таблици за отчитане явяването на работа, а не само на графици за работа. Като дата на извършване на нарушението изрично е посочена 04.08.2024 г., на която дата твърдяното нарушение се явява довършено. Предвид посоченото, настоящият съд не намира за състоятелни оплакванията за допуснати в АУАН и НП нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал.

1, т. 5 от ЗАНН и лишаване на жалбоподателя от възможността да разбере за какво конкретно негово поведение се ангажира отговорността му.

Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 153 ал. 2 от КТ, която разпоредба предвижда при сумирано изчисляване на работното време непрекъснатата седмична почивка да е не по-малко от 36 часа. Съгласно нормата на чл. 142 ал. 2 от КТ работодателят може да установи сумирано изчисляване на работното време седмично, месечно или за друг календарен период, който не може да бъде повече от 6 месеца, а ал. 4 предвижда максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време.

Наред с това от фактическа страна по делото безспорно се установява, че служителят Валентин Ч. - готвач в провервания обект, стопанисван от жалбоподателя, съгласно съставен и предоставен от работодателя график за месец юли и август 2024 г. и таблици за отчитане явяването на работа за същите месеци, е полагал труд в периода от 29.07.2024 г. до 04.08.2024 г. /понеделник-неделя/ при въведено сумирано изчисляване на работното време и за седем последователни дни, поемайки 4-та смяна за времето от 12,00 часа до 16,00 часа, без да му е предоставена непрекъсната седмична почивка от не по-малко от 36 часа. Налага се извод, че по отношение на служителя Ч. е осъществено нарушението на чл. 153, ал. 2 от КТ, което е правилно и законосъобразно констатирано и от контролиращия орган въз основа на представени от проверяваното дружество таблици, отразяващи действителното явяване на служителите на работа. /така и решение № 2130 от 08.12.2017 г. по н. д. № 2675 / 2017 г. на Административен съд – Бургас; решение № 2007 от 31.10.2016 г. по н. д. № 1711 / 2016 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив/