Решение № 284 от 22.08.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№284 гр. Разлог, 22.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта г.на в следния състав:

Председател: Искра К. Трендафилова при участието на секретаря К. И. Т., разгледа докладваното от Искра Трендафилова, Гр. дело №20231240100667 по описа за 2023 г.

Делото е образувано въз основа на ИМ, депозирана от „Р..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.

„Х.С.“№5, представлявано от Г.Ю. против „Т.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Н.В.“№1, с управител Т.Т..

Исковата претенция е обоснована с твърденията, че м/у страните са съществували търговски взаимоотношения въз основа на договори за доставка на дървесен чипс в периода 01.01.2019 г. – 17.10.2022 г. За извършените доставки са съставяни съответните приемно-предавателни протоколи и издавани ф-ри за дължимите суми. Ищецът твърди, че останала неизплатена сумата по ф-ра №*/05.11.2019 г. на стойност 5`275.20 лв. В тази вр., се сочи, че видно от приемо-предавателни протокол от 22.10.2019 г., е, че към посочената дата ответното дружество е приело 105 куб. м. дървесен чипс, които са били доставени на два курса по 20 куб. м. и пет курса всеки от които по 13 куб. м.. Видно от приемо-предавателен протокол от 23.10.2019 г., е, че към посочената дата ответното дружество е приело 52 куб.м. дървесен чипс, които са били доставени на 4 курса, всеки от по 13 куб.м. На 06.04.2020 г., ищецът изпратил покана за доброволно изпълнение, която е получена от ответника, но въпреки това задължението не е изплатено. Също така ищецът счита, че предвид неизпълнение на задължението за заплащане на претендираната главница, ответникът дължи и мораторна лихва по смисъла на чл.86 от ЗЗД, като ищецът претендира лихва за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2023 г. от 1`646.88 лв.

Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдения, се иска съдът да постанови решение, по силата, на което да признае за установено по отношение на ответника „Т.Б.“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Н.В.“№1, с управител Т.Т., че дължи на „Р..“ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Х.С.“№5, представлявано от Г.Ю., следните суми: сумата от 5`275.20 лв. – неплатена сума по договор за търговска продажба съгласно ф-ра №*/05.11.2019 г., сумата от 1`646.88 лв., мораторна лихва в/у главницата за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2023 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на депозиране на ИМ в съда – 07.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.

С разпореждане №985, постановено в ЗСЗ проведено на 07.07.2023 г., съдът е дал ход на ИМ, приемайки редовността й и допустимостта на предявеният иск.

В указания от съда срок, по делото е депозиран писмен отговор от страна на ответника. С писмения отговор на ИМ, същата се оспорва като нередовна, тъй като ищецът не е 1 изпълнено изискването на чл.127, ал.4 от ГПК,, поради непосочване на банкова сметка от ищеца или друг начин на плащане. По същество ИМ се оспорва като неоснователна.

Оспорва се твърдението на ищеца, че в периода от 01.01.2019 г. до 17.10.2022 г. м/у страните по делото са били налице продължителни търговски взаимоотношения. Твърди се, че ответникът не е осчетоводил описаните от ищеца ф-ри и плащанията по тях и не е ползвал данъчен кредит за такива доставки. На следващо място се оспорва твърдението на ищеца, че в периода от м.05. до м.11. ищцовото дружество е извършвало доставки на дървен материал, за които е съставена съгласно ф-ра №*/05.11.2019 г. от страна на ищеца. Оспорва се наличие на задължение за ответника по посочената ф-ра. Сочи че сама по себе си издадената от ищцовото дружество ф-ра не е достатъчно доказателство за наличие на задължение на ответника. В тази вр. ответникът оспорва да е извършена реална доставка на 157 куб.м. дървен чипс за сумата от 5`275.20 лв. Ответникът оспорва приложените към ИМ приемопредавателни протоколи от 22.10.2019 г. и от 23.10.2019 г. да са подписани от Р.А.М., който заема длъжността техник поддръжка в ответното дружество, като оспорва автентичността на цитираните протоколи, както и на приложената товарителница сер. ПП-08 №*/22.10.2019 г.

При условията на евентуалност, в случай, че бъде установена автентичността на документите, сочи, че Р.М. не разполага с представителна власт да прави изявления от името на дружеството-ответник и цитираните документи не обвързват ответника по делото. При условията на евентуалност оспорва съдържанието на посочените документи, като се сочи, че твърденето на ищеца за извършени доставки в периода от м.05. до м.11. не отговаря на съдържанието на приемо-предавателните протоколи от 22.10.2019 г. и от 23.10.2019 г.

Поради неоснователност на искането за заплащане на главницата по процесната ф-ра, счита за неоснователен и предявения акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва.

В СЗ ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявените искове. Ангажира писмени и гласни доказателства в подкрепа на изложените фактически твърдения.

В СЗ ответникът - редовно призован, не се явява законния или упълномощен представител, като не изразява допълнително становище по подадената ИМ.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства съобразно чл.235, ал.2 ГПК,, намира за установено от фактическа страна:

Между страните в настоящето производство „Р..“ЕООД и „Т.Б.“ЕООД са съществували трайни търговски взаимоотношения за доставка на дървен материал, за което са съставени приложените към ИМ ф-ри №№*/06.03.2019 г., */21.03.2019 г., */05.04.2019 г., */08.04.2019 г., */24.04.2019 г., заплатени от ответното дружество видно от представените платежни нареждания за вътрешнобанков кредит.

Представена е товарителница №* от 22.10.2019 г. с превозвач „Н.“ и получател „Т.Б.“, подписана от свидетеля Л.А., в която е отразено доставка на дробен материал.

Представен е приемо-предавателен протокол от 22.10.2019 г., подписан м/у страните по делото, в който същите са установили, че на 22.10.2019 г. са извършени два курса по 20 куб.м. с камион С.. и 5 курса по 13 куб.м. с камион М.. доставка на дървен чипс. Отразено е, че „Т.Б.“ ЕООД в качеството си на купувач, приема от „Р..“ЕООД в качеството си на продавач 105 куб.м. дървен чипс.

Представен е приемо-предавателен протокол от 23.10.2019 г., подписан м/у страните по делото, в който същите са установили, че на 23.10.2019 г. са извършени 4 курса по 13 куб.м. с камион С.. и 5 курса по 13 куб.м. с камион М.. доставка на дървен чипс. Отразено е, че „Т.Б.“ ЕООД в качеството си на купувач, приема от „Р..“ЕООД в качеството си на продавач 52 куб.м. дървен чипс.

За извършената доставка е издадена ф-ра №*/05.11.2019 г., в която е отразена доставка на дървен чипс на стойност 4`396.00 лв., количество – 157 mᶟ, единична цена 28.00 лв.

Цитираните документи товарителница №* от 22.10.2019 г., приемо-предавателен протокол от 22.10.2019 г., приемо-предавателен протокол от 23.10.2019 г., са изискани в оригинал по 2 реда на чл.183 от ГПК, и приложени в кориците на делото.

От изслушаната ССчЕ, се установи, че ф-ра №*/05.11.2019 г. на обща стойност 5`275.20 лв. за доставен 157 куб.м. дървесен материал, съгласно приемо-предавателни протоколи от 22.10.2019 г. и 23.10.2019 г. е осчетоводена от ищцовото дружество по съответните сметки 411 „Клиенти“, 702 „Приходи от продажби на широколистен чипс“, 453 „Разчети с ДДС“.

Отразена е в „Дневник за продажби“ за м. 11.2019 г. и в „Справка-декрларация по ДДС“, представени в НАП за м. 11.2019 г., тъй като дружеството е регистрирано по ЗЗДС. В ищцовото дружество ф-ра №*/05.11.2019 г., се отчита като изцяло неплатена.

ВЛ констатира, че в счетоводството на ответното дружество ф-ра №*/05.11.2019 г. не е осчетоводена и няма отразено плащане по нея.

ДДС от 879.20 лв. по посочената ф-ра е внесена в ЦБ от ищеца.

ВЛ е изчислило мораторната лихва в/у сумата от 5`275.20 лв., представляваща главница по ф-ра №*/05.11.2019 г., за периода от 07.07.2020 г. до 07.07.2023 г. от 1`646.88 лв.

Също така експертизата установява, че ф-ри №№*/06.03.2019 г., */21.03.2019 г., */05.04.2019 г., */08.04.2019 г., */24.04.2019 г., са осчетоводени от ответното дружество по счетоводни сметки 401 „Доставчици“, 453 „Разчети с ДДС“, 301 „Доставки“. Отразени са в „Дневник за покупки“ и в „Справка-декларация по ДДС за съответните периоди, представени в НАП.

Дружеството е ползвало данъчен кредит. Веещото лице е дало заключение, че ответното дружество не е ползвало данъчен кредит по ф-ра №*/05.11.2019 г.

ВЛ, след справка в двете дружества е дало заключение, че по отношение горепосочените фри счетоводството на страните е водено редовно. Открити са необходимите счетоводни сметки и регистри съгласно изготвен сметко план. Фактурите са надлежно осчетоводени в ищцовото дружество, както и в ответното, като от страна на ответното дружество липсва осчетоводяване на процесната ф-ра.

От изслушаната СГрЕ, се установява, че ръкописните подписи в полето „приел“ в приемопредавателен протокол от 22.10.2019 г. и в приемо-предавателен протокол от 23.10.2019 г., не е положен и изпълнен от Р.А.М.. ВЛ е дало заключение, че ръкописен подпис в графа „Инструкции за превозвача“ от товарителница №*/22.10.2019 г. няма, като там е изписано името Л.А., ръкописния подпис под него е в графа „получател“ от документа и най-вероятно е изпълнен от Г.Л.Ю..

Съдът кредитира заключенията на вещите лица, като пълни, ясни и обосновани.

От показанията на св. Л.А., се установи, че през 2019 г. е работел в дружество „Н.“, като е извършвал доставки в склада на „Т.Б.“. Виждал е и управителя на ответното дружество – Г.Ю. да доставя дървесина. Свидетелят потвърждава, че подписа в товарителница №1149 от 22.10.2019 г. е положен от него, както и че той е попълнил товарителницата.

От показанията на св. Г.М., се установява, че през 2019 г. е работел в ответното дружество на длъжност „оператор“. Виждал е Ю. (управителя на ответното дружество) да разтоварва дървен материл – чипс в периода 2019 г. Според свидетеля доставката на дървен материал в ответното дружество се извършвало с превозен билет, товарителница и когато се натрупвали два-три курса се издавало ф-ра. Свидетелят твърди, че при доставка на материала не е попълвал в контролната книга какво е получил, на коя дата и в какво количество. Няма представа дали други служители са го правили. Посочва, че е работел на смени. Твърди, че от Ю. той е получавал само чипс.

От показанията на св. Д.М., се установява, че през 2019 г. свидетелят е бил управител на ответното дружество. Твърди, че м/у страните е имало търговски взаимоотношения.

Изразявали са се в доставка на дървесен чипс. Базата на „Т.Б.“ се намирала в г.Б. в индустриалната зона. Плащанията по доставките ставали по банков път, след натрупване на определено количество. Включително през процесния период е бил управител на ответното дружество. С натрупване се издавало ф-ра. При предявяване на приложените по делото приемо-предавателни протоколи, свидетелят потвърждава, че това са протоколите, които са подписвани при доставката на дървен материал.

3

От показанията на свидетеля Л.П., се установява, че работи в ответното дружество на длъжност „оператор“. Посочва, че от „Р..“ЕООД, е извършвана доставка на дървен материал – обли трупи. Твърди, че при него чипс не е идвал и не помни да са им карали чипс. Чипсът бил приеман с електронен билет, приемо-предавателен – протокол и стокова разписка.

Имало и дневник, който свидетелят попълвал. Също така свидетелят сочи, че през 2019 г. са били доставяни трупи от ищеца, но на него превозен билет за трупите не е представян.

Съдът кредитира показанията на всички разпитани свидетели по реда на чл.172 от ГПК, поради факта, че същите или са служители или бивши служители в ответното дружество (с изключение на св. А.). Съдът счита, че показанията на свидетелите М. и М. следва да бъдат кредитирани изцяло като последователни, взаимно допълващи се и кореспондиращи с приложените писмени документи и заключението на ВЛ по изслушаната ССЕ. Съдът кредитира частично и показанията на свидетеля А., в частта относно твърдението, че подписа положен по името му в предявената му в СЗ товарителница е положена от него, както и че е виждал управителя на ответното дружество да извършва доставка на дървен материал в базата на ответника. В останалата част показанията на свидетеля, предвид процесуалното му поведение са объркани и не могат и не възпроизвеждат относима към казуса информация.